Разлика между версии на „Димитър Гичев“

+ снимка с правителството на Александър Малинов (5)
(+ снимка с правителството на Александър Малинов (5))
}}
 
'''Димитър Любомиров Гичев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС), [[министър на земеделието и държавните имоти]] през 1931- – 1932 година и [[министър на търговията, промишлеността и труда]] през 1932- – 1934 година.
 
== Биография ==
Димитър Гичев е роден на [[10 декември]] (28 ноември стар стил) 1893 година в село [[Перущица]], Пловдивско. Завършва духовна [[семинария]] в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в [[Първата световна война]] и е съден за активна [[Антивоенна пропаганда в България през Първата световна война|антивоенна дейност]], взима участие във [[Владайско въстание|Владайското въстание]].<ref name="ташев">{{ташев|122- – 123}}</ref>
 
[[Файл:BASA-45K-1-17-1-Government-of-Alexander-Malinov-1931.jpg|мини|Димитър Гичев в [[Правителство на Александър Малинов 5|правителството]] на [[Александър Малинов]]]]
След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920- – 1923 година е окръжен управител на [[Пловдив]], а след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на [[БЗНС „Врабча 1“]], най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на [[Народен блок|Народния блок]] и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в [[Клисурски манастир|Клисурския манастир]] след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 г.<ref name="ташев"/>
 
През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната [[Петорка]] (1936). През [[Втората световна война]] е против обвързването с [[Германия]] и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на [[Константин Муравиев]] (2- – 8 септември 1944), заради което след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден от т.нар. [[Народен съд]] на 1 година затвор.<ref name="ташев"/>
 
Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.{{hrf|Недев|2007|691}} и преминава към опозиционния [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|БЗНС – Никола Петков]].<ref name="ташев"/> През есента на 1947 година отново е арестуван,<ref name="ташев"/> а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.{{hrf|Недев|2007|769}} Цялото му имущество е конфискувано.<ref>{{cite web | publisher = zemedelskozname.com | year = 2013 | url = http://www.zemedelskozname.com/Isprateni_materiali/Lubomirov_04.06.htm | title = Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893—261893 – 26.04.1964 | work = zemedelskozname.com | accessdate = 2013-01-012}}</ref>
 
В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на [[Вълко Червенков]] от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.
Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.
 
Домът на Димитър Гичев в София е бил на [[Шипка (улица в София)|ул. „Шипка”„Шипка“]] № 46 до [[38 ОУ „Васил Априлов“, София| училище „Априлов”„Априлов“]]. След демократичните промени в 1989 г. в къщата се настаняват[[Иво Недялков| „бизнесмени”„бизнесмени“]], подмамили хиляди хора да им предоставят спестяванията си, а след фалита им едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на къщата.
 
Ще се помнят обаче думите на Димитър Гичев пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.