Марк Аврелий: Разлика между версии

'''Марк Аврелий Антонин''' ({{lang-la|Marcus Aurelius Antoninus}}) е римски [[император]] и [[философ]]. Той спада към [[Нерво-Антонинова династия|династията на Антонините]] и е последният от ''[[Петимата добри императори]]''.

Марк Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя от 161 до 180 г. (от 161 до 169 г. съвместно с [[Луций Вер]], от 169 до 177 г. - – еднолично, от 177 до 180 г. - – заедно със сина си [[Комод]]). През неговото царуване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и преминава през период на обществени сътресения и икономически затруднения. Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на [[стоицизъм|стоическата]] философия и с оставените от него философски записки.

Роден в [[Рим]] като наследник на патрицианска фамилия, произхождаща от испанския град Укуби (близо до дн. [[Кордоба]]), при раждането си получава името Марк Аний Вер. Семейството му има испански произход и консули от предшествениците си — – [[Аний Вер|Аний Вер Старши]]. Роднините му притежават голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. Марк Аврелий е син на претора [[Марк Аний Вер (претор)|Марк Аний Вер]] и богатата [[Домиция Луцила]], дъщеря на [[Публий Калвизий Тул Рузон]] (консул 109 г.) и [[Домиция Луцила Старша]] – роднина на император [[Адриан (император)|Адриан]]. Внук е по баща на [[Марк Аний Вер]] (три пъти консул) и на [[Рупилия Фаустина]]. Брат е на [[Ания Корнифиция Фаустина]]. Сестрата на баща му [[Фаустина Стара]] е съпруга на римския император [[Антонин Пий]] и майка на [[Фаустина Младша]] - – която става съпруга на Марк Аврелий.

През управлението на [[Антонин Пий]] (138-161), Марк Аврелий е официален престолонаследник в продължение на 23 години. През [[145]] г. Марк Аврелий става [[зет]] на император Антонин Пий, след като се жени за своята първа братовчедка по майчина линия [[Фаустина Младша|Фаустина Младата]], дъщерята на Антонин Пий и [[Фаустина Старша|Фаустина Старата]]. Тя му ражда 13 деца, повечето от които умират рано. За живота на Марк Аврелий в този период до възкачването му през [[161]] г. практически не е известно много. Той посвещава много от времето си на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Негови учители са известните ритори [[Марк Корнелий Фронтон|Фронтон]] и [[Ирод Атик|Херод Атик]]. Около [[146]]–[[147]] г. той спира да се занимава с [[риторика]] и приема учението на [[Епиктет]], ставайки убеден [[стоицизъм|стоик]].

След смъртта на Антонин Пий в [[161]] г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от [[Сенат]]а да бъдат предоставени равни с неговите права на [[Луций Вер|Луций Комод]] (той е известен още като император [[Луций Вер]]). Това е първият случай на съвместен [[принципат]] в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий — – [[Ания Луцила]] е сгодена за Луций Комод.

Марк Аврелий единодушно е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, а според оценката на историци и съвременници, неговият възвишен и сериозен характер представлявал забележително олицетворение на римските добродетели. Освен с блестящо образование, той се отличава с благородство и сдържаност в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена "Златен„Златен век"век“ на Римската империя, време когато държавата се намира във върха на своето могъщество и слава, но това също така е и времето когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза.

Практически цялото управление на Марк Аврелий, който по своята природа бил склонен към войни, е подчинено на предотвратяване на военните конфликти — – от деветнадесетте години през които управлява, само четири преминават в мир. Отначало империята е заплашена от размирици в Северна [[Британия]] (161 г.) и от нападение на германските племена [[Хати (германско племе)|хати]] по река [[Рейн]] в [[Горна Германия]] (162 г.). Когато спокойствието на запад е възстановено, войски на [[Партско царство|царството Партия]] завоюват [[Велика Армения|Армения]] и разгромяват две римски армии в [[Сирия]] и [[Кападокия]]. Там са изпратени легиони начело със съимператор Луций Комод Вер. Под командването на двамата военачалници [[Авидий Касий]] и [[Марк Стаций Приск Лициний Италик|Стаций Приск]] Армения е отвоювана от партите ([[163]]–[[164]]), вражеската столица [[Ктезифон]] е завладяна, а [[Месопотамия]] е разграбена. Но сред войската се разпространява зараза, което кара римляните да изоставят завоеванията и да се оттеглят през [[166]] година.

