Българска земска войска: Разлика между версии

'''Българската земска войска''' ({{lang-ru|Болгарское земское войско}}) е подразделение на [[руска армия|руската армия]] с големина на голям [[полк]] съставено главно от [[българи|български]] доброволци по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война от 1806- – 1812 г.]] и войната с [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия. Началник е руският офицер [[капитан|щабс-ротмистър (капитан)]] Дмитър Павлович Ватикиоти, за командири са назначени българите [[Сава Бинбаши]], Хаджи Христо, [[Георги Мамарчев]] и др.

Българската земска войска започва да се създава в [[1810]] г. като първо са образувани 4 самостоятелни доброволчески отряда <ref>[https://books.google.bg/books?id=WN3_AgAAQBAJ&pg=PA198&lpg=PA198&dq=%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5Болгарское+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5земское+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BEвойско+1810&source=bl&ots=egk0mrzzWo&sig=8UgFcy6J5j0LE7BDwWH15CmMogE&hl=bg&sa=X&ei=EgX9VNLBCejCywPg9oCgCQ&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=Болгарское%D020земское%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE20войско%201810&f=false Г.Г.Литаврин, Краткая история Болгарии, стр. 198]</ref> при руската армия със съдействието на Софроний Врачански и неговите привърженици следствие призивите му към българите и към Русия и плановете му за освобождение на България с въстание в страната комбинирано с руска намеса. Отличават се водачите Никола Вукич, Тодор Даскалов, Павел и Димитър Македонски. Руското командване създава специални военни формации от гърци и българи, които наброяват по няколко хиляди души отвсяка народност. Заедно с Българската има и „Гръцка земска войска", командвана наистина от грък - – Николаос Пангалос, в която, обаче също има и множество българи. {{hrf|Дайнов|2008|223-225}} От вътрешността на България свещеници и учители изпращат сведения за броя и местоположението на турските войски. Отличават се свещеника Пантелеймон от Свищов, габровския търговец Васил Андреев, врачанския чорбаджия Димитър Хаджитошев и др. Русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, разездите им достигат района на Предбалкана. Това довежда до надигане на българите в редица области. Района на Габрово и Казанлък се съсредоточават няколко хиляди въстаници.  През есента на 1810 голяма турска войска е спряна в Шипченския проход от въстаническия отряд. Високата порта трябвало да полага големи усилия, за да се справи с въоръжените отряди в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и други. В направлението „Габрово – Шипка – - Казанлък”Казанлък“ били съсредоточени няколко хиляди въстаници, готови „да последват примера на сърбите”сърбите“.<ref name=":1">[http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/5342-uchastie-na-bulgari-v-rusko-turskite-voini.html Богомил Колев, Участие на българи в Руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и надеждите за освобождение. в-к България, 21 юли 2014.]

В [[май]] [[1811]] г. по нареждане на новоназначения руски командващ на руската Молдовска армия [[Михаил Кутузов]] от Антон Яковлевич Коронелли <ref name=":0">[http://armflot.ru/index.php/20-kampanii/30-vooruzhennye-otryady-bolgar-v-istorii-russko-turetskikh-vojn-xix-v М.М. Фролова, Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в, Армия и флот военное обозрение, 27 Октябрь 2014.]

</ref><strong> </strong>е сформирано единно бойно подразделение от 6 батальона със свое знаме и печат. То е под командването на генерал Павел Турчинов, на 10 юни с.г. за пряк негов пряк командир е назначен [[капитан|щабс-ротмистър (капитан)]] Дмитър Павлович Ватикиоти, българин от [[Болград|болградското]] село [[Табаки|Табака]],<ref>Димитър Павлович е роден в 1786 в българското село Табак (Табаки) до Болград в Бесарабия и подобно на многодруги оброзовани в гръцките школа българи има такова особено име Ватикиоти, той се счита за българин или българогагаузин от съвремениците си и в повечето руски и местни студии, контроверзения ляв историограф Кръстьо Манчев отрекъл Баташкото клане, пък го заявява като грък: "Димитър„Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806–18121806 – 1812 г."“, [http://chitanka.info/text/5818/59 История на балканските народи. Том 1, С 2001г]., гърцки студии като Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 1821, εκδ. Μέλισσα 1971, Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος Νέα Ελληνική Ιστορία 1204—19851204 – 1985,Εκδόσεις Βάνιας Θεσσαλονίκη,σελ136 разпространяват такава гледна точка и без каквито и да е документи потвърждаващи такова нещо за за него и без доказателства го свързват с гърци с подобно име от  Лакония и такива "основали" „основали“ "гръцкото"„гръцкото“, всъщност доказано българско, село Табак до Болград където е роден, или дори "гръцкия"„гръцкия“ окръг в Бесарабия, , всъщност отново български и българогагаузки, но наречен така заради религията, за разлика от тамошни немци, италианци и пр., и по името на "Гръцкия„Гръцкия проект"проект“ както е наричано в Русия освобождението на Балканите от турско робство, въпреки, че признават, че Димитър Павлович е предпочетен от българите не само за командир, но и според гръцки източници ([http://www.koutouzis.gr/vatikiotis.htm Οικογενεια Βατικιωτη]) възглавил именно българската, а не гръцката колония в гр. [[Рени (Украйна)|Рени]] недалеч от Тулча в 1815 г., попечител е пред руската власт на задунайските преселници, а пък брат му, [http://www.bessarabia.ru/1003.htm Иван Павлович е стотник в Болгарского земского войска и старейшина на задунайските перселенци във въпросния "гречански„гречански цинут"цинут“.]</ref> според някой спорни тези родом от там, но с гръцки произход.<ref>Данова, Надя., Христакудис, Апостолос. История на нова Гърция, София 2003, с. 103.</ref> В неговия състав влизат българи от [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Българи в Украйна|Украйна]], както и бежанци, преминали [[Дунав]] по време на самата война.{{hrf|Дайнов|2008|223-225}} Отрядът има не само свое [[знаме]] и [[печат]], но и собствено командване.

