Уикипедия

ППШ-41: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Огнестрелно оръжие
{{обработка|унифициране на мерни единици и добавяне на интервали, където е необходимо}}
|име=ППШ Шпагин 7,62▼
{{Огнестрелни оръжия|
▲име=ППШ Шпагин 7,62
|картинка=[[Image:PPSh-41 submachine gun (Fallujah, Iraq).jpg|300px]]
|рамка=
Line 8 ⟶ 7:
|изобретател=[[Георги Шпагин|Георгий Семьонович Шпагин]]
|дата=[[1941]]
|обсл_дата=[[1941]] [[Втора световна война]], [[Корейска война]], - – снет от въоръжение в СССР - – 1951 г
|патрони=[[7,62 x 25 мм ТТ]]
|действие=[[откат на свободния затвор]]
|скорострелност = 900 - – 1000 изстр./мин
|начална скорост на куршума =488 м/сек
|максимална далекобойност = 400 м
|ефективна стрелба = на автоматичен огън - – 200м, на единичен -300м
|маса=3,63 кг.незареден
|маса=4,15 кг.зареден с 35 патрона в секторен пълнител
Line 25 ⟶ 24:
|брой произведени= ~ 6 млн.
|}}
'''ППШ-41''' или само '''ППШ''' (на руски - – съкращение от ''Пистолет-пулемёт Шпагина'', "„[[картечен пистолет]] на Шпагин"Шпагин“) е автомат, създаден през [[1941]] година от [[Георги Шпагин|Георги Семьонович Шпагин]].
 
=== Предистория ===
ППШ е едно от най-масово произвежданите автоматични оръжия на [[Втора световна война|Втората световна война]] и едно от емблематичните оръжия на [[Червената армия]] от този период.
[[Файл:Mémorial uniforme soviétique WWII.JPG|ляво|мини|300п250п|Униформа и въоръжение на руски войник от Втората световна война. Образът на съветски войник със Шпагин /с барабанен пълнител/ е един от емблематичните символи на ВСВ.]]
 
[[Картечен пистолет|Картеченият пистолет]] Шпагин е разработен в началото на Втората световна война. Но идеята за него тръгва от [[Зимна война|Съветско-Финландската война /1939- – 1940/]]. През 30-те години военните от всички държави - – с изключение на Австрия и Финландия, се отнасят крайно пренебрежително спрямoспрямо '''автоматичните пистолети''' /автомати/. Това не отминава и генералите от Червената армия - – автоматът на Дегтяров е приет на въоръжение през 1935 година, произведен е в малки серии, през 1938 г. е модифицирано закрепването на плоския, сегментен пълнител /ППД 34/38/ и през 1939 НаркоматътНаркомът напо отбрана излиза с решение ППД 34/38 да бъде снет от въоръжение като "слабо„слабо ефективно оръжие, и имащо ограничена употреба"употреба“. Произведените автомати ППД-34/38, се раздават основно на НКВД и граничните войски. През Зимната война руските войски, въоръжени с винтовки, се сблъскват с финландските картечни пистолети SUOMI /финландското название на Финландия/. Те са с барабанен дисков пълнител за 71 патрона и са смятани за една от най-удачните за времето си конструкция. Дегтаров спешно пригажда ППД за такъв пълнител. Под впечатленията от действията на финските автоматчици, въоръжени със Suomi, командването на Червената армия иззема от складовите и от граничните войски всички налични автомати ППД-34 и ППД-34/38 и организира откарването им на фронта със самолети. Производството на автомати, включително и на ППД-34/40 започва на 3-сменен режим, с пълно натоварване на оборудването.
 
Отчитайки опита от Зимната война и употребата на /[[MP40|MP38]]/ от немците в Полша и окупираните европейски страни, в СССР се взема решение за създаване на нов автомат, който да замести ППД-34/40. Основната задача на конструкторите при разработката на прототипите е била създаването на оръжие, близко до ППД-34/40 или превъзхождащо го по тактико-техническа характеристика, но освен това евтино и пригодено за масовото производство - – и от невоенни предприятия. През 1940 Наркомът по въоръжението дава заявка към оръжейните конструктори за създаване на картечен пистолет, чиито части биха могли да се изготвят без много механична обработка /т.е. необходимост от употреба, предимно, на щамповъчни и пресови детайли/. Този картечен пистолет е трябвало да бъде толкова прост за производство, че при необходимост бързото му пускане в производство да може да започне в което и да е машиностроително предприятие.
 
