Петър I (Русия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 58:
[[Файл:Peter I in 1697-98.jpg|thumb|296px|''Великото пратеничество'' по гравюра на съвременник. Портрет на Петър I в дрехи на холандски [[матрос]]]]
През март [[1697]] г. Петър заминава инкогнито през [[Шведска Ливония]] за [[Западна Европа]] в състава на голяма руска делегация („[[Велико пратеничество]]“), чиято цел е да търси съюзници във войната срещу Османската империя. За ''велики пратеници'' са назначени [[генерал-адмирал]] [[Франц Лефорт]], [[генерал]] [[Фьодор Головин]], началникът на [[Посолски приказ|Посолския приказ]] [[Прокофий Возницин]]. В пратеничеството влизат общо 250 души, сред които, под името на [[уредник]]а от [[Преображенски полк|Преображенския полк]] Петър Михайлов, е и самия цар Петър I. Делегацията не постига особен успех, тъй като повечето европейски държави са ангажирани в приготовления за война. Въпреки това, Петър използва пътуването си във [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Англия]], за да се запознае със западната култура и технологии. Посещава [[Рига]], Кьонигсберг, [[Бранденбург]], [[Холандия]], [[Англия]], [[Австрия]], набелязана е визита
Великото посланичество не постига главната си цел: да създаде коалиция против Османската империя, поради подготовката на редица европейски държави за [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] ([[1701]]—[[1714|14]] г.). Все пак, благодарение на тази война, се оформят благоприятните условия за борбата на Русия за [[Балтийско море]]. По такъв начин, се извършва преориентацията на външната политика на Русия от юг на север. Посланичеството обаче успява да наеме няколкостотин обучени специалисти, главно строители, корабостроители и моряци (сред тях и вицеадмирал [[Корнелис Крьойс]]), които заминават за Русия, а също и закупува военно и друго оборудване. През [[1698]] г. Петър прекъсва пътуването си заради започналия бунт на стрелците в [[Москва]].
|