Уикипедия

Ивайло: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Файлът „Ivailovgrad_PD_2011_38.JPG“ е изтрит от Общомедия от потребител Alan поради: Per c:Commons:Deletion requests/Files in Category:Monuments and memorials in Ivaylovgrad.
IcoK97 (беседа | приноси)
107 редакции
Подобрения
Ред 4:
| изображение за личността=
| описание на изображението=Паметник на цар Ивайло в център на [[Ивайловград]]; 2011 г.
| управление=[[12771278]]-[[12801279]]
| коронация=
| обкръжение=
Ред 13:
| място на раждане=
| починал=[[1280]]
| място на смъртта=[[Исакча]]
| погребан=
| предшественик=[[Константин Асен]]
Ред 27:
}}
[[Файл:Uprising of Ivaylo.png|мини|Въстанието на Ивайло]]
'''Ива̀йло''' е български [[цар]] в периода 12771278-1279 година.
 
[[Византия|Византийските]] автори наричат Ивайло с прякорите ''Лахана'' и ''Бърдоква''. Думата Лахана„лахана“ произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „λαχανον“, което означава „[[зеле]]“, в някои случаи „[[кисело зеле]]“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг -– ''Кордокувас'', който произлиза от думата ''„бърдоква“'' -– [[маруля]], зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „''само с хляб и диви зеленчуци''“ ([[Георги Пахимер]]). Истинското му име е известно благодарение на една преписка в [[Свърлижко евангелие|Свърлижкото евангелие]] от 1279 г.
 
За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението.
 
== Въстанието на Ивайло ==
Постоянните нашествия на [[татари]]те през 60<sup>-те</sup> и 70<sup>-те</sup> години на XIII<sup>-ти</sup> в. довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]] (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Ивайло успява да оглави народното недоволство и да стане водач на [[Въстание на Ивайло|бунт]]. Селската война започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло трябва да се изправи и срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]]. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма популярност. За кратко време прочиства страната от татарските банди. Все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на [[1277]] г. се състои битката между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар — посечен от Ивайло.▼
{{Main|Въстание на Ивайло}}
 
▲Постоянните нашествия на [[татари]]те през 60<sup>-те</sup> и 70<sup>-те</sup> години на XIII<sup>-ти</sup> в. довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]] (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло успява да оглави народното недоволство и да стане водач на [[Въстание на Ивайло|бунтвъстание]]., Селската войнакоето започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло трябва да се изправи иизправя срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]]. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма популярностизвестност. За кратко време прочиствауспява да прочисти страната от татарските банди. Всеи така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на [[1277]] г. се състои биткатабитка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар —– посечен от Ивайло.
Византийският [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] ([[1256]]-[[1257]]), когото провъзгласяват за цар [[Иван Асен III]] и женят за императорската дъщеря. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]] научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става легитимен български цар. Сега той трябва да воюва на два фронта — срещу [[ромеи]]те и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г). После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта [[Дръстър]]. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Болярите бързат да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на [[1279]] г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска армия. На [[17 юли]] [[1279]] г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край [[Девня]]. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III избягва от столицата, а болярите избират за цар [[деспот]] [[Георги I Тертер]] (1280-1292).▼
 
Византийският [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] ([[1256]]-[[1257]]), когото провъзгласява за цар под името [[Иван Асен III]] и жени за своята дъщеря [[Ирина Палеологина]]. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]], съпругата на Константин Тих, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става законен български цар.
Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора татарския [[Хан (титла)|хан]] [[Ногай]], който се е намирал в Исакча в Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло.▼
 
== Цар на българите ==
По-късно с името Ивайло си служат двама „[[Лъже-Ивайло]]вци“, които вдигат населението в [[Тракия]] и дори в [[Мала Азия]] против настъпващите османски [[турци]].▼
 
▲ВизантийскиятОбстоятелствата [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] ([[1256]]-[[1257]]), когото провъзгласяват за цар [[Иван Асен III]] и женят за императорската дъщеря. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]] научава за това, тя взема решение да предложи напринуждават Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става легитимен български цар. Сега той трябва да воюва на два фронта —– срещу [[ромеи]]те и срещу татарите[[татари]]те. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг (през лятото и есента на 1278 г). После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта [[Дръстър]]. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. БоляритеТърновските бързатболяри да отворятотварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на [[1279]] г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска армиявойска. На [[17 юли]] [[1279]] г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край [[Девня]]. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III избягвабяга от столицата, а болярите избират за цар [[деспот]] [[Георги I Тертер]] (1280-1292).
 
== Смърт ==
 
▲Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския [[Хан (титла)|хан]] [[Ногай]], който се е намирал в крепостта [[Исакча]] вна Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло.
 
▲По-късно с името Ивайло си служат двама „[[Лъже-Ивайло]]вци“„лъжеивайловци“, които вдигат населението в [[Тракия]] и дори в [[Мала Азия]] против настъпващите османски [[турци]].
 
== Библиография ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ивайло“.