Червена книга на Република България: Разлика между версии

[[Image:Pancratium-maritimum-Arkutino.jpg|right|thumb|270px|Изчезващо растение - – пясъчна черноморска лилия, може да се види само по южното Черноморие, около [[Аркутино]], [[Иракли]] и др. Има я и на плажа на Силистар.]]

[[Image:Ropotamo Kormoran.JPG|right|thumb|270px|Защитен вид птица - – корморан, устие на река [[Ропотамо]]]]

'''Червената книга на Република България''' е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на [[България]].

В България идеята за издаването на национална "Червена„Червена книга"книга“ е на бележития зоолог и природозащитник Николай Боев<ref>Боев, Н. 1977. Галерия на забравените. Защо е необходима "Червена„Червена книга"книга“? в. "Вечерни„Вечерни новини"новини“, бр. 7858</ref><ref>Bojew, N., T. Mitchew 1980. Rote liste der VR Bulgarien. - – Der Falke, 1:245.</ref><ref>Boew, N. 1981. Das "Rotbuch"„Rotbuch“ der VR Bulgarien. - – Urania, 7: 60- – 63.</ref>Първото йѝ издание излиза в 2 тома - – през [[1984]] г. първи том, посветен на [[растения]]та, а през [[1985]] г., втори том, посветен на [[животни]]те. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Вече има второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2012 г.) Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект [[Натура 2000]].

До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специален знак - – лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - – червен, а за редките - – жълт. В Червената книга за животните са включени [[птици]], [[бозайници]], [[риби]], [[влечуги]] и [[земноводни]].

Второто издание на Червената книга <ref>Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София.</ref> се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (IUCN). Ръководителят на авторския екип е акад. [[Васил Големански]], дългогодишен директор на бившия Института по зоология към БАН. В това издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. При последните 50- – 60 г. в България са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни. Освен това около 400 вида растения и 78 вида животни са застрашени от изчезване.

България е на едно от първите места в [[Европа]] по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка “Пирин”„Пирин“, “Рила” „Рила“, “Централен„Централен Балкан”Балкан“ и съществуващите в страната резервати.

Новото издание на Червена книга на България включва три тома: том първи – растения и [[гъби]], том втори – животни (гръбначни и безгръбначни /за първи път/)и том трети – местообитания.

В [[България]] са установени 409 вида птици <ref>BUNARCO [Ivanov, B., P. Iankov, Z. Boev, D. Georgiev, L. Profirov, M. Dimitrov] 2009. List of the Birds Recorded in Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 61(1): 3- – 26.</ref>. Под защита са 327 от тях, а 100 са включени в Червената книга. Такива са [[черен щъркел|черният щъркел]], [[осояд|осоядът]]ът, [[скален орел|скалният орел]], [[ливаден дърдавец|ливадният дърдавец]], [[горски бекас|горският бекас]], [[гълъб хралупар|гълъбът хралупар]], [[Белогръб кълвач|белогърбият кълвач]], [[черен кълвач|черният кълвач]], [[малък креслив орел|малкият креслив орел]], [[сокол орко|соколът орко]], [[голям ястреб|големият ястреб]], [[египетски лешояд]], [[орел змияр]], [[ловен сокол]], [[белошипа ветрушка]], [[червен ангъч]] и други. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали. Пет от тях - – [[розов пеликан]], [[картал]], [[сив жерав]], [[средна бекасина]] и [[малка кукумявка]] вече не гнездят в страната. Други три вида – [[брадат лешояд]], [[момин жерав]] и [[стрепет]] вече не гнездят в България, нито мигрират през нея.

В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като [[златка|златката]]та, [[пъстър пор|пъстрият пор]], [[тюлен монах|тюленът монах]], [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[видра|видрата]]та, [[дива котка|дивата котка]], някои видове [[прилепи]] и други. По принцип, черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през [[1991]] г. Изчезнала е и [[европейската норка|европейската норка]].

Според екологичната организация Сдружение „Балкани“, в началото на 21 век, в района на [[Берковица]] са се появили следи от [[рис]], смятан за изчезнал от територията на България в продължение на един век. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със [[Сърбия]]. Според сдружението е възможно повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх [[Ком]], който е изключен от първоначалния проект на [[Натура 2000]] след натиск от местния бизнес .<ref>{{cite web | last = Енчев | first = Милен | year = 2006 | url = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2492&sectionid=5&id=0001401 | title = Екодилемата - – Формула 1 или "Натура„Натура 2000"2000“ | work = в. Сега | accessdate = 3 февруари | accessyear = 2007}}</ref>

В Червената книга са вписани 2 кръглоусти и 22 костни риби. Застрашени от изчезване са [[див шаран]], [[кавказко попче]], [[деветиглена бодливка]], [[дунавска минога]], [[михалца]], [[волжка бяла риба]], [[келерово попче]], [[шип]] и други.