Петър Стойчев започва кариерата си като ученик във Варна в трупата на Ст. Кожухаров, която напуска през 1893, за да се присъедини към пътуващата трупа на Р. Попова. Година по-късно, след безуспешно обучение във Военото училище, Стойчев се присъединява към [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата “Сълза и смях”]] през 1897, където остава до 1899 г<ref>http://www.focus-radio.net/?action=news&id=821615</ref>. Заедно със [[Стоян Бъчваров]] основава (1900) театрална трупа във Варна. През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в [[Петербург]] и започва да играе последователно в русенската театрална трупа "Лира", Съвременен театър с [[Матей Икономов]] (1903-1904 г.), където за първи път поставя "На дъното" на [[Максим Горки]]) и в [[Народен театър|Народния театър]] (1904-1918 г.). Напуска последния за една година през 1905 за да основе пътуващия Свободен театър (1905-1906 г.), който ръководи като директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е и на софийските театри “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на [[Софийска народна опера|Софийската народна опера]] (1926-1927 г.).
Петър Стойчев е автор на много представления за деца и юношии полага основите на [[Народен театър за младежта|Народния театър за младежта]]. ИзпълняваТова става след като посещава Детския кинофестивал в [[Москва]] през 1935. Стойчев изпълнява роли в постановките “[[Мизантроп]]” (Клитандър), “Лес” (Щастливцев), “Доходно място” (Досужев), “[[Венецианският търговец]]” (Соланио) и др. Режисира пиесите “Игра в замъка”, “[[Дамата с камелиите]]”, “Матура”, и оперетите “[[Хубавата Елена]]”, “[[Царицата на чардаша]]” и др. Режисьор на филмите “[[Земя (филм, 1930)|Земя]]” (1930 г.) и “[[Песента на Балкана]]” (1934 г.).