==== Създаване ====▼
Първият модел на ППШ е представен за резглежданеразглеждане на комисията през есента на 1940 година и през същата година е подложен, заедно с други модели на полигонни изпитания. С оръжията е стреляно при ъгъл от 85 градуса, с допълнително запрашени и зацапани пълнители. Тестваните оръжия са били и несмазани - – всичките им съставни части са обезмаслявани в керосин, след това изтривани с парцали. Допълнително от всяко оръжие са изстреляни по 5000 патрона, без оръжието да е почиствано. ▼
 
▲==== Създаване ====
▲Първият модел на ППШ е представен за резглеждане на комисията през есента на 1940 година и през същата година е подложен, заедно с други модели на полигонни изпитания. С оръжията е стреляно при ъгъл от 85 градуса, с допълнително запрашени и зацапани пълнители. Тестваните оръжия са били и несмазани - всичките им съставни части са обезмаслявани в керосин, след това изтривани с парцали. Допълнително от всяко оръжие са изстреляни по 5000 патрона, без оръжието да е почиствано.
Живота на оръжието е указан на 30000 изстрела, при което автомата имал и по-нататък удовлетворителна прецизност и сигурност.
 
Технологичната оценка на представените образци започва в края на ноември 1940. Като най-добри са оценени образците на Г.С.Шпагин и Б.Г.Шпитални.
 
На 21 Декемвридекември 1940 е одобрен картечния пистолет на Шпагин и взет на въоръжение в Червената армия.
Въпреки, че по това време пресово-щамповъчни операции не се използват нашироко за направата на автомати, много от детайлите на ППШ се изработват именно чрез щамповане - съгласно поставените от комисията условия. ▼
 
▲Въпреки, че по това време пресово-щамповъчни операции не се използват нашироко за направата на автомати, много от детайлите на ППШ се изработват именно чрез щамповане - – съгласно поставените от комисията условия.
 
ППШ-41 се състои общо от 87 отделни детайла, само на две места има резбови/винтови връзки. За изработката на 87-те детайла са били необходими общо 5,6 машиночаса. Автоматът на Шпитални се състои от 95 части, като за тяхното изработване са необходими 25,3 машиночаса /4 пъти повече/.
Самото производство на ППШ не е било никак сложно, така че оръжието се е произвеждало, не само в оръжейните заводи, но и във всеки един завод, който е имал на разположение пресово-щамповъчни машини и базова екипировка. Тъй като голяма част от детайлите вече не се отливат, коват, фрезоват, а се изработват от 2-5 мм ламарина, производствените разходи и разходите на метал падат неимоверно. Най-сложните за изработка детайли са цевта и дисковия пълнител, взет без промени от автомата-предшественик ППД-34/40.▼
ППШ е произведен в около 5,4 милиона екземпляра. ▼
По настояване на [[Сталин]] освен плоския пълнител за 35 патрона, се взема в употреба /без изменения/ и дисковия пълнител от автомата на Дегтяров - ППД-34/40 за 71 /подобен на финландския/ патрона. Въпреки, че дисковия е по-популярен с течение на времето се доказало, че е по-лош от плоския. Бил по-тежък, неудобен и по-често засичал, освен това бил изключително труден за лентоване при полеви условия /за целта е трябвало пълнителя да се отвори, да се навие пружината, да се заредят единично два реда - с 39 и 32 патрона и да се затвори капака на пълнителя/. В началото голям недостатък на плоския пълнител е било направата му от 0,5 мм ламарина - пълнителите се огъвали и деформирали много лесно при полеви условия. Впоследствие този недостатък е отстранен и пълнителите започват да се правят от 1 мм листова стомана. ▼
Характерно за ППШ е скосяването на предния край на кожуха на цевта. Това скосяване служи като компенсатор - барутните газове натискат цевта надолу и така се допринася за по-добрата групираност на изстрелите.▼
 
▲Самото производство на ППШ не е било никак сложно, така че оръжието се е произвеждало, не само в оръжейните заводи, но и във всеки един завод, който е имал на разположение пресово-щамповъчни машини и базова екипировка. Тъй като голяма част от детайлите вече не се отливат, коват, фрезоват, а се изработват от 2-5 мм ламарина, производствените разходи и разходите на метал падат неимоверно. Най-сложните за изработка детайли са цевта и дисковия пълнител, взет без промени от автомата-предшественик ППД-34/40.
Използваният боеприпас е 7.62-мм патрон [[7.62х25 TT]]. Благодарение на този мощен патрон е достигната по-голяма дулна скорост от западните му аналози, използващи [[9-мм Para]] и [[.45 ACP]] (490 м/с срещу 380 м/с при [[MP40]]). ▼
 
