Разлика между версии на „Валандово“

Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област [[Боймия]], част от [[Гевгелийско-валандовска котловина|Гевгелийско-валандовската котловина]], на десния бряг на [[Анска река|Анската река]], ляв приток на [[Вардар]]. Тъй като е в южното подножие на [[Плавуш]], Валандово е известен като ''Града под Плавуш''.
 
== История ==
[[Файл:Valandovo-mo.jpg|ляво|мини|250п|Валандово в началото на XX век]]
За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на [[цар]] [[Стефан Душан]] от 12 юни 1349 година под името ''Алавандов''.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.</ref> През 70-те години на [[14XIV век]] село ''Алавандово'' е в състава на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] и принадлежи на светорския манастир [[Свети Пантелеймон (Атон)|„СветиСвети Пантелеймон“Пантелеймон]].<ref>Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.</ref>
 
В средата на XVII век през Валандово минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише за градчето:
 
{{цитат|''Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки''.<ref>{{cite book |title= Пътепис |last=Евлия Челеби. „Пътепис“,|first= София,|authorlink= |coauthors= |year=1972, стр.|publisher= |location=София |isbn= |pages=268, 270. |url= |accessdate=}}</ref>}}
 
[[Файл:Valandovo-mo.jpg|ляво|мини|250п|Валандово в началото на XX век]]
Според [[Османска империя|османски]] [[джизие]] регистър от 1664 - 1665 година Валандово е център на [[нахия]] в рамките на [[Петрич|Петричка]] [[кааза]].
 
В края на 19XIX век Валандово е малко българо-турско градче. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Валантово'' е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 [[българи]] и 44 [[помаци]].<ref>{{cite book |title= Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Македонски научен институт|location=София |isbn=954-8187-21-3 |pages=194-195 |url= |accessdate=}}</ref>
 
На 7 декември 1899 г. започва [[Валандовска афера|Валандовската афера]], при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] от [[Гевгели|Гевгелийско]], [[Дойран|Дойранско]] и [[Ениджевардар|Ениджевардарско]].