Климатична класификация на Алисов: Разлика между версии

Екваториалният климат се характеризира с постоянно високи температури (25-27 °C) и малки денонощни амплитуди (около 2 °C). Валежите са почти всекидневни, годишната им сума е около 2000 mm. В [[Южна Америка]] този климатичен пояс заема по-голямата част от Амазонската низина до подножието на [[Анди]]те, както и тясна ивица от тихоокеанското крайбрежие. В много отношения климатът тук е сходен с този в Африка. Средно годишните температури са около 25-27 °C. Валежите достигат около 3000 mm годишно. Там растителността е буйна и почвите са червеноземни.

 

 

Те са разположени симетрично на [[север]] и на [[юг]] от екваториалния пояс, като достигат до около 20° географска ширина. Температурата на въздуха е висока през цялата година, но годишната температурна амплитуда се увеличава в сравнение с тази в екваториалния пояс. Разпределението на валежите е според сезона - зимата е суха, лятото е влажно. Те падат през лятото в съответното полукълбо. За някои части на субекваториалните пояси са характерни мусонни ветрове.

 

 

Те са разположени около северната и южната тропични окръжности. В тях климатът е сух. Средната годишна температура е висока, а годишната амплитуда – значително по-голяма в сравнение с предходните климатични пояси. Поради сухотата на въздуха се наблюдава много голяма денонощна температурна амплитуда.Ниското количество валежи и високата температура са причина за образуването на тропични [[пустиня|пустини]]. Обособени са две зони на територията на този климатичен пояс.