Лициний: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 7x тире, 3x кавички, 2x нов ред, 3 интервала (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{монарх
| име = Лициний
| наставка =
| описание = ''[[Списък на римските императори|59-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността = [[Файл:132 Licinius.jpg|180px]]
| описание на изображението =Бронзов [[фолис]] с образа на Лициний
| управление = 11 ноември 308
| коронация =
| пълно име =
Ред 22:
| трети брак =
| династия =
| баща =
| майка =
| герб =
Ред 32:
През 309-310 г. Лициний удържа победи над [[готи]] и [[сармати]] по Дунав. След смъртта на Галерий през [[311]] г. Лициний води кампания и побеждава [[Максимин Дая]] в Мала Азия, ставайки владетел на повечето източни провинции ([[312]] г.). Заедно с [[Константин I]], другият останал легитимен август, си поделят сферите на влияние в Римската империя и издават [[Милански едикт|т.нар. Медиолански едикт]] за веротърпимост ([[313]] г.), но след срещата им в Медиолан, тяхното съперничество прераства във война, която се провежда на Балканите.
През 313 г. Лициний взема за жена [[Флавия Юлия Констанция|Констанция]], сестрата на Константин. Но привидният съюз между двамата августи скоро е нарушен, след като Константин обвинява Лициний, вероятно основателно, че крои заговор срещу него. През октомври [[314]] година Константин надделява срещу Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний отбраняват границата по Дунав срещу [[сармати]] и [[готи]].
В края на 316 г. междуособната война все пак е подновена; за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но той скоро търпи разгром в [[Битка при Мардия|битката при Мардия]] (Campus Ardiensis в Тракия, дн. [[Харманли]]). След унизителното поражение Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата. Тогава Лициний обявява за цезар и наследник синът си от Константиновата сестра Констанция
Въпреки че първоначално Лициний се придържа към религиозната толерантност, църковната пропаганда е враждебна към него. По произход селянин от [[Дакия]] или [[Мизия]] Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и започва да преследва [[християнство|християните]] в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.
Ред 41:
Заети във война срещу сармати и готи, двамата императори поддържат несигурно примирие, но ситуацията се изостря когато Константин навлиза в територията на Лициний по Дунав, преследвайки бягащите варвари през 318 и отново през 321 г. Лициний обвинява Константин в нарушение на мирния договор и това довежда до нов конфликт между тях.
През [[323]] г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент
<gallery caption="Галерия" align="center" perrow="3" widths="220px">
Line 52 ⟶ 51:
==Външни препратки==
{{Commons|Licinius}}
* [http://www.roman-emperors.org/licinius.htm DiMaio, Michael,
* [http://www.livius.org/li-ln/licinius/licinius.html Lendering, Jona,
{| border="3" cellpadding="5" cellspacing="0" align="center" style="width:80%; background-color:#efefef"
Line 60 ⟶ 58:
| colspan="3" align="center"|[[Списък на римските императори|Римски императори]]
|-
|align="center" |[[Галерий]] ([[306]]
!align="center"|Лициний ([[308]]
|align="center"|[[Константин I]] ([[306]]
|-
|colspan="3" align="center"|[[Римска империя]]
| |||