Енрике Мореплавателя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон
Ред 38:
През този период Лагос в Алгарве благодарение и на удобното си пристанище бързо се превръща в център на корабостроенето. От там започват да потеглят и експедициите организирани от Енрике. През 1425-та година Жоао Гонсалвес Зарко (João Gonçalves Zarco) и Триштао Вас Тейшейра (Tristão Vaz Teixeira) колонизират архипелага Мадейра. През 1426 г. са открити първите острови от Азорския архипелаг, вероятно от Гонсало Вельо Кабрал (Gonçalo Velho Cabral), които също са колонизирани от португалците.
 
След смъртта на Жуао I през 1433 г. новият крал Дуарте (Duarte) I и по-голям брат на Енрике му предоставя една пета от търговските приходи от всички новооткрити земи, както и правото да изпраща експедиции отвъд все още непреодоляния нос Бохадор ([[:pt:Cabo_Bojador|Cabo_Bojador]]), наричан по онова време още „Нос на страха“. След 1415 неуспешни експедиции в периода 1424 - 1433г. най-накрая през 1434 г. Жил Еянеш успява да заобиколи носа, с което постига не само навигационен успех, но и нещо много по-важно – слага край на съществуващите сред европейците митове, според които отвъд нос Бохадор ([[:pt:Cabo_Bojador|Cabo_Bojador]]) е невъзможно да се плава. („По-нататък започвало заленото море на мрака и тежко и горко на този кораб, който би се осмелил да навлезе в тия области на смъртта. От слънчевия пек морето вряло и кипяло в тези тропически места. В миг дъските и платната на кораба пламвали като факли и всеки християнин, който би се решил да стъпи на земята на сатаната, която била пустинна като вулканична местност, веднага се превръщал в негър“ – Щефан Цвайг – „Магелан – човекът и неговото дело“)
 
От слънчевия пек морето вряло и кипяло в тези тропически места. В миг дъските и платната на кораба пламвали като факли и всеки християнин, който би се решил да стъпи на земята на сатаната, която била пустинна като вулканична местност, веднага се превръщал в негър“ – Щефан Цвайг – „Магелан – човекът и неговото дело“) 
 
През 1437 г. Енрике е един от основните организатори на опита за завладяване на Танжер, който обаче завършва злополучно, като по-малкия му брат Фернандо е пленен, умирайки 6 години по-късно без да дочака освобождаването си. Това вероятно е причината от този момент до края на живота си Енрике да се отдаде почти изцяло на мореплаването.
Line 56 ⟶ 54:
През 1455 и 1456 г. с две папски були – Romanus Pontifex на Никола V и Inter caetera на Калисто III на Португалия се признава монопола върху плаването, търговията и завладяването на земите на юг от носовете Бохадор и Наам, като втората определя като религиозна инстанция в тях ордена на Христос, възглавяван от Енрике.
 
През 1457 г. Енрике се установява в резиденцията си Сагреш, където малко преди смъртта си през 1460 г. става свидетелсъвременник и на откриването на архипелага Кабо Верде от Диого Гомеш (Diogo Gomes) и достигането на бреговете на днешната държава Сиера Леоне.
 
Всъщност никога приживе Енрике не е бил наричан „мореплавателя“. Това прозвище му е дадено през 19-ти век от двама германски историци Хайнрих Шаефер (Heinrich Schaefer) и Густав де ВеерФеер (Gustav de Veer), явно с идеята да бъдат подчертани заслугите му към мореплаването. По-късно то е популяризирано от двама английски писатели в техните биографии на Енрике – Хенри Мейджър (Henry Major) през 1868 г. и Раймонд Бийзли (Raymond Beazley) в 1895 г.
 
Въпреки, че от съвременна гледна точка морските постижения на Португалия, вдъхновявани и финансирани от Енрике могат да изглеждат незначителни, тяхното историческо значение е огромно. По това време е създадена стабилната база, която в следващите около сто години ще направи Португалия първата империя в човешката история разпростряла се по всички континенти. Но още по-важно експедициите на Енрике ще дадат началния тласък на периода, който впоследствие ще бъде наречен „епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]]“.