Разлика между версии на „Абланица (област Благоевград)“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
== Археологически проучвания ==
[[Файл:Cyrkva, Ablanica.jpg|дясно|мини|250п|Църква.]]
Землището на Абланица е богато на археологически паметници. В местността „Тумбата“ югозападно край селото са открити следи от селище, съществувало през късния период на бронзовата епоха (14-12 в. пр. н. е.). През следващите векове то се измества на около 5 км югозападно от селото в местността „Ставрак“. От 4 в. пр. н. е. в местността „Дрежно“ (около 6 км западно от Абланица)се развива голямо селище, съществувало и през средновековието. Край него са намерени гробове от късния период на желязната епоха, от античната и средновековната епоха с разнообразен гробен инвентар. Северно от „Дрежно“ е намерена колективна находка от бронзови монети от времето на македонския цар Филип(220-179 г. пр. н. е.). На около 4 км северно от селото, в местността „Шапрана“, има следи от антично селище (5-1 в. пр. н. е.); близо до него има надгробни могили. Останки от антично селище, с крепостна стена, са открити в местността „Миленаво“(около 7 км западно от Абланица). В местността „Мируле“(около 2 км южно от селото) некропол от античността и средновековието; близо до него има останки от селище. Гробове с много стари каменни плочи с ислямски надписи са намерени в двора на днешната джамия, където се и съхраняват. На около 7 км западно от селото в местността „Църквата“, са запазени руините на средновековна църква; югозападно от нея (около 1 км) има гробове, оградени с каменни плочи. Името на Абланица за пръв път се среща в откъс от Тимарския хас от 1482 г., където се споменава за няколко села, причислени към Нервокопска кааза, сред тях е и името на селото Абланиче, а в други османски документи се среща и като Апланче. Според регистри от 1611 - 1617 г. и 1623 - 1625 г. българските християнски домакинства намаляват от 76 на 31, а от документ от 1671 може да се предположи, че жителите на Абланица приемат [[ислям]]а за своя религия. В края на 19 век селото има 1030 жители българи мюсюлмани (помаци). Поминък на населението са земеделието (тютюн, ръж, ечемик, овес) и животновъдство. През февруари 1912 г. селото е нападнато при опит за покръстване от три последователно нахлули чети на Муньо войвода, М. Марваков от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и Тикваров от град [[Батак]]. Десетки са избитите жители на селото след тези акции. Най-масовото клане е извършено от четниците на М. Марваков в местността „Раво ливаде“, където си избити повече от 30 души — мирни жители и в дере близо до село [[Гърмен]], където намерили смъртта си още над 50 души, като дерето е наречено „Абланишко“ в памет на загиналите жители на селото. След разправата, селото е опожарено и разграбено от четниците. През пролетта на същата година, с цел да се избегне друга разправа с населението — оцелелите старейшини и първенци решават масова емиграция в съседна Гърция, село Расча, където прекарват една година в изгнание. След войната, в Абланица се заселват семейства от селата [[Бачево]], [[Гърмен]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]] и Кьоново (намиращо се в [[Област Бургас|Бургаска област]]). След Първата световна война (1914 - 1918 г.) се заселват български бежански семейства от селата [[Каракьой]] (Катафито), [[Белотинци (дем Неврокоп)|Белотинци]] (Левкогия) и [[Възем]] (Ексохи) [[Драма (ном)|Драмско]]. През 1919 г. е образувана земеделска дружба. През 1942 г. в Абланица е учредена кредитна кооперация „Слатина“.
 
Анонимен потребител