Черноризец Храбър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Външни препратки: без търсачка |
м коректорски, линкове |
||
Ред 1:
{{Друго значение|личност|награди за журналистика
{{Биография инфо |
Ред 12:
}}
'''Черноризец Храбър''' ({{lang-cu|Чрьноризьць Храбръ}}) е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] духовник и
== Биография ==
Черноризец Храбър (буквално
Черноризец Храбър (както и редица други древни български автори) е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът
Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намерил т.н.
''
Основно застъпено в това най-популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и на техните поддръжници в България.
Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като ''монаха'' (''носещ черна риза'') ''Храбър''. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата.
Според проф. Трендафил Кръстанов [[Йоан Екзарх]] и Черноризец Храбър са една и съща историческа личност.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за
===Творчество===▼
▲=== Творчество ===
В литературата съчинението на Черноризец Храбър се причислява към ораторската проза, като апология, но съчетана с публицистична полемика, където позицията на автора е оформена под формата на дискусия, която е остро противопоставена на идейните му противници. Авторът уверено разрушава догматични тези, сред които, че между славянската и гръцката азбука има принципна разлика по отношение на възникването им и че гръцкото четмо има предимства пред славянското. Храбър напада триезичниците, като говори за равноправието между хората и възможността за усъвършенстването на всяко човешко същество. Това е доказателство за демократичното мислене в България през тази закостеняла епоха, както и за трудната политическа обстановка, с която Храбър е трябвало да се справи – едновременно да убеди византийците в правотата на българската християнска културна независимост и в същото време да утвърди важната роля на Империята в контактите ѝ със славянската култура, без които християнството няма да се наложи и институционализира в необходимия си средновековен модел.
Сред полемическите аргументи:
* „Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския, а сирийския, на който е говорил Адам
* „Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви.“
=== Признателност ===
Днес името на средновековния писател носят улици във [[Велики Преслав]], [[София]], [[Варна]], [[Велико Търново]], [[Русе]], [[Враца]], [[Монтана]], [[Перник]] и други градове. На него е кръстен Варненският свободен университет, както и много училища из цялата страна.
== Източници ==
{{Уикиизточник автор|Черноризец Храбър}}
* Стара българска литература, Ораторска проза, Л. Грашева, София 1982
* Из старата българска, руска и сръбска литература, Б. Ангелов, София 1967
* [http://www.nlr.ru/fonds/manuscripts/images/rus/54_b.jpg Цветна фотография на ''Лаврентиевския сборник'', отворен на страницата с началото на трактата ''За буквите'']
* [http://pechatnyj-dvor.su/texts/xrabr.htm Текст на трактата ''За Буквите'' (по преписа от 1348 г.)]
* [http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Tschechien/IX/Slav_pis/frametext3.htm Текст на трактата ''За буквите'' по Московския препис от XV век]
* [http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/index.htm Черноризец Храбър]
== Външни препратки ==
|