</ref><ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref28 Прошение капитана Коронелли ... РГВИА Ф. 395 «Инспекторский департамент», опись № 6/312, 1817, 1 отд. 1 стол, арх. 737, стр. 13]</ref>. Допълнително руското командване разчита на още около 12000 въоръжени българи в направлението към Търново за разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника и спомагателни акции или общо в подразделението и извън него на 15 000 души под оръжие.<ref name=":1">[http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/5342-uchastie-na-bulgari-v-rusko-turskite-voini.html Богомил Колев, Участие на българи в Руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и надеждите за освобождение. в-к България, 21 юли 2014.]

</ref><ref>Янко Гочен, Легендарния капитан Георги Мамарчев жертва на руско-турските репресии, Сите българи заедно, 2011г2011 г.</ref> Задачите йѝ първоначално са охрана на крепостите и населените места, защита на българските преселници и разузнавателни операции в тила на противника. Голям бил броят и на хайдутите, които присъединили водените от тях чети към русите в тази война против турците. Известен е Златьо Кокарчоолу от Сливен, паднал в тежък отчаян бой с турци в 1810 г. край Сливен след като заклал 35 души около себе си, докато най-сетне се подпалил барутът в чантата му и така бил разкъсан от взрива, друг известен  Коньо от Драгуданово „брадатият войвода”войвода“, прекарал в Балкана от 1810 г. чак до 1825, макар и да имал повече от сто сражения с турците изгубил само двама души, починал мирно в Букурещ<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm К. Иречек, История на българите, стр. 56]5</ref>. Българската земска войска в 1811г1811 г. дава съществен принос като спасява цялото артилерийско въоръжение на армията, за което лично Кутузов саморъчно пише: «<em>Находившейся тогда в Кузуг всей Армии Артелерийский парк с помощью российской и вооруженной им болгарской команды защитил от неприятельского нападения, который два раза покушался зажечь оный ночью</em>» <ref>АРХИВ ВНЕШНЕЙ ПОЛИТИКИ РОССИЙСКОЙ ИМПЕРИИ. Ф.1 «Административные дела» р. IV. ОП. 5, д. № 292, 1818- – 1820 л.л. 11, 11 об., 12</ref>

</ref> След което охраната на Силистра до е поверена на 400 бойци от него. Широко се полза българското опълчение за борба с турските разбойници и башибозук безчинстващи около [[Букурещ]] и в дълбочина по пътя от Силистра до [[Шумен]].<ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref32 Антон Коронелли - – попечитель болгарских переселенцев.]</ref>

</ref> При нашествието на [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия  българите от него се отличават в [[Битка при Бородино|битката при Бородино]] на 7 септември 1812г1812 г. и кампанията в Отечествената война срещу Бонапарт като част от армията командвана от [[Михаил Кутузов|Кутузов]].  После водени от командира си Дмитър Павлович действат в тила на Наполеон, участват в многочисленни схватки с французските войски, взаимодействат с отряда на знаменитите партизани на Денис Давидов, участват в бойните действия в Германия и Франция, на 19 март Литовския полк с другите войски влиза победоносно в Париж.<ref name=":2">[http://www.refsru.com/referat-15534-1.html История села Табаки, Allbest.ru, 24.11.2012.]

</ref> След края на войната формированието е демобилизирано.{{hrf|Дайнов|2008|223-225}}

След войната повечето участници в Българската земска войска се установяват в [[Южна Бесарабия]]. Те се опитват да получат статут на военни заселници, подобно на [[донски казаци|донските казаци]], но руското правителство отхвърля искането им.

Много участници във войската се включват в бунтовническите групи на [[Филики етерия]] във Влашко и Молдова.{{hrf|Дайнов|2008|223-225}} А след това такива като кап. [[Георги Мамарчев]] участват в следващата [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турска война]] и следващото българско опълчение в нея - – [[Български доброволчески отряд на кап. Георги Мамарчев 1928-1829]].

* {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751- – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0}}