Бата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор., форматиране: 17x тире, 13x тире-числа, 11x кавички, 11x нов ред, 7x запетая, 7x точка, 4x число+г., 4 интервала, заглавие-стил, интервал |
|||
Ред 1:
{{към пояснение}}
{{Селище в България
| картинка =
Line 13 ⟶ 12:
| площ = 30.194
}}
'''Бата''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Поморие]], [[
== География ==
Географското положение на с.Бата:
Село Бата е разположено в разклоненията на Източна Стара планина. Намира се на 20
В миналото селото е било заобиколено от гори. Днес са останали малка част към селата Страцин и Косовец.
Почвеният състав на местностите около селото е черноземен и песъкливо-глинест.
На няколко километра югозападно от селото се намира началото на историческата река [[Ахелой (река)|Ахелой]]. Названието на р. Ахелой в превод означава
На запад от селото се издигат няколко могили, може би от времето на траките по тези места.
== История ==
Селището е било населено с турци. В края на 19-ти век
До 1934
Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936 г. Първият кмет на селото е Тодор Фъндъков, назначен през 1889 г. По-важни събития в историята на селото са:
Храм-паметникът "Света Троица" в с. Бата е строен от габровския майстор-Цаню Манев Караджунов/1887-1969 г./,родом от с Късовци(Плачковци), през 1907-1909 г.,съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява, когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков-Вълчанвойводов/Моллата/. Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник Иван Флоров— руснак.▼
*Свързването на село Бата с шосе до с. Медово – 9 km, 1938 г., под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев.
Рожденната дата на училището в с. Бата е 1889/90 година. Нова сграда се построява през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр.Казанлък.▼
*Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев.
През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда, при кмет Стойчо Иванов, финансов изпълнител Христо Ангелов и директор на училището Денка Момчева.▼
*Радиофициране на селото 1951 г.
На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемерът Белчо Йовчев и учителят-кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенският служител в гр.Поморие, великият поет Пейо Яворов, произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.▼
*Създаване на първия телефонен пост в селото (1932 г.) с телефонист Александър Петков от град Преслав.
*През 1963 г. при кмета Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г., сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда
*През 1945 г. е електрифицирано селото.
*Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода „Лъджата“, а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.
▲Храм-паметникът
▲
▲През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда
▲На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров,
В основно училище „Христо Ботев“ за периода 1922 – 2009 г. са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като: учители над 47; юристи – 3; инженери — над 25; архитекти – 2; строителни техници – 9; агрономи и зоотехници – 10; летци – 4; хуманни лекари – 2; ветеринарни лекари – 2; акушерки – 2; фелдшери – 5; медицински сестри – 7; аптекари – 5; икономисти – 13; журналисти – 2; офицери – 20; директори на окръжни предприятия – 7.
В селото е създадена учебно-производствено предприятие „Труд“ през 1973 г. Читалището „Георги Илиев Маджаров“ е създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци — учители и селяни са изнасяли пиесите: „Хан Татар“, „Калната топка“, "Албена", „Цигани“ и др. Здравният дом е построен след 9-ти септември 1944 г. от майстора Георги Киряков.
Поминък на населението — земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници — помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. В селото е основана и работи земеделска кооперация „Бата“.
== Редовни събития ==
Батска среща
== Религия ==
В селото има православен храм
== Личности ==
;Родени в Бата
* Димо Недялков Калнякупенов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912
;Други
* Бойчо Дражев Костадинов (1879
* Иван Стоянов Маджаров (1880
* Костадин Георгиев (1879
* Никола Георгиев Саров (1874
* Петко Вълканов Петков (1872
* Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, родом от [[Визица]], жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912
*Тодор Георгиев Адамов, участник във втората световна воина, и най възрастният жител на селото
*Димитър Николов, председател на общината и земеделската кооперация
* Стамат Иванов, председател на общената и кооперацията;
Line 57 ⟶ 77:
* Кольо Куманов, народен представител от БЗНС;
* Димитър Белчев, дългогодишен агроном, кмет и председател на земеделската кооперация;
* Кольо Момчев, дългогодишен агроном в земеделската кооперация
* полк. Зафир Зафиров
* генерал Георги Каракачанов- командир на дивизия за ПВО
* Еленка Димитрова Калудова
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
{{Община Поморие}}
[[Категория:Села в област Бургас]]
|