'''Обсадата на Ловеч''' е тримесечна българо-византийска битка през пролетта на [[1187]] г. Резултатът е победа за българите, мирен договор между [[България]] и [[Византия]] и признаване на [[Втора българска държава|възстановената Българска държава]].
==Обсада на Ловеч (1187)==
===Разположение на силите===
Успешното въстание на [[Асеневци]] срещу византийското иго през 1185 г. довежда до провъзгласяване на възстановяването на Българската държава. Проблемите на Византия с кръстоносците от III- я Кръстоносен поход и с норманите забавязабавят ромейската реакция. Императора на Византия [[Исак II Ангел]] планира поход срещу въстанницитевъстаниците, който да пренесе военните действия в Северна България. Първият е през 1186 г. За целтавтория избира направление за движение [[София|Средец]]-[[Велико Търново]]. Действията в Западна Стара планина са разчетени и с оглед установяване на пряка връзка с съюзния унгарски крал. Ромейската войска се съсредоточава при гр.град Средец през есента на 1186 г. Поради настъпилата зима похода се отлага за пролетта на 1187 г.
Българската войска през 1186 г. е съсредоточена около столицата Велико Търново и проходите в Централна Стара планина. Откривайки съсредоточаването на ромейски сили при гр.град Средец, българското командване прегрупира войската в направление на проходите на Западна Стара планина.
[[Исак II Ангел]] се насочилнасочва през ранната пролетпролетта на 1187 г. към столицата [[Велико Търново]]. По пътя за настъпление достига до [[Ловешка средновековна крепост|Ловешката средновековна крепост]]. Обсаждана е от византийската войска в продължение на три месеца. Опряни на крепостаКрепостта и силно пресечения терен в района на гр.град Ловеч българските части спират ромейското настъпление. Достига се до равновесие на силите и започват преговори за мир.
===Резултати===
Според подписаниявизантийския Ловешкия мирен договор между братятаисторик [[ИванНикита Асен I|АсенХониат]], [[Теодор-Петър|Петър]]който ие Исакединствения IIизточник Ангелза събитието, византийският император снема обсадата на [[Ловеч]] и признава България в тогавашните й граници, а Асен и Петър се задължават да не нападат повече земите на империята. Като гаранцияВзема за спазванетозаложници съпругата на задълженията[[Иван отАсен българскаI]] странаи найпо-малкиятмалкия отму братятабрат [[Калоян]],заминаваи катоизтегля заложникармията заси [[Константинопол]]. След около две години сполучва дана избягаюг. <ref>Андреев Й. Българските ханове и царе VII-XIV век, С., 1988, с. 105-106</ref> По същото време сарацинския султан [[Салах ад-Дин]] превзема след обсада знаковия за всички християни град [[Йерусалим]].