През [[169]] г. Луций Вер умира по време на кампания срещу варварите и Марк Аврелий остава едноличен император. В същата година имперските съкровища са продадени на търг, за да се финансират военните действия и от [[170]] до [[174]] г. Марк Аврелий се намира при действащата Дунавска армия, която воюва с маркоманите, квадите и [[сармати]]те. Кампанията протича успешно и легионите навлизат в земите на варварите. Императора възнамерява да основе две нови провинции отвъд Дунав - – Маркомания и Сарматия (на територията на днешните [[Чехия]] и [[Словакия]]). Плановете за завоевания обаче са осуетени от внезапно започналите въстания в източните провинции.

Избухналото [[Бунт на буколите|голямо въстание на овчарите ("буколи"„буколи“)]] в Северен [[Египет]] е потушено през [[175]] г. от [[Авидий Касий]] — – талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обявява за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът е бързо потушен, а Касий е убит от поддържащите го легиони, но тези събития принуждават императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено. На север от река Дунав са създадени области, в които римляните позволяват да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това са първите стъпки за масово заселване на чужденци в покрайнините на империята.

След потушаване на бунта на Касий, императорът заедно с Фаустина, Комод и висши офицери продължава своята обиколка на изток, преминавайки през Египет, Сирия, Мала Азия Гърция и Тракия (в края на лятото на [[175]] г. преминава през днешните български земи по маршрута р. Дунав - – Нове (дн. [[Свищов]]) - – Емпориум Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]]) - – Троянски проход -[[Филипопол]] (дн. Пловдив) - – Хадрианопол (дн. [[Одрин]])) и през [[176]] г. отпразнува в Рим [[триумф]] след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната [[Колона на Марк Аврелий]] (през [[1589]] г. на нея е поставена статуята на [[апостол Павел]]). Около това време са подновени гоненията на [[християни]]те в империята.

В [[177]] г. Марк Аврелий прави сина си, 16-годишният [[Комод]], свой съуправител, давайки му титлата "цезар"„цезар“. Но мирът не продължава дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисква присъствието на императора там. Римляните водят поредната война с германските племена и постигат важни победи ([[178]] г.), макар и те да не са окончателни. Плановете за анексирането на нови земи отвъд Дунав още веднъж се провалят, този път поради смъртта на императора. Марк Аврелий умира във [[Виндобона]] най-вероятно от [[чума]] (март [[180]] г.). Смъртта му причинила всеобща скръб сред народа на Рим. Бива посмъртно удостоен с божествени почести от Сената. Дни преди смъртта си той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.

Получава [[трибун]]ска власт 34 пъти, [[Понтифекс максимус]] от 161 г., [[Pater Patriae]] от 166 г. Консул е три пъти - – през 140 г., 145 г. и 161 г. В чест на военните му победи получава титлите ''Armeniacus'' – - "Арменски"„Арменски“ (през 164 г.), ''Medicus'' – - "Медийски"„Медийски“ и ''Parthicus maximus'' – - "Партски„Партски, най-велик"велик“ (през 166 г.), ''Germanicus'' – - "Германски"„Германски“ (през 172 г.), ''Sarmaticus'' – - "Сарматски"„Сарматски“ (през 175 г.). Десетократно е акламиран като император.

Марк Аврелий Антонин е автор на философско произведение, нaписанонаписано на гръцки език и озаглавено „[[Към себе си]]“<ref>''Τὰ εἰς ἑαυτόν'', в превод на латински ''Meditations''; в превод на български език е издадено най напред като ''Размишления към самия мене'', София: Ст. Атанасов, 1914, (пр. Рачо Стоянов) и по-късно като ''Към себе си'', София: Нар. култура, 1986, превод и предг. [[Богдан Богданов|Б.Богданов]] </ref>. Съчинявано е по време на военни походи, а след смъртта му то се преписва и разпространява. Отразява стоическите възгледи на императора.

# Луций Аврелий Комод Антонин — – [[Комод]] (161–192 г.), близнак на Тит Аврелий Фулв Антонин и по-късно император

* [http://www.roman-emperors.org/marcaur.htm Herbert W. Benario ''Marcus Aurelius (A.D. 161-180)''] DIR - – An Online Encyclopedia of Roman Emperors