Лист: Разлика между версии

8622 байта изтрити ,  преди 6 години
Заместване на съдържанието на страницата с „: ''За австро-унгарския композитор вижте Ференц Лист.'' ---- [...“
No edit summary
(Заместване на съдържанието на страницата с „: ''За австро-унгарския композитор вижте Ференц Лист.'' ---- [...“)
 
[[Файл:Leaf 1 web.jpg|right|300px]]
 
== Морфология на листа ==
 
[[роза|а]], овчарска торбичка, [[картоф]], [[домат]] и други растения, се забелязва, че той е изграден основно от две части — ''листна дръжка'' и една обемиста част, прикрепена на листната дръжка — ''петура''. При някои растения, като тези от семейство [[Розоцветни]] (Rosaceae) например, има и ''прилистници'', намиращи се под листната петура, при основата на листната дръжка.
Листната дръжка при някои растения ([[царевица]], [[кокиче]], [[пшеница]] и други) липсва и тогава петурата е прикрепена към стъблото спрямо ''влагалище'' и ''езиче''. Тези листа се наричат ''приседнали''. Местата, където листата се прикрепят към стъблото, се наричат ''възли'', а разстоянията между тях - ''междувъзлия''.
 
== Петура ==
 
=== Брой на петурите (прости и сложни листа) ===
 
Листът може да има една или повече петури. Това определя дали един лист е съответно прост или сложен. Така например при [[бук]]а, [[дъб]]а, [[цер]]а, [[Благун (дъб)|благуна]], [[леска]]та, [[момина сълза|момината сълза]], [[нарцис]]а, [[жълта мъртва коприва|жълтата мъртва коприва]], [[старо биле|старото биле]] и други растения листът се състои от една петура и затова се нарича прост. А когато е изграден от повече от една петура – две, три или повече – се нарича сложен. Петурите на сложните листа се наричат също листчета. Сложните листа са няколко основни вида:
* сложен перест,
** сложни чифтоперести - на върха са разположени две листчета ([[грах]], [[фий]], [[секирче]]),
** сложни текоперести - завършват на върха с едно листче ([[акация]], [[роза]], [[шипка]], [[картоф]], [[обикновен орех]], [[офика]], [[калина]], [[ясен]]),
** сложни сложноперести/многоперести ([[морков]] и други) и
** сложни двойноперести ([[албиция]])
* сложен дланевиден ([[конски кестен]]),
* сложен триделен ([[ягода]], [[детелина]]),
* сложен многоделен ([[тънколистна лупина]]),
* сложен двуделен и други.
 
=== Форма на петурата ===
 
Формата на петурата може да бъде сърцевидна ([[люляк]], [[липа]]), игловидна ([[ела]], [[смърч]], [[бор]]), линейна ([[пшеница]], [[обикновен мразовец|мразовец]]), копиевидна ([[киселец]]), мечовидна ([[гладиола]], [[папур]]), длановидна ([[лютиче]], [[явор]]), переста ([[дъб]]), продълговата ([[върба]]), ромбична ([[бреза]], [[черна топола]]) и други.
 
Някои класификации на формата на петурата се основават на съотношението между дължината и широчината ѝ. Така например, ако дължината превишава повече от 5 пъти широчината, листата се определят като линейни. Ако дължината превишава широчината от 3 до 5 пъти, те са ланцетни. Ако дължината превишава широчината 2-3 пъти, а петурата е най-широка в долната част, тогава се наричат яйцевидни. Съответно, ако петурата е най-широка в средата са елипсовидни, а ако е най-широка в горната част са обратнояйцевидни. Същото се отнася и за ланцетните листа. Ако дължината и широчината на петурата са почти равни, тогава листата са кръгли (трепетлика, дива круша).
 
=== Ръб на петурата ===
 
Петурата може да бъде заоблена, напилена, едроназъбена, тъпо назъбена, двойно назъбена, наделена,
целокрайна.
 
=== Жилкуване (нерватура) на петурата ===
 
През повърхността на петурата преминават жилки, представляващи проводящите цеви на проводящата тъкан на растението. Те образуват жилкуването на листната петура. Жилкуването е основно три вида: мрежовидно, успоредно и дъговидно. ''Мрежовидното жилкуване'' е характерно за почти всички двусемеделни растения (такива са: [[къпина]], [[шибой]], [[парнар]], [[обикновена ралица]], [[фасул]], [[мандрагора]], [[мента]], [[незабравка]], [[слънчоглед]] и други). При това жилкуване главната жилка се разклонява в цялата петура. ''Успоредното и дъговидното жилкуване'' е характерно за едносемеделните растения (успоредно при [[пшеница]], [[бамбук]], [[ориз]], [[ечемик]], [[власатка]],[[лале]] и други и дъговидно при [[момина сълза]], [[чемерика]] и други).
 
=== Цвят на петурата ===
 
Петурата при повечето растения е зелена заради багрилото [[хлорофил]]. Обаче при някои растения (кралска [[бегония]] и други) е с разнообразни багри. Когато настъпи листопадът, [[пластид]]ите, наситени с хлорофил ([[хлоропласт]]и), преминават в [[хромопласт]]и и петурата променя цвета си. При някои растения (културна роза) след определено време от развитието хлоропластите преминават в хромопласти, без да е настъпил листопадът. Така листата на розата се обагрят от зелено в тъмночервено.
 
== Разположение на листата ==
 
Листоразположението бива мозаично, розетъчно, пръстеновидно (прешленовидно), спирално (последователно) и срещуположно. Мозаично листата се разполагат, за да бъде осветен всеки лист. Такова листно разположение има [[бръшлян]]ът. При [[овчарска торбичка|овчарската торбичка]] например има розетъчно. При [[мента]], [[босилек]], [[коприва]] е срещуположно. Спирално е при [[праскова]], [[горун]], [[пролетен горицвет]], [[глициния]], [[пипер]], [[лайка]] и други. А при растенията като зокум ([[олеандър]]), лепка ([[еньовче]]), [[хвойна]], [[ленивче]] и други е пръстеновидно.
 
[[Категория:Анатомия на растенията]]
Анонимен потребител