Босненска бановина: Разлика между версии

{{факт|Босненското банство възниква след 1137 г. в контекста на доминацията на [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]] над [[Западни Балкани|Западните Балкани]] през този период. От 1102 г. [[Хърватия]] е в [[лична уния]] с [[Кралство Унгария]], като хърватските земи в [[Славония]] и [[Далмация]] се сдобиват със статут на банство. В периода 1137-1377, босненските земи са номинално под властта на унгарските крале, с изключение на периода 1167-1180, когато [[император на Византия|византийския император]] [[Мануил I Комнин]] (1143-1180) ги включва в рамките на [[Византия]]. След загубата в [[битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]] настъпва сериозно сътресение и в балканските провинции на империята и се формира независима [[Рашка]] при [[Стефан Неманя]]. България също извоюва независимостта под предводителството на братята Асен и Петър, стратегически съюзници на Неманя.|2015|11|27}}

{{факт|Кралство Босна е исторически де юре третата държава-кралство в [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]]. След падането на България под византийска власт в началото на 11 век, по сватовска линия на [[Теодора Косара]] на територията на [[Зета]] се формира независимо владение, което се сдобива със статут на кралство и на доминанта в/над сръбските земи в периода до налагането на унгарското върховенство над хърватските, а през 12 век и над сръбските земи в Западните Балкани.|2015|11|27}}

{{факт|Мануил I Комнин, който освен василевс е и син на унгарския крал успява да възвърне доминацията от предходните векове (от 395 г. до византийско-българския сблъсък по времето на [[Симеон Велики]]) над сръбските земи. Тази византийска доминация над сръбските земи е краткотрайна, но наложения посредством Неманя негов втори син за сръбски престолонаследник - [[Стефан Първовенчани]] (встъпил предвидливо преди това в династичен брак с [[Евдокия Ангелина]]) успява държавно-доктринално да прикачи поне Рашка към семейството на народите на византийския [[василевс]], а не към [[папство]]то. За целта Мануил I Комнин подарил на Стефан Неманя, като негов васал, областта [[Дендра]]. Тази територия ведно със съседната на [[българско землище|българските земи]] [[Стара Рашка]] (търпяла значимо предходно българско и православно влияние), която отдавна била интегрирана към православния свят, станала опорна за византийското имперско, а и православно влияние и в останалите средновековни сръбски земи и в частност в загорската Босна, понеже приморските сръбски области отдавна търпели западно, респективно католическо и [[Република Венеция|венецианско]] влияние.|2015|11|27}}