Ирина Атинянката: Разлика между версии

'''Ирина Сарантапихина''' ({{lang-el|Ειρήνη Σαρανταπήχαινα}}, ок. [[752]] – [[9 август]], [[803]]), известна повече като '''Ирина Атинянката''' ({{lang-el|Ειρήνη η Αθηναία}}), е [[византийски император|византийска императрица]] от [[797]] до [[802]] г. Тя е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Като монарх тя се нарича и титулува "„[[василевс]] на ромеите"ромеите“ (sic!), вместо "„[[августа]]"“ или „василиса“ (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса“.

Ирина е родена в Атина около 752 г. Тя е част от видното атинско семейство на Сарантапихите. Предполага се, че чичо ѝ Константин Сарантапих, е бил патриций и стратег на тема в Елада. Въпреки че е сираче, Ирина става известна с красотата си и на [[1 ноември]] [[769]] е доведена в Константинопол от император [[Константин V Копроним]], който я омъжва за сина си [[Лъв IV]] на [[17 декември]] [[769]]. На [[14 януари]] [[771]] Ирина ражда син — – бъдещия [[Константин VI]].

Още в началото на управлението си като регент, Ирина се изправя срещу дворцов заговор на иконоборците, който има за цел да възкачи на престола цезаря Никифор — – полубрат на Лъв IV. Заговорът обаче е разкрит, по-голямата част от съзаклятниците са арестувани, измъчвани и ослепени. По заповед на императрицата Никифор е ръкоположен за дякон — – духовен сан, който е несъвместим с изпълняването на светски длъжности. Ирина дори заповядва той да извърши рождествената [[евхаристия]] в църквата Св. София.

През 781 г. Ирина започва да търси сближение с папството и покровителстваното от него [[Франкско кралство]] на Каролингите. Императрицата уговоря брак между сина си и Ротруда — – дъщеря на крал [[Карл Велики]]. Тя дори изпраща хора, които да научат принцесата на [[гръцки език]]. Въпреки това Ирина сама разтрогва годежа през 787 г.

Основна цел на религиозната политика на Ирина е възстановяването на иконопочитанието. Императрицата обаче не се решава на прибързани действия, поради което първите години от управлението ѝ се отличават с относително умерена политика в тази област — – докато трае войната с арабите и славяните. Императрицата се страхува да не загуби подкрепата на войската, която в по-голямата си част е на страната на иконоборството. Въпреки това Ирина открито дава ясни знаци на иконопочитателите за предстоящата промяна — – по нейна заповед от заточение са освободени много репресирани монаси, а в Халкедон с тържествена церемония са върнати мощите на [[света Ефемия]], разпръснати по заповед на на Константин V.

Откриването на Седмия Вселенски събор било насрочено за [[7 август]] [[786]] г. Още преди това обаче намиращите се в столицата епископи иконоборци започват да преговарят със столичните гарнизони, за да ги привлечат на своя страна. Така на 6 август пред патриаршеския храм се провел митинг срещу свикването на събора. Това обаче не стряска Ирина и на [[7 август]] Вселенският събор бил открит в [[Свети Апостоли (Константинопол)|храма на Светите Апостоли]]. Когато започнало четенето на Евангелието, в църквата нахлули въоръжени войници, които заплашили със смърт присъстващите на събора епископи, ако допуснат внасянето на ''идоли'' (икони) в Божия храм и потъпчат повелите на събора от 754 г. Така на присъстващите епископи не оставало друго освен да се разотидат. Този неуспех не обезкуражава императрицата, която започва приготовления за свикване на нов събор. Под предлог, че война с арабите била подновена, императорският двор е евакуиран в [[Тракия]], а верните на иконоборчеството гарнизони са изпратени в Мала Азия — – в лицето на врага. В столицата за охрана е оставен гарнизон, набран от Тракия и Витиния, където иконоборчеството не придобило широко разпространение. За по-голяма безопасност обаче Ирина решила съборът да не бъде проведен в [[Константинопол]], а във [[Никея]], където през [[325]] г. е проведен Първият вселенски събор.

През юли [[792]] г. Константиновата армия претърпява поражение от войските на българския кан [[Кардам]] при [[Маркели]]. Неуспехите на Константин станали причина сред народа и войската да се заговори за избор на нов император, за какъвто често е споменаван Никифор — – чичото на Константин. Това става причина Константин да предприеме предварителни мерки — – през август Никифор е ослепен, а езиците на братята му са отрязани. По предложение на Ирина е ослепен и пълководецът Моселий, който е в основата на преврата срещу нея през 790 г. Жестокостта на императора окончателно го лишава от подкрепата на армията. Арменските полкове отново вдигнали въстание, което е потушено със сила, но за сметка на това размириците в Мала Азия позволяват на арабите да завземат няколко византийски крепости.

Ирина ускорява приготовленията за предстоящия преврат срещу сина си, след като през 796 г. Теодота родила син на императора. Детето обаче починало скоро, но заговорът вече е узрял напълно. На [[17 юни]] [[797]] г. столичният гарнизон се разбунтува срещу императора, който успява да избяга от другата страна на Босфора и започва да събира верните си войски. В този момент Ирина се обръща към привържениците си в императорското обкръжение да се опълчат срещу сина ѝ, като дори ги заплашва с разправата, която ще последва в случай, че не предприемат нищо. В ранното утро на [[15 август]] [[797]] г. заговорниците пленяват Константин и го откарват в Константинопол. Там по заповед на Ирина, Константин VІ е ослепен, което става в Порфирната зала на императорския дворец — – същата, в която по-рано е роден императорът. По този начин властта отново се оказва в ръцете на Ирина, която заема официлно византийския престол.

На [[31 октомври]] [[802]] г. срещу Ирина е извършен държавен преврат, начело с главния ковчежник [[Никифор Геник]]. Никифор и сподвижниците му привличат на своя страна началника на войската и разпространяват слуха за възможно завземане на властта от патриция Аеций, когото императрицата прави първи човек в империята, но и когото не обичат заради деспотизма му. След като обкръжават с верните си войски Елевтерийския дворец заедно с императрицата вътре, заговорниците провъзгласяват Никифор за император. На следващия ден патриарх [[Тарасий]] коронова Никифор в храма Св. София. Никифор обещава, че Ирина ще запази всичките си привилегии и ще продължи да ползва Елевтеийския дворец, ако признае властта му. Въпреки това след като се заклева в новия император, Ирина е заточена в манастир на [[Принцови острови|Принцовите острови]] в [[Мраморно море]]. По-късно Ирина е преместена по-далеч от столицата — – в манастир на остров [[Лесбос]], където умира на [[9 август]] [[803]] г.

През 784 г. Ирина, синът ѝ Константин и голяма свита от придворни и висши офицери посещават град Верея (Берое), намиращ се по това време в пределите на Източната римска империя. Ирина отпуска средства за възстановяване на крепостната стена на града и за заселването в него на хора от малоазиатските провинции. На града е дадено името Иринополис, което обаче не се запазва задълго - – след като българите заемат Горна Тракия предишното име е възстановено в неговия славянизиран вариант Боруй.