Мегали идея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Greekhistory.GIF|thumb|400px|Териториалното разширение на [[Гърция]] ([[1832]] - [[1947]])]]
'''Мегали идеята''' ''(на [[гръцки]]: Μεγάλη Ιδέα)'', наричана още и '''Великата идея''' или '''Голямата идея''' е ''[[идеология|идеологически]] проект'' на [[гърци|гръцки]]я [[национализъм]] за възстановяване на [[Византия]]. Като прийоми за осъществяване на проекта, използвани от различни по политическа принадлежност правителства, но обединени от Мегали идеята, се прилагат [[иредентизъм]] и националшовинизъм. [[Символ]]ичното начало на проекта слага [[Йоанис Колетис]] с една своя [[знаме]]нателназнаменателна реч от [[14 януари]] [[1844]] година произнесена в ''[[Парламент на Гърция|гръцкия]] [[парламент]]''.
 
== Мечтата по Византия ==
Мечтата за възстановяване на [[Византия]] като ''"гръцка„гръцка държава"''държава“ не престава да съществува сред гръцката общност още от времето на [[Превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[османци|османските турци]] на [[29 май]] [[1453]] година. Под влияние на ''просветения национализъм'', белязал началото си от [[Велика френска революция|Великата френска революция]], в [[Европа]] възникват редица национални доктрини. [[Сантиментализъм|Сантимент]]алното [[античност|антично]] и [[средновековие|средновековно]] гръцко величие, отъждествявано най-вече с [[елини|елинска]]та [[култура]] и [[Източна Римска империя|източноримската държавност]], полагат основите на просветния„просветния“ гръцки национализъм. Доктринално гръцката национална идея изкристализирасе избистря след извоюване на [[независимост]]та на [[Гърция]] от [[Османска империя|Османската империя]] на [[25 март]] [[1821]] година.
 
== Същност ==
Същността на този ''гръцки национален„национален“ идеал'' се обобщава от следното изречение : {{цитат|Възкръсване на Гърция в рамките на нейното териториално величие, военна сила и културно великолепие.|}} Териториалното величие„величие“ на гръцкия национален идеал от втората половина на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] обхваща [[територия]]та до [[Карпати]]те на [[север]], [[Либийско море]] на [[юг]], [[река]] [[Сава (река)|Сава]] на [[запад]] и цяла [[Мала Азия]] на [[изток]], т.е. до извоюване на гръцка [[държава|държавност]] в [[граница|граници]]те на някогашната ''[[Юстиниан I|Юстиниан]]ова [[Византия]]''.
 
Концептуално ''Мегали идеята'' почива на разбирането, че всички [[православие|православни]] [[християни]] от така очертаната територия на някогашната ВизантияВизантийска империя са [[гърци]], независимо от техния [[Език (езикознание)|език]]а на койтои общуватетнос. ''Мегали идеята'', стъпвайки на инерцията от успеха на [[Гръцко национално-освободително движение|гръцкотоГръцкото национално-освободително движение]], завършило с постигането на ''гръцката [[независимост]]'', сравнително лесно се възприема от всички политически кръгове и течения в гръцкото общество, което пък от своя страна е впрегнато за нейното осъществяване.
 
В следния цитат можем да видим разгръщането на гръцкия иредентизъм от средата и края на 19-ти век, насочени и към населените с българи, но все още под османска власт, земи:
 
{{цитат|„Еднаж агитирано във военни приготовления, правителството, влечено от своите противници, много мъчно ще може да се спре“ - пишеше френският представител в Атина до своя министър. „Общото мнение тук - бележеше той по-късно - е, че на гръцката раса се поставя един въпрос за живот или смърт.“ Засилени наистина от успеха на Съединението, '''българите щяха да заплашват вече големите позиции на елинизма в Македония. Преди това да бъде възможно, Гърция искаше да обезпечи своя дял.''' В гръцката грандомания никога не са липсвали ни патриотизъм, ни дързост, макар и в мимолетна форма: ето защо Европа гледаше с безпокойство на брожението на елинизма.<ref>Радевъ, Симеонъ, „''Книга пета. Строителитѣ на съврѣменна България''“, Томъ първи, 2004 г.)</ref>|}}
 
== Успехи ==
Първоначално [[идея]]та набира скорост, но прясно възстановената Гърция скоро осъзнава, че сама без съюзници не е в състояние да воюва срещу [[Османска империя|Османската империя]] за осъществяване на идеала. Независимо от това, лесните и конюктурни успехи не закъсняват&nbsp;— през [[1881]] година към Гърция е присъединена цяла [[Тесалия]] и немалка част от [[Епир]]. [[Кралство Гърция]] излиза дипломатически победител от двете [[Балкански войни]] в началото на [[20 век]]. Големият подръжник на [[идея]]та [[Елефтериос Венизелос]] успява да нареди [[кралство]]то сред победителите и в [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
== Падение ==
Гръцкият политически елит и общество, въодушевени от лесно постигнатите победи по пътя към така "предначертания„предначертания идеал"идеал“, пристъпват без подкрепа от [[Антанта]]та към саморазправа с победената в Първата световна война Османска държава. Въпреки твърде изгодните за Гърция условия на [[Севърски договор|Севърския договор]], тя се впуска в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|малоазийската военна авантюра]] от началото на 20-те години на [[20 век]]. Крахът и&#768; слага край и на [[алюзия|алюзии]]тебляновете, че някогашната [[Източна Римска империя]], наречена постфактум от [[историк|историци]]те ''Византия'', може да бъде възстановена като гръцка национална [[държава]].
 
== Крах Бележки==
{{reflist}}
Гръцкият политически елит и общество въодушевени от лесно постигнатите победи по пътя към така "предначертания идеал" пристъпват без подкрепа от [[Антанта]]та към саморазправа с победената в Първата световна война Османска държава. Въпреки изгодните за Гърция условия на [[Севърски договор|Севърския договор]], тя се впуска в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|малоазийската военна авантюра]] от началото на 20-те години на [[20 век]]. Крахът и&#768; слага край и на [[алюзия|алюзии]]те, че някогашната [[Източна Римска империя]], наречена постфактум от [[историк|историци]]те ''Византия'', може да бъде възстановена като гръцка национална [[държава]].
 
== Вижте също ==