Петко Стайнов (композитор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
име=Петко Стайнов
| портрет=
| описание=български композитор
| роден-място=[[Казанлък]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Петко Груев Стайнов''' е български [[композитор]] и [[музика]]лен общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ.ѝ, [[академик]].
[[Файл:Petko Staynov's Grave.JPG|мини|вляво|Гробът на Петко Стайнов на Софийските централни гробища]]
 
'''Петко Груев Стайнов''' е български [[композитор]] и [[музика]]лен общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ.
 
== Биография ==
[[Файл:Petko Staynov's Grave.JPG|миниthumb|вляво250px|Гробът на Петко Стайнов на Софийските централни гробища]]
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. [[Казанлък]]. На 11-годишна възраст загубва напълно [[зрение]]то си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.
 
През 1920 г. заминава за [[Германия]] и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в [[Брауншвайг]]. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и [[пиано]]. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - – симфоничната [[сюита]] [[Тракийски танци]] в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - – ''"Мечкарско"„Мечкарско“'' (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.
 
Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна„Съвременна музика"музика“ (1933- – 1944). В периода 1941- – 1944 е директор на Народната опера.
 
Избран е за редовен член (академик) на [[Българска академия на науките|БАН]] през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор<ref>[http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora Почетни граждани на Стара Загора]</ref>. Умира на 25 юни 1977 г. в София.
 
== Творчество ==
Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са [[симфония|симфоничния]]т и [[хор]]овият.
 
=== Симфонично творчество ===
Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:
* симфоничните [[сюита|сюити]] ''"Тракийски„Тракийски танци"танци“'' (1925, 1926) и ''"Приказка"„Приказка“'' (1930),
* симфоничните поеми ''"Легенда"„Легенда“'' (1927) и ''"Тракия"„Тракия“'' (1937),
* симфонично [[скерцо]] (1938),
* концертните увертюри ''"Балкан"„Балкан“'' и ''"Младежка„Младежка увертюра"увертюра“'' (1936 и 1953),
* две симфонии (1945 и 1949).
 
=== Хорово творчество ===
По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: '' "Ела„Ела се вие, превива"превива“, "Изгреяло„Изгреяло ясно слънце"слънце“, "Бре„Бре Иване"Иване“, "Засвири„Засвири Димо"Димо“, "Пусти„Пусти Димо"Димо“, "Де„Де бре, Димо"Димо“''. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.
 
=== Други произведения ===
* ''"Тайната„Тайната на Струма"Струма“'', 1931;
* ''"Урвич"„Урвич“'' - – за смесен хор, текст [[Никола Ракитин]], 1933;
* ''"Конници"„Конници“'', 1932;
* ''"Сто„Сто дведесет души"души“'' - – за мъжки хор, текст [[Пенчо Славейков]], 1935;
* ''"Момина„Момина жалба"жалба“'' - – за смесен хор, текст [[Трифон Кунев]], 1936;
* ''"Другарят„Другарят Антон"Антон“'' - – за смесен хор, текст [[Иван Радоев]], 1954;
* ''"Кум„Кум Герман"Герман“'' - – за смесен хор, текст. [[Димитър Пантелеев]], 1955.
 
== Източници ==
Line 47 ⟶ 46:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.staynov.net/ Дом „Петко Стайнов“ - – Казанлък]
 
{{СОРТКАТ:Стайнов, Петко}}