Георги Капчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1923 |
Щросмайер |
||
Ред 41:
В брошурата си Капчев развива идеи за автономия на Македония и Одринска Тракия, а в по-далечно бъдеще и за Балканска южнославянска федерация по подобие на САЩ.
В Загреб Капчев поддържа активни контакти с видни български и хърватски общественици. Продължава да поддържа активна кореспонденция с Александър Протогеров. В едно от своите писма изразява съмнение, че идващият при него [[Стефан Дедов]] се е ангажирал със сръбската пропаганда в Белград. Кореспондира си с българския търговски агент в Скопие [[Димитър Ризов]], с видния публицист [[Антон Драндар]], среща се с професор [[Иван Шишманов]], който го насърчава в деността му. Финансова подкрепа на Капчев оказват епископите [[Йосиф
От края на ноември 1898 година Капчев започва да издава в Загреб вестник [[Македония (1898 - 1899)|„Македония“]], който след установяването му в Женева в началото на януари 1899 година, продължава да излиза там. Междувременно, през 1897-1898 г. в Женева група български студенти учредяват [[Македонски таен революционен комитет]], който развива идеите на политическия екстремизъм - анархизма и тероризма. Отслабването на ръководния център в лицето на ВМК дава възможност на някои второстепенни дейци от периферията на движението да предприемат опити са създаване на алтернативни организации, които обаче се оказват ефимерни и нетрайни. В Женева на 12 януари 1899 от името на така наречения Централен македонски комитет, за чиито председател се самопровъзгласява, Капчев разпраща апел до много дипломати, учени, общественици и публицисти в България и други страни за свиквнето на Международен конгрес за решаване на македонския въпрос и прилага програма за необходимите реформи.
| |||