Мегали идея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Greekhistory.GIF|thumb|400px|Териториалното разширение на [[Гърция]] ([[1832]] - [[1947]])]]
'''Мегали идеята''' ''(на [[гръцки]]: Μεγάλη Ιδέα)'', наричана още и '''Великата идея''' или '''Голямата идея''' е ''[[идеология|идеологически]] проект'' на [[гърци|гръцки]]я [[национализъм]] за възстановяване на [[Византия]]. Като прийоми за осъществяване на проекта, използвани от различни по политическа принадлежност правителства, но обединени от Мегали идеята, се прилагат [[иредентизъм]] и националшовинизъм. [[Символ]]ичното начало на проекта слага [[Йоанис Колетис]] с една своя
== Мечтата по Византия ==
Мечтата за възстановяване на [[Византия]] като
== Същност ==
Същността на този
Концептуално ''Мегали идеята'' почива на разбирането, че всички [[православие|православни]] [[християни]] от така очертаната територия на някогашната
В следния цитат можем да видим разгръщането на гръцкия иредентизъм от средата и края на 19-ти век, насочени и към населените с българи, но все още под османска власт, земи:
{{цитат|„Еднаж агитирано във военни приготовления, правителството, влечено от своите противници, много мъчно ще може да се спре“ - пишеше френският представител в Атина до своя министър. „Общото мнение тук - бележеше той по-късно - е, че на гръцката раса се поставя един въпрос за живот или смърт.“ Засилени наистина от успеха на Съединението, '''българите щяха да заплашват вече големите позиции на елинизма в Македония. Преди това да бъде възможно, Гърция искаше да обезпечи своя дял.''' В гръцката грандомания никога не са липсвали ни патриотизъм, ни дързост, макар и в мимолетна форма: ето защо Европа гледаше с безпокойство на брожението на елинизма.<ref>Радевъ, Симеонъ, „''Книга пета. Строителитѣ на съврѣменна България''“, Томъ първи, 2004 г.)</ref>|}}
== Успехи ==
Първоначално [[идея]]та набира скорост, но прясно възстановената Гърция скоро осъзнава, че сама без съюзници не е в състояние да воюва срещу [[Османска империя|Османската империя]] за осъществяване на идеала. Независимо от това, лесните и конюктурни успехи не закъсняват — през [[1881]] година към Гърция е присъединена цяла [[Тесалия]] и немалка част от [[Епир]]. [[Кралство Гърция]] излиза дипломатически победител от двете [[Балкански войни]] в началото на [[20 век]]. Големият подръжник на [[идея]]та [[Елефтериос Венизелос]] успява да нареди [[кралство]]то сред победителите и в [[Първа световна война|Първата световна война]].
== Падение ==
Гръцкият политически елит и общество, въодушевени от лесно постигнатите победи по пътя към така
==
{{reflist}}
▲Гръцкият политически елит и общество въодушевени от лесно постигнатите победи по пътя към така "предначертания идеал" пристъпват без подкрепа от [[Антанта]]та към саморазправа с победената в Първата световна война Османска държава. Въпреки изгодните за Гърция условия на [[Севърски договор|Севърския договор]], тя се впуска в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|малоазийската военна авантюра]] от началото на 20-те години на [[20 век]]. Крахът ѝ слага край и на [[алюзия|алюзии]]те, че някогашната [[Източна Римска империя]], наречена постфактум от [[историк|историци]]те ''Византия'', може да бъде възстановена като гръцка национална [[държава]].
== Вижте също ==
|