Зимница (област Ямбол): Разлика между версии

Землището на селото е с площ приблизително 42 000 декара. На север граничи със селата [[Драгоданово]], [[Трапоклово]] и [[Горно Александрово]], на изток - – с град [[Стралджа]], на юг е река [[Мочурица]] и землищата на селата [[Воденичане]] и [[Чарда]], на запад са [[Веселиново (Област Ямбол)|Веселиново]] и [[Завой]].

В османски документ от 1591 г. се споменава името на село Карахисарли, което се намирало в днешната местност Топраклъка, на 2 километра югоизточно от Горно Александрово. Заселниците били овчари, които започнали и да обработват плодородните почви на местността. По-късно населението на селото се преместило в местността "Горния„Горния Юрт"Юрт“, на около 3 километра южно от Горно Александрово и Трапоклово, като относно причините за преселението има различни предания и догадки. През 1812 г. започва преселване на хора от Карасарли (Горния Юрт; ''юрт'' на [[турски]] означава ''родина'') на сегашното място на Зимница. Семействата се заселвали около чифлика и къшлата на турски бей. данъчни облекчения и други привилегии. През 1832 г. част от къшлакьойците в Кубей тръгнали обратно към земите на днешна България. Някои останали в [[Добруджа]], а други се върнали в родното си село. Освен тях в Къшлакьой след 1830 г. се заселили и бежанци от други села в околността. В този период било открито килийно училище. То вероятно се помещавало в частни домове.

През 1856 г. е построена църквата "Св„Св. Димитър"Димитър“, която е обявена за паметник на културата. Освен за спасението на душите на населението, храмът помогнал и за физическото му оцеляване, когато през 1877 г. селото било нападнато от татари, черкези и турци. Хората успели да се скрият в църквата, а опитите на нападателите да проникнат вътре се оказали неуспешни. Впрочем това не е единственият случай, когато населението на Къшлакьой търсело спасение в храма или в околните гори. Различни предания за подобни случаи са запазени до днес.

След 1945 г. започнало създаването на [[ТКЗС]]-та из страната. Процесът не подминал и Зимница. Кооперирането в селото вървяло трудно и с нежелание, така че последвали репресии и преследвания на опозиционери и недоволни. Въпреки негативното начало са постигнати и позитивни резултати, като например изграждането на напоителната система в землището през 70-те. Напредъкът на земеделието обаче е прекъснат след създаването на Аграрно-промишления комплекс"В. Коларов" - – [[Стралджа]].

В книгата на Йордан Пекарев "История„История на земеделското организирано движение в България"България“, печатница "Научни„Научни издания"издания“ Варна, 1945 г. на стр. 73, в списъка на изпратените телеграми до заседаващия в Плевен на 28, 29 и 30 декември 1899 г. учредителен конгрес на [[БЗНС]] има получена и следната телеграма: ''"СТРАЛДЖА.- Председателя земеделския конгрес. Като поздравляваме делегатите благопожелаваме успех в целта. Дерзайте! Съединението прави силата. Кашлакьойски земеделци: Х. Митев, Васил Хитев, Иван Вълков, Г. Тенев, Мито Неделчев, Панайот Тотев, Тодор Георгиев и др.'' "Съобщението е открито и преписано тук от Спас Кънев, 6000 Стара Загора, "Бр„Бр. Жекови"Жекови“ , 38-0-6. Може да се предполага, че тази телеграма е занесена в Стралджа и там е изпратена по телеграфа от П. К. Яворов, тогава телеграфист в Стралджа.

''В Зимница е имало и есперантисти още преди 9.9.1944 г. През 1962 г. почнах работа в ТКЗС Зимница като механик по автомобилите и заварих основано есперантско дружество "Амикецо"„Амикецо“ /''„Дружба“''/. Негов председател беше Йордан Банчев Янков. Аз се присъединих към дружеството и станах негов секретар. През 1963 год г. в София се проведе 48-ят световен есперантски конгрес и ние двамата с Йордан Банчев участвахме в неговата работа. Бяхме записали като делегати и съпругите си, съответно поредни номера от 2192 до 2195 от конгресната книга /стр. 142/. Освен Йордан Банчев в миналото активен есперантист е бил Лечо Даскалов.'' /Сп. Кънев/

Днешната сграда на [[читалище]] "Възраждане"„Възраждане“ е открита на 21 септември 1962 г. В миналото са развивали дейност различни самодейни състави.

Има фабрика за производство на сладолед и зеленчукови консерви с прилежаща земя от 12 600 кв. м,

Железопътният транспорт свързва селото с останалата част на България през 1907 г. [[Железопътна гара Зимница]] е възлова гара (Зимница-Ямбол и Зимница-Сливен) по линиите София - – Пловдив - – Бургас и София - – Карлово - – Варна.

*Д-р Вълчо Куртев, "Път„Път през годините"годините“, 2005

*Д-р Вълчо Куртев, "Родовете„Родовете на село Зимница"Зимница“, 2006