Схоластика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 3x кавички, 3x тире, 3 интервала, нов ред, тире-години (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
[[Файл:Sanzio 01.jpg|right|мини|300п|„[[Атинската школа]]“, [[Рафаело]] от 1511–12 г.]]
[[Файл:John Chrysostom and Aelia Eudoxia.jpg|right|мини|300п|Йоан Златоуст пред императрица [[Евдоксия]] (картина на [[Жан-Пол Лоран]] от [[1880]] г.)]]
'''Схола́стиката''' ({{lang-el|σχολαστικός}} – академично училище) е систематична [[средновековна философия]] (9 - – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите [[университет]]и. Собствено представлява синтез между ортодоксалното [[християнство]] и [[логика]]та на [[Аристотел]]. Основава се на търсенето на взаимовръзка между [[вяра]]та и [[знание]]то.
 
Началото на схолостиката като специална [[гносеология|гносеологическа]] дисциплина се поставя от т.нар. [[антиохийска богословска школа]], чийто най-изявен представител е [[Йоан Златоуст]].
 
Схоластиката съставя т.нар сборници "Сума"„Сума“ (всеобхватен [[Компендиум]]) по един или друг религиозен въпрос и се характеризира със задълбочено проучване на този въпрос, изследвайки и изучавайки систематично всички възможни негови аспекти, след което излиза с опровержения на нетрадиционните възгледи по въпроса. За схоластиката е типична високата култура на цитирания (позовавания) на авторитети.
 
Цел на схоластиката е доказване съществуването на [[Бог]] на неверниците. В този контекст, централен е проблема за универсалното отношение между частното и общото, т.е. възможно ли е индивидуалното спасение на [[душа]]та или винаги [[есхатология]]та е обща.
 
Изпърво терминът «σχολαστικός» е употребен от [[Теофраст]] в писмо до своя ученик [[Фании]]<ref> [[Диоген Лаерций]], ''Животът на философите'', V, 2, 37)</ref> . Още в [[Древна Гърция]] възниква схоластично интелектуално философско течение. Схоластиката и схоластите са натоварени с отрицателна [[конотация]] в [[ново време]] и особено след рухването на "[[стар ред|стария ред]]" във [[Франция]], а и в [[Европа]].
 
Много от [[римляни]]те наричат [[Цицерон]] схоласт, след като започнал да изучава древогръцка философия, но това му прозвище е повече за означението му само като теоретик, с цел да му подскаже, че пропуска значението на практиката и практическото обучение за доказване на теоретичните си постановки, прилагайки ги в практиката, т.е. априори.
 
Обобщено по своя характер схоластиката е [[религиозна философия]], която не допуска свободни спекулативни интерпретации по въпроси отнасящи се, или засягащи, религиозните и морални категории на средновековното общество. Повлияна е от късната древногръцка философия по отношение на [[Понятие|понятия]]та и начин на [[разсъждение]], които налага върху християнското учение. Средновековната схоластика се явява правоприемник на [[патристика|патристичната]] [[философия]].
Ред 30:
== Източници ==
<references/>
* Статия "Схоластика"„Схоластика“ // [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]] в 86 тома (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890—19071890 – 1907.
 
 
 
{{Философия}}