Бата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор., форматиране: 17x тире, 13x тире-числа, 11x кавички, 11x нов ред, 7x запетая, 7x точка, 4x число+г., 4 интервала, заглавие-стил, интервал
Ред 1:
{{към пояснение}}
{{обработка|оправяне на правописа и форматиране}}
{{Селище в България
| картинка =
Line 13 ⟶ 12:
| площ = 30.194
}}
'''Бата''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Поморие]], [[Областобласт Бургас]].
 
== География ==
Географското положение на с.Бата:
Село Бата е разположено в разклоненията на Източна Стара планина. Намира се на 20 кмkm северозападно от Черно море, на 23 кмkm западно от гр. Поморие, на 35 кмkm северно от гр. Бургас и на 22 кмkm източно от гр. Айтос. Пътищата, които минават през с.Бата, могат да ни отведат до всички кътчета на България.
 
В миналото селото е било заобиколено от гори. Днес са останали малка част към селата Страцин и Косовец.
 
Почвеният състав на местностите около селото е черноземен и песъкливо-глинест.
 
На няколко километра югозападно от селото се намира началото на историческата река [[Ахелой (река)|Ахелой]]. Названието на р. Ахелой в превод означава "рог„рог на изобилието"изобилието“.
 
На запад от селото се издигат няколко могили, може би от времето на траките по тези места.
 
== История ==
Селището е било населено с турци. В края на 19-ти век , около и след 1903 г. местното турско население се изселва в Турция, а в Батаджик се заселват потомствени българи от Източна Тракия, от Хухла, Бунархисар, Дерекьой, Чекмедже, Пишманкьой и др. Преселването е на принципа адекватна замяна на къща, имоти, добитък между изселниците в двете посоки. Един от първите родове, заселили се в с. Батаджик, е родът на Вълчан войвода. По-късно се заселват жители от селища в Източна Стара планина. В последно време се заселват роми от околните села.
 
До 1934 годинаг. името на селото е Батаджик.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987“, София, 1989.</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година,г. седем души от Батаджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.</ref>
Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936 г. Първият кмет на селото е бил Тодор Фъндъков, назначен през 1889.По-важни събития в историята на селото са:1.Свързването на село Бата с шосе до с.Медово- 9км 1938 г. под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев. 2.Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев.3.Радиофициране на селото 1951 г.4.Създаване на първия телефонен пост в селото 1932 г. с телефонист Александър Петков от град Преслав.5. През 1963 г.при кмета Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени: паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г.; сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда в с.Бата. 6. 1945 г. е електрифицирано селото. 7. Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода "Лъджата", а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.
Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936 г. Първият кмет на селото е Тодор Фъндъков, назначен през 1889 г. По-важни събития в историята на селото са:
Храм-паметникът "Света Троица" в с. Бата е строен от габровския майстор-Цаню Манев Караджунов/1887-1969 г./,родом от с Късовци(Плачковци), през 1907-1909 г.,съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява, когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков-Вълчанвойводов/Моллата/. Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник Иван Флоров— руснак.
*Свързването на село Бата с шосе до с. Медово – 9 km, 1938 г., под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев.
Рожденната дата на училището в с. Бата е 1889/90 година. Нова сграда се построява през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр.Казанлък.
*Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев.
През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда, при кмет Стойчо Иванов, финансов изпълнител Христо Ангелов и директор на училището Денка Момчева.
*Радиофициране на селото 1951 г.
На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемерът Белчо Йовчев и учителят-кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенският служител в гр.Поморие, великият поет Пейо Яворов, произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.
*Създаване на първия телефонен пост в селото (1932 г.) с телефонист Александър Петков от град Преслав.
В основно училище "Христо Ботев", за периода 1922-2009 г.са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като: учители над 47; юристи - 3; инженери— над 25; архитекти - 2; строителни техници-9; агрономи и зоотехници - 10; летци - 4; хуманни лекари -2; ветеринарни лекари - 2; акушерки - 2; фелдшери -5; медицински сестри -7; аптекари -5; икономисти - 13;журналисти -2; офицери -20; директори на окръжни предприятия-7.Звънче". В селото е създадена учебно-производствено предприятие "Труд" през 1973 г. Читалището "Георги Илиев Маджаров" е създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци— учители и селяни са изнасяли пиесите: "Хан татар", "Калната топка","Албена", "Цигани" и др. Здравният дом е построен след 9-ти септември 1944 г.от майстора Георги Киряков. Поминък на населението— земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници— помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. В селото е основана и работи земеделска кооперация "Бата".
*През 1963 г. при кмета Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г., сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда
*През 1945 г. е електрифицирано селото.
*Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода „Лъджата“, а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.
 
