Крушевска република: Разлика между версии

Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни - – от [[3 август|3]] до [[13 август]] [[1903]] г. Тя е най-големият успех на въстанието. [[Република]]та е обявена в семейната къща на [[Наум Томалевски|Наум]] и [[Георги Томалевски]], в която днес се помещава „[[Музей на Илинденското въстание и Крушевската република|Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република]]“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената [[Македоно-одринска социалдемократическа група]] на [[БРСДП]].

Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, [[Никола Русински]], [[Велко Марков]], [[Гюрчин Наумов]] и [[Йордан Пиперката]], а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци [[Петър Ацев]], [[Кирил Янков]], [[Антиноген Хаджов]], [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Павлов]] и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]], Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички четници са разпределени в 8 отряда на [[Питу Гули]] (трети отряд), Гюрчин Наумов, [[Марко Христов]], [[Христе Тасев]], [[Коста Христов (Годиве)|Коста Христов]], [[Ташко Карев]], Тодор Христов и [[Андрей Докурчев]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_4.html Гиза, Антони, „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски научен институт ­ София, 2001]</ref>. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм [[Прилеп (град)|Прилеп]] от настъпващата турска войска<ref>[http://books.google.com/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA403&lpg=PA403&dq=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%8FАндрея+%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2Димов+%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BEкрушево&source=bl&ots=qdDdy-ERiX&sig=Vsi7JA41LyxWxD3aq2yeUj82Vpc&hl=en&ei=B9ojTLiyH9iJOK6HmYkF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBIQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Бакалов, Георги, „История на българите: Военна история на българите от древността до наши дни“, Издателство „Знание“, София, 2007 г., стр.403]</ref>.

След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, той (военна власт) свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево ([[българи|българска]], [[гръкомани|гръкоманска]]<ref>[http://books.google.com/books?id=48NyoQdOWH0C&pg=PA82&dq=grkomani+in+krushevo&hl=en&ei=4ABMTo7rNojCtAaR5pmeBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCkQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Keith Brown, Publisher Princeton University Press, 2003, ISBN 0691099952, pp. 81-82.]</ref> и [[власи|влашка]]).

Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: [[Вангел Дину]], [[Георги Чаче]], [[Теохар Нешков]], [[Христо Кюркчиев]], [[Димитър Секулов]] и [[Никола Балю]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/07/republic-of-krushevo-and-ilinden.html The Republic of Krushevo and the Ilinden uprising]</ref>. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е [[Никола Карев]]. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е [[Крушевски манифест|Крушевският манифест]].