[[Файл:7,62x25 mm TT ReconTanto.jpg|мини|300п|Патрон 7,62 х 25 ТТ]]▼
▲ППШ е произведен в около 5,4 милиона екземпляра.
С появата на [[АК-47|АК]], Шпагин отива в историята - снет е от въоръжение през [[1951]] г. Участва във Втората световна война и [[Корейска война|Корейската война]], но не и във [[Виетнамска война|Виетнам]]. ППШ-41 е на върха на славата си през Втората световна война и по нищо не отстъпва на своя съперник от [[Вермахт]]а [[MP40]]. ▼
 
▲[[Файл:7,62x25 mm TT ReconTanto.jpg|миниthumb|300пд|250п|Патрон 7,62 х 25 ТТ]]
[[Файл:Tokarev,parabellum,32.JPG|миниthumb|лявод|300п250п|Патрони 7,65 Parabellum, 7,62 х 25 ТТ и 9 х 19 Parabellum. Видна е идентичността на задната част на гилзите на 7,62 х 25 и 9 х 19.]] ▼
▲По настояване на [[Сталин]] освен плоския пълнител за 35 патрона, се взема в употреба /без изменения/ и дисковия пълнител от автомата на Дегтяров - – ППД-34/40 за 71 /подобен на финландския/ патрона. Въпреки, че дисковия е по-популярен с течение на времето се доказало, че е по-лош от плоския. Бил по-тежък, неудобен и по-често засичал, освен това бил изключително труден за лентоване при полеви условия /за целта е трябвало пълнителя да се отвори, да се навие пружината, да се заредят единично два реда - – с 39 и 32 патрона и да се затвори капака на пълнителя/. В началото голям недостатък на плоския пълнител е било направата му от 0,5 мм ламарина - – пълнителите се огъвали и деформирали много лесно при полеви условия. Впоследствие този недостатък е отстранен и пълнителите започват да се правят от 1 мм листова стомана.
▲Характерно за ППШ е скосяването на предния край на кожуха на цевта. Това скосяване служи като компенсатор - – барутните газове натискат цевта надолу и така се допринася за по-добрата групираност на изстрелите.
 
▲Използваният боеприпас е 7.62-мм патрон [[7.62х25 TT]]. Благодарение на този мощен патрон е достигната по-голяма дулна скорост от западните му аналози, използващи [[9-мм Para]] и [[.45 ACP]] (490 м/с срещу 380 м/с при [[MP40]]).
▲С появата на [[АК-47|АК]], Шпагин отива в историята - – снет е от въоръжение през [[1951]] г. Участва във Втората световна война и [[Корейска война|Корейската война]], но не и във [[Виетнамска война|Виетнам]]. ППШ-41 е на върха на славата си през Втората световна война и по нищо не отстъпва на своя съперник от [[Вермахт]]а [[MP40]].
 
Във вермахта се употребяват също големи количества ППШ под наименованието '''MP717(r)'''. Във вермахта под същото наименование са въведени на въоръжение и преработени на калибър 9 мм ППШ.
 
Тъй като задната част на гилзата на [[7.62х25 TT]] е почти идентична на тази на [[9-мм Para]] /патронът на '''Маузер 7,63 × 25''' е смятан за предшественик на 9 х 19 Para/, за смяната на калибъра на ППШ е било необходимо само да се смени цевта и да се преработи гнездото на пълнителя за поемане на пълнители на MP40.
▲[[Файл:Tokarev,parabellum,32.JPG|мини|ляво|300п|Патрони 7,65 Parabellum, 7,62 х 25 ТТ и 9 х 19 Parabellum. Видна е идентичността на задната част на гилзите на 7,62 х 25 и 9 х 19.]]
ППШ-41 се използва и в наши дни в ограничени количества, най-вече от партизански и военни групировки, както и в армиите на [[Въоръжени сили на Бенин|Бенин]], [[Въоръжени сили на Виетнам|Виетнам]], [[Въоръжени сили на Камбоджа|Камбоджа]] и [[Корейска народна армия|Северна Корея]].
Образът на съветски войник с Шпагин /с барабанен пълнител/ е един от емблематичните символи на ВСВ.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|PPSh-41}}
[[Категория:Картечни пистолети]]
[[Категория:Лични оръжия от Втората световна война]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/ППШ-41“.