Хан (титла): Разлика между версии

Хан е измежду безбройните титли, използвани от султаните на [[Османска империя|Османската империя]], както и от водачите на [[Златна орда|Златната орда]] и наследилите я народи. Вероятно най-известните хора с титлата хан са монголският [[Чингис хан]] и внукът му [[КублайКубилай Ханхан]], първият основал [[монголска империя|монголската империя]], а вторият - [[династия Ян|династията Ян]] в [[Китай]]. Властващите потомци на Чингис Хан се наричали Великите ханове.

Един от най-ранните показателни примери наза такива княжества в Европа е Дунавска България (най-вероятно също като Стара Велика България), управлявана от хан или кан най-малко от 7-ми до 9-ти век. Следва да се отбележи, че титлата "хан" не е доказана и написана директно в текстовете, отнасящи се до български владетели — единственотоединствено подобна титла, открита досега, е „Канасубиги” и се среща единственосамо в надписите на тритрима последователни български владетеля, а именно Крум, Омуртаг и Маламир (дядо, син и внук). В Първата Българска държава има титли за благородници, свързани с думата "хан" като кавхан, таркан и боритаркан и по аналогия учените извличат титлата хан или кан за първите български лидери — предположението е, че ако е имало Кавхан има вероятност да е имало също Хан. Има исторически извори, които наричат българския владетел като Καμπαγάνος (Кампаганос), вероятно в резултат на неправилното тълкуване на "Кан Паган", в книгата на патриарх Никофор. Като цяло обаче, надписи, както и други източници, посочват върховен владетел на Дунавска България с титли, които съществуват в езика на надписите — archontes, което означава "командир или следовател в гръцки — и knyaze, което означава "главатар" или "принц" на славянски език. Сред най-известните български ханове са: Хан [[Кубрат]], основател на Велика България; Хан [[Аспарух]], основателят на Дунавска България (днешна България); хан [[Тервел]], известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява Европа"; Хан [[Крум]] "Грозни". "Хан" е официалното име на владетелябългарския владетел до 864 г. , когато Княз Борис (известен също като" Царкняз [[Борис I "),]] приема източно православната вяра[[християнство]]то.

След смъртта на Чингис хан през 1227, империята е разделена между четиримата му сина, като третият става върховен хан. До 1350-те отделните ханства достигат състояние на разпадане и редът, установен от Чингис хан, вече е изгубен. С времето те се откъсват едно от друго и се превръщат в отделни държави — Илханатът в Иран, [[Чагатайско ханство|Чагатайското ханство]] в Централна Азия, монголската династията Юен в Китай и бъдещата [[Златна орда]] в днешна Русия. Все пак, Чингиз е толкова известен, колкото Цезар на Запад.