Китара: Разлика между версии

Китарите могат да бъдат [[Акустична китара|акустични]] или [[Електрическа китара|електрически]] (с електронно усилване) или комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, сред които разновидности на [[рок]], [[хеви метъл]] и [[класическа музика]]. Те се правят и поправят от [[Лютиер|лютиери]]. За направата им се използват дървета с добри акустични характеристики — – такива са [[клен]]ът, [[орех]]ът, [[секвоя]]та и [[абанос]]ът.

Китарата е един от най-разпространените, а заедно с това и един от най-древните музикални инструменти. Произходът ѝ не е установен точно, а относно етимологията на името има най-различни предположения. Инструмент подобен на днешната китара е популярен преди 5000 години, а в западния свят тя идва от [[Централна Азия]]. Най-ранното доказателство за китара, близка до съвременната, е от древни статуетки намерени в [[Иран]]. Инструментът е познат също и в [[Древна Гърция|Древна Елада]], където с думата „''κιθάρα''“ се обозначава струнен музикален инструмент, подобен на [[Лира (музикален инструмент)|лирата]] и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната [[финикийци|финикийска]] дума „''kuthar''“ — – името на бога на занаятчийството. Понятието китара, в [[будизъм|будизма]] има значение на мъдрост, хармоничност и знание; предшественицата ѝ-[[лютня]]та при древните [[елини]] е символ [[Вселена]]та, [[небе]]то и земята, хармонията и помирението на силите в [[природа]]та, самопознанието, омайването на дивите зверове и умението да се разрешават конфликти, а струните олицетворяват отделните сфери; при древните [[китайци]] на знание и [[мъдрост]], ученост, хармония между монарси и министри, приятелство, брачно блаженство. През [[Средновековие]]то китарата намира широко разпространение като национален инструмент в [[Испания]], навярно пренесена там от арабските маври. Съвременния си вид добива в края на [[XVIII век|XVIII]] и началото на [[XIX век]]. Има форма на цифрата 8, с дълъг гриф и метални преградки — – позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнната — – испанска, италианска. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и руска седемструнна.

Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на [[Англия]] и [[Франция]]. В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от [[лютиер]]ите&nbsp;— – започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент значително намалява, за да се възроди отново в началото на [[ХХ век]] от виртуозите [[Франциско Тарега]] и [[Андрес Сеговия]]. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на [[Европа]].<ref>http://forums.f-e-n.net/viewtopic.php?t=161571&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=&sid=5eefe183794413e30f80c177ad1137dc</ref>

За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент [[Шуберт]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Берлиоз]], [[Рихард Вагнер|Вагнер]], [[Паганини]], [[Бокерини]] и други световноизвестни [[композитор]]и. През XX век голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно [[вибрато]] иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770—18411770 – 1841), Фернандо Сор (исп., 1778—18391778 – 1839:) Дионисио Агуадо (исп., 1784—18491784 – 1849), Андрей Осипович Сихра&nbsp;— – основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773—18501773 – 1850), Иванов-Крамски (рус., 1912 г.) и др.

<ref>http://digital.bg/blackbird-%D1%81с-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0неразрушима-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0карбонова-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0китара-nnno5710.html</ref><ref>http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=23882</ref><ref>http://www.econ.bg/news/article131551.html</ref><ref>http://avtora.com/news/nowini/predstawiha_purwata_samonastroiwashta_se_kitara.</ref><ref>http://digital.bg/ovation-%D1%81с-%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BEчисто-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0нова-mp3-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0китара-nnno5813.html</ref><ref>http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm</ref><ref>{{cite book | last = Купър | first = Дж. К | year = | title = Енциклопедия на древните символи | publisher = | location = | pages = 86, 125 | isbn = | lang = bg}}</ref>

При различните видове китари има различни видове елементи. При електрическите китари липсва куха резонаторна част, защото специална музикална техника възпроизвежда звука. Но за кой да е вид китара има и елементи, без които тя не би могла да бъде използваема. Това са гриф, струни, прагчета, мостове и ключове, като ключовете правят малко изключение, тъй като при един особен вид китари те липсват. Важен етап при дизайна на китарата е подбора на дърво. Макар много от китарите да са боядисани и да се пренебрегва дървото, съществуват много примери, които показват как само полираното дърво създава такъв ефект, какъвто не може да бъде постигнат единствено чрез боядисване. Най-добрите материали са [[клен]]ът, [[секвоя]]та, [[абанос]]ът, червеното дърво и другите екзотични такива. Боядисването на китарата също дава отражение на звука. С термина „боди арт“ (англ: ''body art'') се означават мотивите, които се изобразяват върху инструмента&nbsp;— – например даден символ, надпис или фигура.

'''Баре''' е характерен технически похват при свиренето на китара, който има ограничено приложение при останалите класически струнно-грифови инструменти. Представлява едновременното притискане с един [[пръст]] на две или повече [[струни]] към [[гриф]]а&nbsp;— – в повечето случаи с показалеца или с „първи пръст“ според китарната [[терминология]]. С използване на баре се освобождават останалите пръсти за изпълнение на други тонове. Много често баре се използва за притискането на всички струни. Целта е пълното или частично транспониране на дадена [[мелодия]].

Етимологията на думата е от [[Френски език|френски]]&nbsp;— – „''barre''“ (желязна пръчка, лост). Със същото значение е и италианската дума „''barra''“ (метална пръчка, лост). Идентична по [[правопис]] е немската дума „''Barre''“ (бариера, преграда). Английската дума „''bar''“ има различни значения, но се използва в музикалната терминология със смисъл за тактова черта или такт.

Легатото е един от основните елементи в музикално-изпълнителската практика&nbsp;— – щрих, при който тоновете се изпълняват свързано, като се сливат един с друг. Китарното легато е специфичен начин на звукоизвличане, при който един или няколко [[Музикален тон|тон]]а се свирят само с лявата [[ръка]]. Като [[музика]]лен термин „''legato''“ има широко приложение в музикалната [[литература]]. Думата е от [[италиански език]]&nbsp;— – „''legare''“&nbsp;— – свързвам, завързвам, връзвам. В литературата за китара се среща и испанската дума „''ligado''“ (от „''ligar''“ )&nbsp;— – връзвам, свързвам.