Никола Алтоманович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 22:
На следващата година Никола се съюзява с [[Лазар Хребелянович]] и първия си братовчед [[Вук Бранкович]] срещу крал [[Вълкашин Мърнявчевич]], но е разбит в [[Косовска битка (1369)|битката при Косово]].<ref>Матанов, Христо. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци''. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0, стр. 415</ref>
 
{{факт|През [[1370]] г. получава финансова помощ от Унгария посредством [[Мачва|мачванския]] бан [[Никола Горянски]], за да предприеме военни действия срещу Босна и бан [[Твъртко I]], който отказва да признае върховенството на [[корона (украшение)|короната]] на [[Корона на Свети Стефан|Свети Стефан]]. В тази връзка сключва съюз с [[Котор]] срещу Дубровник, който е съперник на [[Балшичи]].|2015|11|23}}
 
{{факт|През [[1371]] г. Никола Алтоманович изисква от Дубровнишката република плащането на годишния [[трибут]], наричан [[светидимитровски платеж]], към Душановото царство, но получава отговор, че той [[де юре]] е [[васал]] на цар [[Стефан Урош]], макар [[де факто]] да е самостоятелен владетел, следователно плащането е дължимо към [[суверен]]а. Разбирайки за отказа, Никола Алтоманович изпраща въоръжен отряд който сварва дубровчани неподготвени за бойни действия и извън крепостните стени, следствие от което пленява редица видни дубровнишки търговци и получава за тях откуп в размер на 4000 перпера, нанасяйки щети на града за 30 000 [[дукат]]а.|2015|11|23}}
 
{{факт|Дубровнишката република се обръща за помощ към [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Лайош I]] и мачванския бан, но не среща подкрепа, поради което встъпва в преговори с Мърнявчевичи, които се стремят към възстановяване на [[Стефан Душан|Душан]]овата власт, и към [[Балшичи]], които са съперници на Никола Алтоманович. През лятото на [[1371]] година крал Вълкашин Мърнявчевич подига военни части от [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Шкодра]] през владенията на Балшичи в [[Зета (държава)|Зета]] към позициите на Никола Алтоманович срещу Дубровник, но по време на похода го застига призива на брат му [[деспот]] [[Углеша Мърнявчевич]] за помощ срещу [[османци]]те, на който той откликва, и в крайна сметка се стига до поражението край [[Марица]] в [[Чирменска битка|Чирменската битка]].|2015|11|23}}
 
{{факт|Поражението край Марица последвано от смъртта на цар Стефан Урош на [[4 декември]] [[1371]] г. отключват борбата за власт и територии между т.нар. ''Рашки властели''. Никола кани Лазар Храбелянович през [[1372]] г. на лична среща с цел да изгладят недоразуменията помежду си. Същевременно чрез свои хора той подготвя покушение срещу Лазар, което по една случайност не успява, и последния е спасен от сигурна гибел от своя [[паж]]. Независимо от неуспеха, Никола Алтоманович разширява властта и позиците си следствие от обстоятелството, че дубровчани започват да плащат годишния данък, предназначен за [[Неманичи]]те, на него.|2015|10|26}}
 
{{факт|Според договорките, Венеция получава Дубровник, Балшичи — [[Будин]] и [[Драч]], а Никола Алтоманович — [[Стон]] и [[Пелешац]]. Съюзът, и перспективата да загуби [[Далмация]], разтревожват унгарският крал и вероятно с негово съдействие се стига до коалиция срещу Никола Алтоманович между Твъртко I, Никола Горянски и Лазар Храбелянович. През септември 1373 г. владенията на Никола Алтоманович са нападнати от три страни — от запад, север и изток, следствие от което той се укрепва и отбранява в [[Стари град (Ужице)|Ужичката крепост]], където през ноември се предава на Лазар. Никола Алтоманович е ослепен и според легендата умира [[1374]] г. в манастир във владенията на Балшичи. По други сведения смъртта му се датира след [[1395]] г., тъй като ослепен той не представлява [[политика|политическа]] опасност и доживява края на дните си непритесняван от бившите си противници|2015|10|26}}.
 
{{факт|Владенията на Никола Алтоманович са поделени между Твъртко I (Подриние, Полимие, Требине и Конавле), Лазар Храбелянович (Рудник) и Вълкашин Бранков ([[Косово]]) и Балшичи ([[Призрен]]).|2015|10|26}}
 
== Източници ==