Разлика между версии на „Българи (област Бургас)“

{{друго значение|странджанското село|габровското|Българи (Област Габрово)}}
{{обработка|форматиране}}
{{Селище в България
| картинка = Balgari-Burgas-District-centre.jpg
 
== История ==
Според проф. Божидар Димитров, жителите му са преки наследници на прабългарски войници, заселени от първите ханове за охрана на южната българо-византийската граница. Предполага се, че името произлиза от прабългарското племе „ургари“, на което била поверена тази задача.
В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 км северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата [[Силкосия]] (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата", с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).
 
В османо-турскиосманотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. - една година след [[Завладяване на Константинопол от османските турци|завладяването]] на [[Константинопол]]. Впоследствие през втората половина на 17-ти век се появява в данъчните регистри на каазаказа [[Анхиало]].
 
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от [[Джеймс Уайд]] в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал [[Александър Хатов]], издадена в 1854 г. във връзка с [[Кримска война|Кримската война]]. След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес [[Приморско]]).
От Българи има участници в [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] от 1821 г. Според документи Българи и Мързево ([[Кондолово]]) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция. След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] от 1828-29 година жители на Българи се изселват в Южна Русия. След две години една част от тях се връщат.
 
От Българи има участници в [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] от 1821 г. Според документи Българи и Мързево ([[Кондолово]]) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция. След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] от 1828-291829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия. След две години една част от тях се връщат.
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от [[Джеймс Уайд]] през 1829 г. и на картата на генерал [[Александър Хатов]], издадена в 1854 г. във връзка с [[Кримска война|Кримската война]]. След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес [[Приморско]]).
 
След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес Приморско).
През пролетта на 1903 година войводата [[Пеню Шиваров]] образува революционен комитет в селото с ръководител Петко Тодоров и касиер Петко Гащев. Смъртната дружина е образувана в местността Лясков дол до Рупите между Вургари и Мързево. В нея влизат Митрю Митрев - войвода, Дико Дамов - подвойвода, Илия Кирязов, Атанас Петров, Фалон Лефтеров, Иван Петров, Дико Митров, Дико Георгиев, Стамо Маграйотев, Георги Желязков, Иван Янакиев Плешев, Никола Иванов Лапчов, Петър Михалев, Киро Вълков и други.<ref>Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 85.</ref>
 
Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година ''Вургари'' силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
 
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година ''Вургари'' силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година. Българи е център на община, към която са се отнасяли Лисово ([[Изгрев (Област Бургас)|Изгрев]]), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През двадесетте години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. - 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.
 
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година.
Хубаво е да се знае, че старото име на селото, от предосмански времена е Уйгури.
 
В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4—5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите — Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.
== Културни и природни забележителности ==
Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които в 1913 година попадат в България, а част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
 
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година. Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово ([[Изгрев (Област Бургас)|Изгрев]]), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През двадесетте години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. - 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи[източник?]. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
 
Името му остава Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи) до 1934 година.
В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в [[Егейска Македония]], населени от потомци на тракийски бежанци, като [[Кара кавак]] (Мавролевки) в [[Драма|Драмско]], [[Бутково]] (Керкини) и [[Какараска]] (Агия Елени) в [[Сер]]ско, [[Лъгадина]] (Лангадас) в [[Солун]]ско и [[Мелики]] в [[Бер]]ско.
 
== Културни и природни забележителности ==
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци, обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики — който обявява с Миланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. Последните големи гонения започват през 1913 година. Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в гръцкото село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в три села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава докъм 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 90-те години на 20-ти век.
В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 км северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата [[Силкосия]] (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата"„Тумбата“, с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).На изток от с. Българи е най-старият български резерват “Силкосия”, а на 7 км североизточно се намира защитената местност “Марина река”, в миналото част от “Силкосия”.
 
Рано сутринта в деня на светците, на процесия, водена от нестинарите, се изнасяли иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарвали времето до вечерта и слушали непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадали в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жарават три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц, като при него изпадналите в транс танцьори нерядко правели предсказания.
 
Това малко селце, на 17 км западно от Царево, е единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват. В село Българи обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. От тук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на с. Българи на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.
Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.
 
== Редовни събитияСъбития ==
Днес Българи е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред и танцът в жарава – 3 срещу 4 юни, денят на Св. Св. Константин и Елена. През последните години в с. Българи се създадоха сравнително добри условия за селски туризъм, краткотраен отдих и почивка.
 
Анонимен потребител