Умаяди: Разлика между версии

|национален_девиз = لا إله إلا الله، محمد رسول الله{{Br}}''"Един„Един е Аллах и Мохамед е негов пророк."“''

|религия = [[Сунити|Сунитски ислям]]

|събития3 = ''[[Обсада на Константинопол (717- – 718)|Обсада на Цариград]]''

|събитие-дати3 = [[15 август]] [[718]]

|s3 = Некорско емирство

|площ-год4 =

|население-ценз = 62 000 000

'''Халифатът на Омая̀дите''' ''('''Умаяди''', '''Омеяди''' или '''Умеяди''', Бану Умая̀'' ({{lang-ar|الخلافة الأموية}}, ''Aл-хилефат aлал-умауия'') са първата [[династия]] [[халиф]]и, управлявали [[Арабския халифат]] след ''[[Праведен халифат|Четиримата праведни халифи]]''.

==== Път към властта ====

На [[20 юни]] [[656]] халиф Усман е убит и за негов наследник е обявен [[Али ибн Аби Талиб|имам Али]]. Изборът е оспорен от Муавия и избухва първата мюсюлманска гражданска война между [[шиити]] и сунити, т.нар. ''[[Фитна]]''. Въпреки успехите на Али на бойното поле омаядът ловко подвежда чрез съдебен арбитраж четвъртия халиф да отстъпи от военно решение, с което основоположника на шиизма губи подкрепата на много от емирите си. Изоставилите Али са наречени [[хариджити]] и на [[26 януари]] [[661]] един от тях - – ''Абд ал-Рахман'', убива имам Али в [[Наджаф|Куфа]]. Това окончателно отваря пътя на Муавия към халифата и той установява столицата на Омеядската [[теокрация]] в сирийското си седалище [[Дамаск]].

Едно от най-важните събития по време на управлението на Муавия I е записването на [[Коран]]а във вида, познат и днес. Дотогава светото писание на мюсюлманите се предава предимно устно. Писари, който са записвали думите на Мохамед, са били рядкост и са използвали най-различни видове носители – палмови листа, кости, пергаменти, папируси. Докато е бил жив халиф Омар е събирал тези записки, а след смъртта му те биват съхранявани от дъщеря му Хафса. <ref>Като цяло устното разпространение е създавало доста промени. Понякога случайно, друг път умишлено думите са били променяни. Създавали са се различни версии на Корана. Знаем, макар и да не се е запазила, че Али ибн Абу Талиб е имал своя версия на Корана имаща няколко допълнителни стиха представящи го като истинския наследник на Мохамед.</ref> През управлението на халиф Усман между арабски и неарабски мюсюлмани има напрежение, тъй като двата народа се обвиняват един друг в неверие. Проблемът е в големите различия във версиите на Корана, който те притежават. Като допълнение към това след смъртта на Хафса записките, съхранявани при нея са иззети и унищожени. Последвалото недоволство е отбелязано с бунт в края на 655 г., по време на поклонническия сезон в [[Мека]]. Ултиматум изисква свалянето на управителя на Сирия Муавия. Привидно той се съгласява и пише писмо, с което се отказва от властта си. Когато делегатите си тръгват пише друго писмо, в което заповядва бунтовниците да бъдат избити. Като халиф унифицирането на Корана е първа задача за Муавия.

==== Вътрешна и външна политика на Омеядите ====

Способностите на Муавия правят представителите на рода му Предводители на правоверните за близо век. Преките му наследници [[Язид I ибн Муавия|Язид]] и [[Муавия II ибн Язид|Муавия II]] консолидират вътрешната си власт с политика на мирно съжителство с християнското население на халифата, един от които е [[Йоан Дамаскин]]. Едновременно с това е продължена арабската експанзия за сметка предимно на Византийската империя, като са завладени [[Родос]] и [[Крит]], основан е [[Кайруан]], а [[Константинопол]] е подложен на [[Обсада на Константинопол (674)|първата от серия обсади]]. Неуспехът на обсадата предизвиква християнско въстание на [[Миафизитство|мардаитите]] срещу арабската власт в [[Киликия]]. Сключеният мир с Византия позволява овладяването на [[Кабул]], [[Бухара]] и [[Самарканд]]. Смъртта на Муавия I през 680 г. е последвана от нова гражданска война - – Втора Фитна за Халифата. Омаядските войски обсаждат въстаналата [[Мека]], при което в пожар е тежко повреден храмът [[Кааба]]. [[Битка при Кербала|При Кербала]] омаядите-сунити побеждават алианите-шиити в особено кървава и паметна битка. Тези две светотатства са повод Омаядската династия да е често заклеймявана от мюсюлманските теолози и историци.