Храм-паметникът "Света„Света Троица"Троица“ в с. Бата е строен от габровския майстор- Цаню Манев Караджунов/ (1887- – 1969 г./), родом от с. Късовци (Плачковци), през 1907- – 1909 г., съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява, когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков- Вълчанвойводов/ (Моллата/). Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник Иван Флоров—Флоров – руснак.
 
РожденнатаРождената дата на училището в с. Бата е 1889/90 годинаг. Нова сграда се построява през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр. Казанлък.
 
През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда, при кмет Стойчо Иванов, финансов изпълнител Христо Ангелов и директор на училището Денка Момчева.
 
На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемерътземлемера Белчо Йовчев и учителятучителя-кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенският служител в гр. Поморие, великият поет [[Пейо Яворов]], произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.
 
В основно училище „Христо Ботев“ за периода 1922 – 2009 г. са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като: учители над 47; юристи – 3; инженери — над 25; архитекти – 2; строителни техници – 9; агрономи и зоотехници – 10; летци – 4; хуманни лекари – 2; ветеринарни лекари – 2; акушерки – 2; фелдшери – 5; медицински сестри – 7; аптекари – 5; икономисти – 13; журналисти – 2; офицери – 20; директори на окръжни предприятия – 7.
 
В селото е създадена учебно-производствено предприятие „Труд“ през 1973 г. Читалището „Георги Илиев Маджаров“ е създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци — учители и селяни са изнасяли пиесите: „Хан Татар“, „Калната топка“, "Албена", „Цигани“ и др. Здравният дом е построен след 9-ти септември 1944 г. от майстора Георги Киряков.
 
Поминък на населението — земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници — помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. В селото е основана и работи земеделска кооперация „Бата“.
 
== Редовни събития ==
Батска среща&nbsp;— – ежегодно първата събота на юни.
 
== Религия ==
В селото има православен храм "[[Света Троица]]", построен през 1909 г. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=grhram.xml | заглавие=С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии| достъп_дата =06.04.2012 }}</ref>
 
== Личности ==
;Родени в Бата
* Димо Недялков Калнякупенов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.332- – 333.</ref>
 
;Други
* Бойчо Дражев Костадинов (1879 - – ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Кофчаз]], жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.</ref>
* Иван Стоянов Маджаров (1880 - – ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]], Малкотърновско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.413.</ref>
* Костадин Георгиев (1879 - – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.</ref>
* Никола Георгиев Саров (1874 - – ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Пирок (Вилает Лозенград)|Пирок]], Лозенградско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.605.</ref>
* Петко Вълканов Петков (1872 - – ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Корията (Вилает Лозенград)|Корията]], Лозенградско, жител на Батаджик, внук на Вълчан войвода, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 2 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година, носител на сребърен медал „За заслуга“<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.551.</ref>
* Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, родом от [[Визица]], жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.</ref>
*Тодор Георгиев Адамов, участник във втората световна воина, и най възрастният жител на селото
*Димитър Николов, председател на общината и земеделската кооперация
* Стамат Иванов, председател на общената и кооперацията;
Line 57 ⟶ 77:
* Кольо Куманов, народен представител от БЗНС;
* Димитър Белчев, дългогодишен агроном, кмет и председател на земеделската кооперация;
* Кольо Момчев, дългогодишен агроном в земеделската кооперация
* полк. Зафир Зафиров&nbsp;— – командир на дивизия
* генерал Георги Каракачанов- командир на дивизия за ПВО
* Еленка Димитрова Калудова&nbsp;— – р.1921&nbsp; г. - – п.2008&nbsp; г. и Стойко Владимиров Калудов;— р.1920&nbsp; г. - – п.1997&nbsp; г.-
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
 
{{Община Поморие}}
[[Категория:Села в област Бургас]]