Енрике Мореплавателя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
[[File:Henry the Navigator1.jpg|thumb|left|]]
'''Енрике Мореплавателя''' е [[Португалия|португалски]] [[принц]]
== Произход ==
Той е трети син на крал [[Жуау I (Португалия)|Жуау I]] и [[Филипа от Ланкастър|Филипа Ланкастър.]] Почти през целия си живот покровителства и финансира изследването на [[Африка]]. Изобретява първото съоръжение за спускане на [[шхуна]] на вода от дока за строителството й. Приема се и, че създава Академия за мореплаватели на брега на Атлантическия океан, близо до най-западния нос на Европа (макар и това да се оспорва от някои съвременни изследователи). Експедициите, организирани от Енрике, стават основата за разцвета на [[Португалска империя|Португалската империя]] през [[16 век]], а с колонизирането на Мадейра се поставя началото на европейската [[колониализъм|колониална]] експанзия.
== Дейност ==
През 1414г. Енрике убеждава баща си Хуан I да организира военна кампания срещу
Сеута. Градът е завладян през август 1415г., а малко по-късно Енрике получава
рицарско звание и титлата “дук на Визеу”. На 25-ти май 1420г. Енрике оглавява португалския [[Орден на Христос]], наследил ордена на [[тамплиери]]те.
През този период Лагос в Алгарве благодарение и на
удобното си пристанище бързо се превръща в център на корабостроенето. От там
започват да потеглят и експедициите организирани от Енрике. През 1425-та година
Жоао Гонсалвес Зарко (João Gonçalves Zarco) и Триштао Вас Тейшейра (Tristão Vaz Teixeira) колонизират архипелага Мадейра. През 1426г. са
открити първите острови от Азорския архипелаг, вероятно от Гонсало Вельо Кабрал (Gonçalo Velho Cabral) , които също са колонизирани от португалците.
След смъртта на Хуан I през 1433г. новият крал Едуардо I и по-голям брат на Енрике му предоставя
една пета от търговските приходи от всички новооткрити земи, както и правото да
изпраща експедиции отвъд все още непреодоляния нос Бохадор. След 14 неуспешни
експедиции най-накрая през 1434г. Жил Еянеш успява да заобиколи носа, с което
постига не само навигационен успех, но и нещо много по-важно – слага край на
съществуващите сред европейците митове, според които отвъд нос Бохадор е
невъзможно да се плава. (“По-нататък започвало заленото море на мрака и тежко и
горко на този кораб, който би се осмелил да навлезе в тия области на смъртта.
От слънчевия пек морето вряло и кипяло в тези тропически места. В миг дъските и
платната на кораба пламвали като факли и всеки християнин, който би се решил да
стъпи на земята на сатаната, която била пустинна като вулканична местност,
веднага се превръщал в негър” – Щефан Цвайг - “Магелан – човекът и неговото
дело”)
През 1437г. Енрике е един от основните
организатори на опита за завладяване на Танжер, който обаче завършва
злополучно, като по-малкия му брат Фернандо е пленен, умирайки 6 години
по-късно без да дочака освобождаването си. Това вероятно е причината от този момент
до края на живота си Енрике да се отдаде почти изцяло на мореплаването.
Тъй като управлението на Едуардо I трае само пет години, след неговата смърт
Енрике подкрепя като регент на непълнолетния Алфонсо V брат си Педро, получавайки в замяна потвърждение
на монопола си върху морските експедиции на юг от гибралтарския проток.
Експедициите получават мощен импулс след
конструирането на новия плавателен съд – каравелата. Нуно Триштао (Nuno
Tristão) и Антонио
Гонсалвес (Antonio Gonçalves) достигат нос Cabo Blanco през 1441г. и залива Arguin през 1443г, където през 1448г. построяват
крепост. Между 1444 и 1446г. от Лагос потеглят около 40 кораба. През 1444г.
Диниш Диаш (Dinis Dias) достига река Сенегал, заобикаля Кабо Верде и достига Гвинея. С
това португалците постигат първия си сериозен търговски успех – заобикаляки
пустинята Сахара те могат да се възползват директно от богатствата на централна
Африка, сривайки дотогавашния монопол на арабските търговци, преминаващи по
суша.
Междъвременно възниква конфликт между регента Don Pedro и краля по право Алфонсо. Той приключва през
1449г. когато армията на Алфонсо, подкрепен от Енрике побеждава тази на Педро
(който пада убит по време на сражението) в битката при Alfarrobeira,.
Положителните икономически резултати от морските
открития стават очевидни през 1452г., когато са сечени и първите португалски
крусадо от придобито в Гвинея злато.
През 1455 и 1456г. с две папски були - Romanus
Pontifex на Никола V и Inter caetera на Калисто III на Португалия се признава монопола върху
плаването, търговията и завладяването на земите на юг от носовете Бохадор и
Наам, като втората определя като религиозна инстанция в тях ордена на Христос,
възглавяван от Енрике.
През 1457г. Енрике се установява в резиденцията си
Сагреш, където малко преди смъртта си през 1460г. става свидетел и на
откриването на архипелага Кабо Верде от Диого Гомеш (Diogo Gomes) и достигането на бреговете на днешната държава
Сиера Леоне.
Всъщност никога приживе Енрике не е бил наричан “мореплавателя”. Това
прозвище му е дадено през 19-ти век от двама германски историци Хайнрих Шаефер (Heinrich Schaefer) и Густав де Веер (Gustav de Veer) , явно с идеята да бъдат подчертани
заслугите му към мореплаването. По-късно то е популяризирано от двама английски
писатели в техните биографии на Енрике – Хенри Мейджър (Henry Major) през 1868г. и Раймонд Бийзли (Raymond Beazley) в 1895г.
Въпреки, че от съвременна гледна точка морските постижения на
Португалия, вдъхновявани и финансирани от Енрике могат да изглеждат
незначителни, тяхното историческо значение е огромно. По това време е създадена
стабилната база, която в следващите около сто години ще направи Португалия
първата империя в човешката история разпростряла се по всички континенти. Но
още по-важно експедициите на Енрике ще дадат началния тласък на периода, който
впоследствие ще бъде наречен “епохата на великите географски открития”.
{{Португалия-мъниче}}
| |||