Радикалдемократическа партия в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Петорка |
саморазпускане 1949 |
||
Ред 8:
През [[1934]] Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер [[Георги Генов]]. Малко по-късно, след [[Преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]], партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната [[Петорка]],<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423-424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] водачът на радикалите Георги Генов е съден от [[Народния съд]] и е изпратен в затвора. Въпреки това през [[1945]] партията е възстановена под името '''Радикална партия (обединена)'''.
Радикалдемократическата партия е възстановена на [[14 ноември]] [[1989]] и се включва в коалицията [[Съюз на демократичните сили]] (СДС). Неин председател първоначално е [[Елка Константинова]]. Представители на партията се включват в правителството на [[Филип Димитров]] ([[1991]]-[[1992]]). От [[1994]] до [[1996]] Радикалдемократическата партия е член на [[Либерален интернационал|Либералния интернационал]]. През [[1996]] тя се разцепва, като част от нея се влива в трансформирания в партия СДС, а друга група запазва независимостта си и се маргинализира.
| |||