Галиен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
м форматиране: 9x тире, 5x кавички, 8 интервала, А|АБ, точка (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 17:
| предшественик = [[Емилиан]]
| потомство = [[Валериан II]]<br>[[Салонин]]<br>[[Мариниан]]
| наследник = [[Клавдий II Готски|Клавдий II]]
| съпруга = [[Корнелия Салонина]]
| втори брак =
Ред 26:
| герб =
}}
'''Публий Лициний Егнаций Галиен''' ({{lang-la|Publius Licinius Egnatius Gallienus}}) е римски император, управлявал [[Римска империя|Римската империя]], отначало съвместно със своя баща [[Валериан I]]
Галиен е най-дълго управлявалият император в периода на [[Криза в Римската империя|кризата през III век]]. Макар че въвежда някои далновидни реформи и постига немалко успехи на бойното поле, Галиен не успява да предотврати разпадането на Римската империя, поради появата на многобройни узурпатори в провинциите. Античната просенатска историография представя Галиен в лоша светлина, тъй като той ограничава политическите амбиции и влияние на знатните, придавайки засилено монархически характер на властта си.
Ред 33:
Галиен е най-големият син на император [[Валериан I|Валериан]] и [[Мариниана|Егнация Мариниана]]. Женен е за [[Корнелия Салонина]], има трима сина: [[Валериан II]], [[Салонин]] и [[Мариниан]]. През 253 г., почти веднага след като е провъзгласен за император, Валериан назначава за свой съимператор сина си Галиен, дава му титлата ''август'' и го оставя да управлява западните провинции на империята. Валериан заминава на изток, за да изтика [[Сасаниди|Сасанидските]] [[перси]] атакуващи [[Сирия]], докато Галиен командва легионите по Дунав и Рейн срещу германските племена.
При съвместното управление на Валериан и Галиен общата нестабилност в империята се засилва
През 258-260 г. германските племена [[алемани]] и [[ютунги]] започват нови масирани нахлувания през укрепената граница (лимес) на т.нар.
==Криза и колапс на империята==
Пленяването на Валериан от персите през 260 г. води до фактическото разпадане на империята. Мнозина военачалници използват възможността и се провъзгласяват за императори в различните провинции (т.нар. време на
[[File:Antoninianus-Gallienus-l5macedonica-RIC 0345-Bj-.jpg|thumb|ляво|250px|Пропаганден [[антониниан]] на Галиен, апелиращ към лоялността на [[V Македонски легион]] (ок. 261 г.)]]
През 260-1 г. легионите в Сирия, командвани от [[Макриан Старши|Фулвий Макриан]] и префекът [[Балиста]], издигат за императори синовете на Макриан
Надига се вълна от узурпатори, повечето от които властват мимолетно (споменават се имената на [[Регалиан]], [[Инген]], [[Целс (узурпатор)|Целс]], [[Мемор]], [[Цензорин (узурпатор)|Цензорин]], [[Мусий Емилиан]], [[Валент Солонийски]], [[Луций Калпурний Пизон Фруги (узурпатор)|Пизон Фруги]] и други). Под властта на Галиен се намира само [[Италия]], части от Северна Африка и [[Мала Азия]]. В този период Римската империя, като едно политическо цяло, престава да съществува.
Ред 47:
===Варварски нашествия===
[[File:Imperium Romanum 271.jpg|thumb|дясно|320px|Разпадане на империята при Галиен]]
Управлението на Галиен е времето на максимално задълбочаване на кризата в империята, а в настъпилият хаос злополучията следват едно след друго с ужасяваща бързина. Най-тежко е положението в придунавските райони: [[Мизия]], [[Дакия]], [[Илирия]] и [[Панония]], които поемат основния удар на варварските нападения. Зачестяват разрушителните нашествия на [[готи
===Вътрешни неуредици===
Освен външните заплахи за империята, се появяват и вътрешни
Икономиката на държавата е сериозно разстроена, разорени и обезлюдени са редица области, особено тези близо до границите. Имперската хазна е празна и за да преодолее финансовия недостиг, Галиен е принуден да сече голямо количество нестойностни монети, което се отразява зле на търговията. Паричните знаци дотолкова се обезценяват, че натуралната размяна завладява отново пазара. В натура започват да се събират данъците и да се изплащат заплатите.
==Нововъведения==
Управлението на Галиен бележи няколко новости. В опит да издигне престижа на властта владетелят изисква за себе си божествени почести и, подобно на източните монарси, носи пурпурна [[хламида]] и златна [[корона]]. На сенаторите е забранено да се занимават с военни въпроси и дори да се доближават до военен лагер
В армията е въведена нов тип войска: лично подчинени на императора малки мобилни части от елитна илирийска или далматинска кавалерия, които се превръщат в решаващ фактор при сраженията с варварите. Военната реформа дава възможност за издигането на много военачалници от илирийски произход, някои от които след време стават и императори. Наченките на военна и политическа реорганизация при Галиен, по-късно биват доразвити от [[Диоклециан]].
[[File:Arco di gallieno 1.JPG|thumb|ляво|250px|Т.нар. Арка на Галиен и Салонина ''(
Блестящ оратор, занимаващ се с [[изкуство]] и [[философия]], Галиен е образован човек, интелектуалец, надарен с разностранни интереси и способности. За образец на подражание приема делото на императорите [[Август]] и [[Адриан (император)|Адриан]], макар да следва примера им твърде суетно и непостоянно. Императорът също така е изявен ценител на културата и подобно на [[Нерон]] и [[Адриан (император)|Адриан]] посещава [[Гърция]], застрашена по това време от готите. С периода на управлението му се свързва т.нар.
През управлението си Галиен проявява религиозна толерантност и отменя гоненията на [[християни]] предприети от баща му.
==Край на управлението==
След като е ранен в неуспешния поход срещу гало-римският отцепник Постум, Галиен се връща в Рим и постепенно престава да проявява всякаква активност в управлението. Позициите му в Италия са достатъчно силни за да задържи властта, но се оказва невъзможно да мине в ефективно настъпление срещу опонентите си: Авреол в балканските провинции, [[Постум]] на Запад, [[Оденат]] и [[Зенобия]] на Изток. Отдава се на развлечения: лов, пиршества, разврат, изтезаване на пленници. Приписват му се различни причудливи приумици: строял укрепления от плодове, спални от рози, и т.н..
Против Галиен се организират множество конспирации. Загубил напълно авторитет, той е убит в лагера си при атентат от заговорници, докато обсажда узурпатора Авреол в [[Милано]] (лятото на [[268]] г.). Малко преди да издъхне, според [[Аврелий Виктор]], Галиен посочва за приемник илирийския военачалник [[Клавдий II|Клавдий]], всъщност един от лидерите на заговора. Римският Сенат осъжда на проклятие (''[[Damnatio memoriae|damnatio]]'') името на Галиен и разпорежда да екзекутират семейството и приближените му. Присъдата е изпълнена, но след това новият император Клавдий II я отменя.
Ред 75:
===Външни препратки===
* [http://www.roman-emperors.org/gallval.htm
===Литература===
Ред 89:
| colspan="3" align="center"|[[Списък на римските императори|Римски императори]]
|-
|align="center" |[[Валериан I]]<br>([[253]]
!align="center"|Галиен ([[260]]
|align="center"|[[Клавдий II]]<br>([[268]]
|-
|colspan="3" align="center"|[[Римска империя]]
|