Бошуля: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svezar7 (беседа | приноси)
форматиране: 11x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 3 интервала, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 14:
 
== География ==
Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650  г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.
 
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.
 
== История ==
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
 
През 1929 година е създадено Народно Читалище "Просвета„Просвета-1929" 1929“ в село Бошуля.
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|мини|Двата самодейни състава Певческата група "Маргарита"„Маргарита“ и Танцовата група " Яна" към НЧ " Просвета-1929"]]
 
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева - – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото "Христо„Христо Ботев"Ботев“.
 
== Личности ==
=== Родени ===
В с. Бошуля са родени* [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]], – народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.
Тук е роден и* [[Мартин Кацаров]]&nbsp;— – народен хайдутин(1870- – 1878 г.), закрилник на поробените българи в района.
 
[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|мини|вляво|Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ"„БОШУЛЯ“]]
Тук е роден и [[Мартин Кацаров]]&nbsp;— народен хайдутин(1870-1878 г.), закрилник на поробените българи в района.
 
[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|мини|вляво|Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ"]]
== Преса ==
През месец март 20102009 г. излиза и първият брой на "Бошуля"„Бошуля“ – инициатива на читалище "Просвета„Просвета-1929"1929“ в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на "Бошуля„Бошуля -инфо"инфо“, но името е променено отново на "Бошуля"„Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен„Литературен прозорец"прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.
 
Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен„Информационен прозорец"прозорец“, който месец по-късно е преименуван на "Читалищен„Читалищен прозорец"прозорец“. За кратко през 2015 година бюлетина се разспространява в три села от околността.
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Мъниче селища в България}}
{{Община Септември}}
[[Категория:Села в област Пазарджик]]
{{Мъниче селища в България}}