Халифатът преминава в младши клон на Омеядите, този на [[Маруан I ибн ал-Хакам|Марванидите]], които [[Арабско завоюване на Египет|завоюват Египет от Византия]]. [[Абдул-Малик ибн Маруан]] и четирите му наследили го сина възстановяват [[Арабско завоюване на Армения|контрола над Армения]], налагат арабския език като официален в Халифата, секат монети и строят места за поклонение, сред които [[Омаядска джамия (Дамаск)|Омеядската джамия]], [[Масджид ал-Набауи|Джамията на Пророка]] и [[Купол на Скалата|Купола на Скалата]]. През 717 г. пълководците на [[Сюлейман ибн Абдул-Малик]] са победени от [[Първа българска държава|българския]] [[Кан (титла)|кан]] [[Тервел]] [[Обсада на Константинопол (717- – 718)|пред стените на Константинопол]]. Това пренасочва арабското внимание към Западното Средиземноморие и през този период Халифатът приключва с [[Вестготско кралство|Визиготското кралство]] [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|и завоюва]] [[Пиренейски полуостров|Пиринейския полуостров]]. През този период Омаядите проникват в [[Трансоксиана]] [[Ислямски нашествия в Индия|и Индия]]. Въпреки, че арабите-мюсюлмани се ползват с привелигирован статус в сравнение с другите мюсюлмани, [[Умар ибн Абдул-Азиз]] е запомнен като уважаван и готов на компромис халиф. Той обръща внимание на проблема, породен от верската толерантност в халифата - – религиозните ритуали на евреи, християни, зороастрияни се практикуват, но са обложени със сериозен данък, което е важен приход за хазната на халифа. Обръщането на немюсюлмани към исляма става доста популярно сред [[персийци]]те, но нерядко е възпрепятствано с този финансов довод, и това се възприема като дискриминация.

==== Въстание на Абасидите ====

Отслабената централна власт на Омаядите събужда старите им врагове - – хашемити, шиити и персийски мюсюлмани. След [[декрет]]а от 741, забраняващ на немюсюлмани да заемат държавни постове към противниците на Омаядите се добавят още представители. Те се обединяват под развятия от [[Абас ибн Абд ал-Муталиб|наследниците на Абас]] черен флаг на Праведния халифат - – сунити и шиити срещу хегемонията на Бану Умая. Абасидската революция преминава през няколко фази в [[Хорезъм]] и [[Месопотамия]], дн. [[Иран]] и [[Ирак]], които са белязани с неминуемото отстъпление на омеядите, [[Битка при Велики Заб (750)|решително победени при река Заб]]. Те губят столицата си Дамаск сравнително рано, а към края на конфликта осемдесет от тях са подмамени, пленени и екзекутирани в [[Яфо]]. [[Абасиди]]те разрушават гробниците на всички омеядски халифи, освен тази на Умар ибн Абдул-Азиз.

* 683—684661—680 [[Муавия II|Муавия III ибн ЯзидАбу Суфиян]]

* 684—685680—683 [[МаруанЯзид I ибн ал-ХакамМуавия]]

* 685—705683—684 [[Абдул-МаликМуавия II|Муавия II ибн МарванЯзид]]

* 705—715684—685 [[Ал-УалидМаруан I ибн Абдулал-МаликХакам]]

* 715—717685—705 [[СюлейманАбдул-Малик ибн Абдул-МаликМарван]]

* 717—720705—715 [[УмарАл-Уалид I ибн Абдул-АзизМалик]]

* 720—724715—717 [[Язид IIСюлейман ибн Абдул-Малик]]

* 724—743717—720 [[ХишамУмар ибн Абдул-МаликАзиз]]

* 743—744720—724 [[Ал-УалидЯзид II ибн ЯзидАбдул-Малик]]

* 744724—743 [[Язид IIIХишам ибн алАбдул-УалидМалик]]

* 744743—744 [[ИбрахимАл-Уалид II ибн ал-УалидЯзид]]

==== Галерия ====

Image: Brooklyn Museum - Battle of Karbala - Abbas Al-Musavi - overall.jpg| [[Ашура|Победата на сунитите над алияните при Кербала]]

Image: Omayyad mosque.jpg| [[Омаядска джамия (Дамаск)|Омеядската джамия]]

Morby, John E. "Das„Das Handbuch der Dynastien"Dynastien“, Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7