Коледуване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
 
'''Коледуването''' е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват [[караконджул]]и, [[вампир]]и, [[таласъм]]и и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на [[слънце]]то те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен [[фолклор]]: [[песен|песни]], наричания, [[пословица|пословици]] и [[гатанка|гатанки]]. КоледнитеКоледарските песни се изпълняват главно при коледуването — на [[Бъдни вечер]] дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена [[махала]] и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче.Подготовката започва на 20 декември .Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството.
 
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай,
 
„От Бога ти много здраве,от нас малко веселбица!“
от нас малко веселбица!“
 
Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището и др.