Петрохански проход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Файл:Petrohan 1.JPG|мини|Петроханският проход]]
[[Файл:PetrohanskoVodohranilishte.jpg|мини|Петроханското водохранилище]]
'''Пе&#768;трохански проход''' (''Гински проход'', ''Берковски проход'', ''Клисурски проход'') е планински проход (седловина) в централната част на [[Стара планина|Западна Стара планина]], между планината [[Козница (Стара планина)|Козница]] на изток и [[Берковска планина]] на запад<ref name ="golema" >Голяма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща "Труд", София, 2012, с. 3400, ISBN 978-954-8104-31-9 (т.9)</ref>. в [[Община Берковица]], [[Област Монтана]] и [[Община Годеч]], [[Софийска област]].
 
Дължината на прохода е 24,1 km, а надморска височина на седловината — 1409 m.
Ред 11:
През него преминава участък от 24,1 km от второкласен [[Републикански път II-81]] (от km 47,3 до km 71,4) [[София]] – [[Берковица]] – [[Монтана]] – [[Лом]]. Въпреки че проходът се поддържа целогодишно за преминаване на МПС, често през зимния сезон се затваря за преминаване на тежкотоварни автомобили поради обилни снеговалежи.
 
Проходът е използван още от римляните. През 1868 г. през него се прокарва шосеен път и на седловината Петър Ангелов от Берковица построява [[хан]]. Съчетанието от името на собственика и построения от него хан придобива популярност и проходът започва да се нарича ''Петров хан'' (''Петрохан'')<ref name ="golema" ></ref>. Днес на седловината има изградени метеорологична станция, ресторант, бензиностанция, мотел и язовир-изравнител на ВЕЦ "[[Петроханска каскада|петроханПетрохан]]". На северозапад от седловината се отделя камионен път за връх [[Ком]].
 
Съществуват планове отпреди 1990 година за изграждане на тунел под седловината, който би улеснил пътуването до Северозападна България и би подобрил транспортните връзки с [[Румъния]]. Евентуален тунел би съкратил разстоянието от София до Видин със 100 km, а от него до Враца ще бъдат само 30 km. С напредването на проекта за [[дунав мост|втори мост]] над река [[Дунав]] при [[Видин]] проектът за тунел отново става актуален в контекста на [[Паневропейски транспортни коридори|Паневропейски коридор № 4]]. Финансирането му се планира като [[публично-частно партньорство]]<ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/27265/ Строят тунел под Петрохан, в-к Стандарт, 24.03.2009]</ref>.