Литературознание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дясно|мини|[[Йордан Сливополски и Крум Кърджиев]] |
привеждане в малко по-енциклопедичен вид (но има нужда от още доста работа) |
||
Ред 1:
[[Файл:BASA-1271K-1-161-55-Piligrim and Krum Kardzhiev.JPG|дясно|мини|[[Йордан Сливополски]] и [[Крум Кърджиев]], Източник: [[ДАА]]]]
'''Литературознанието'''
„Литературознание“ е калка на руския термин „литературоведение“, който от своя страна е калка на немския „Literaturwissenschaft“ (макар в Германия да се използва често и терминът „Literaturforschung“)<ref>''Этимологический словарь русского языка''. Под ред. А. Ф. Журавлёва и Н. М. Шанского. М., Изд-во Московского университета, 1999, т. 9, стр. 122.</ref><ref>Alo Allkemper/Norbert O. Eke. ''Literaturwissenschaft. Eine Einführung'', Reihe: UTB basics. 3. überarb. u. erw. Aufl., Stuttgart: UTB, 2010, ISBN 978-3-8252-2590-2.</ref><ref>Rainer Baasner und Maria Zens. ''Methoden und Modelle der Literaturwissenschaft - Eine Einführung'', 3. überarbeitete und erweiterte Auflage, Berlin: Erich Schmidt, 2005.</ref>. Немският термин е въведен от германиста Ернст Елстер в книгата му ''Prinzipien der Literaturwissenschaft'' (1897). В руския език думата „литературоведение“ се появява в началото на 20-те години на 20. век, а в широка употреба навлиза през 1924-1925 г.<ref>А. Цейтлин, [http://feb-web.ru/feb/litenc/encyclop/le6/le6-4772.htm „Литературоведение“] във Фундаментальная электронная библиотека ''Русская литература и фольклор''. В статията се посочват множество книги, съдържащи още в заглавието си термина и допринесли за разпространението му: П. Н. Сакулин. ''Социологический метод в литературоведении'' (1925); Б. И. Ярхо. ''Границы научного литературоведения'' (1925); П. Н. Медведев. ''Формальный метод в литературоведении'' (1928); ''Литературоведение''. Под ред. В. Ф. Переверзева (1928).</ref>.
Според определение от до-демократичното време, това е „[[хуманитарна наука]], изучаваща художествената [[литература]], нейната обществена и културна функция, спецификата и закономерностите в литературния процес“. ▼
Днес в България не са малко филолозите, които го смятат за остарял, архаизиран термин, свързвайки го с епохата на „[[социалистически реализъм|социалистическия реализъм]]“. За тях адекватно на съвременността е да се говори за „литературна критика“ като едро понятие, обхващащо всички науки за литературата и заедно с това оперативната критика и литературната есеистика.
▲Според определение от
[[File:T.Eagleton & Wang Jie.jpg|мини|240px|вляво|Тери Игълнтън и Уонг Жи, 2012 г.]]
Днес подходите към литературата са много и най-различни и при това в голяма степен оформени като самостоятелни - критика през [[психоанализа]]та, херменевтична критика, [[нов историцизъм]], литературна [[семиотика]] и т.н., и не се ограничават до основните дялове на предишния тип изучаване на литературата, наречен „литературознание“, съвместим основно в [[история на литературата]] и [[литературна теория|теория на литературата]], тук [[литературна критика|литературната критика]] е задължаваща се и ограничаваща се в предните две, най-много и с участието на езикознанието в най-общ план.
Също така за разлика от
== Библиография ==
* [[Тери Игълтън]], ''Теория на литературата'', превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)
* Тери Игълтън, ''Увод в литературната теория'', превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 9545400293)
* [[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]], [http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/content.htm ''Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство''], студии (2001)
* Никола Георгиев, ''Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности'' (2003)
* Никола Георгиев, ''Тревожното литературознание'' (2006)
== Източници ==
{{reflist|2}}
== Външни препратки ==
* [http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Literat/Index_Lit.php Книги в областта на литературознанието в руската електронна библиотека ''Гумер''] {{икона|ru}}
* [http://scepsis.ru/tags/id_132.html Раздел „Литературознание“ на страниците на научнопопулярното списание ''Скепсис''] {{икона|ru}}
* Луков Вл. А., [http://www.zpu-journal.ru/zpu/2005_2/Lukov_Vl/17.pdf „Литература: теоретические основания исследования“], в: ''Знание. Понимание. Умение''. 2005, № 2, стр. 136-140 {{икона|ru}}
* Тарасова Е. К., [http://www.zpu-journal.ru/zpu/2005_2/Tarasova/22.pdf „Современное немецкое литературоведение: традиции и перемены“], в: ''Знание. Понимание. Умение''. 2005, № 2, стр. 159-164 {{икона|ru}}
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Литература]]
| |||
