Америго Веспучи: Разлика между версии

'''Америго Веспучи''' ({{lang-it|Amerigo Vespucci}}, {{lang-es|Américo Vespucio / Amerigo Vespucci}}) (1454 – 1512) е италиански търговец, мореплавател и картограф. Участник в I испанска (1499 – 1500) и I португалска (1501 – 1502) експедиция край бреговете на [[Южна Америка]]. Официално все още се приема, че е първият, който изказва предположението, че тези земи са нов континент, а не част от [[Азия]]. През 1507 г. германският картограф [[Мартин Валдземюлер]] в „Увод в космографията“ нарича на негово име новооткрития континент.

Америго Веспучи е роден на [[9 март]] [[1454]] г. във [[Флоренция]]. Баща му Настасио Веспучи е нотариус. Семейството му се считало за едно от най-културните и уважавани в града. Като пример се посочва как през 1472 г. баща му възлага на един от най-известните художници [[Доменико Гирландайо]] да изрисува семейството на стените на църква, построена от негов прародител през 1383 г. Важна роля в живота на Америго играе чичо му Джорджо Антонио Веспучи, каноник, учен, колекционер на ръкописи и собственик на богата библиотека. Когато достига възраст за училище Америго постъпва в училището на чичо си, което е открито през 1450 г. и в него се обучават децата на флорентинската аристокрация. Именно чичо му е този, който възбужда интереса на младия Веспучи към математиката и астрономията.

Според публикуваната за пръв път в [[Париж]] през 1504-та година ''Mundus novus'' (Нов свят) – на латински и публикуваната във Флоренция някъде в началото на 1505-та годинаг. ''Lettera al Soderini'' (Писмо до Содерини) – на италиански, втората получила популярност в цяла Европа (с изключение на Испания и Португалия) след отпечатването ѝ на латински като част от „Увод в космографията“ в [[Херцогство Лотарингия|лотарингския]] град [[Сен Дие]] през 1507 г., Веспучи извършва четири плавания до Америка. Трябва обаче веднага да се отбележи, че мнозинството от изследователите считат т.нар. „първо“ плаване за измислено копие на т.нар. „второ“, тъй като за него не е открит документ, който да го потвърждава и единственият източник на информация е ''Lettera al Soderini''. Сериозни съмнения съществуват и относно достоверността на т.нар. „четвърто“ плаване – както дали Веспучи е участвал в него, така и дали изобщо е съществувало.

„Първо“ плаване – от 10-ти май 1497-ма г. до 15-ти октомври 1498-ма г. под испански флаг. Именно твърдението в ''Lettera al Soderini'' – в оригинал: „Partimmo„''Partimmo di questo porto (e la provincia si dice Parias)''“, че експедицията е стъпила на брега на Париас (северното крайбрежие на Южна Америка) една година преди Колумб ще стане основната причина Валдземюлер да приеме, че материка е открит не от Колумб, а от Веспучи (както впоследствие са считали почти до края на 16-ти век) и да предложи името „Америка“. На латински Веспучи нарича себе си ''Albericus Vespucius,'' а на италиански – ''Amerigo Vespucci'' така че в крайна сметка Валдземюлер избира за името на новия континент версия на първото му име, като му придава женската форма ''Америка''. ''Америго'' от своя страна е вероятно италианска форма на средновековното име ''Емерикус'', което през [[немски|немската]] форма ''Хейнрих'' (''Heinrich'') идват от [[германски езици|германското]] име ''Haimirich''.

„Второ“ плаване – от 18-ти май, но 16-ти май 1499-та г. според Lettera al Soderini (датата е спорна) – до неуточнена дата през юни, но 8-ми септември 1500-та според Lettera al Soderini (датата е спорна), пак под испански флаг.

„Трето“ плаване (единственото, описано и в двете публикации) – от 13-ти май, но 10-ти май 1501-ва г. според ''Lettera al Soderini'' (датата е спорна) до 7-ми септември 1502-ра г. под португалски флаг

През 1501 г. португалския крал [[Мануел I]] решава да изпрати нова експедиция към току-що откритата от Педро Алварес Кабрал нова земя [[Бразилия]] и най-вероятно търсейки хора, вече плавали в тези води се сеща за отлично справилия се щурман, назначавайки го за ръководител на новата експедиция (ролята на Веспучи в нея е също обект на спорове, според някои изследователи ръководител е [[Гонсало Коельо]]). Веспучи открива брега на [[Бразилия]] от 16º до 25º ю.ш., в т.ч. залива [[Гуанабара]] (1 януари 1502, {{coord|22|52|S|43|10|W|}}). Преди това на {{coord|3|51|S|32|25|W|}} в [[Атлантическия океан]] вторично открива остров [[Фернанду ди Нороня]] (18,4 км²). На обратния път на {{coord|20|30|S|29|20|W|}} открива остров [[Триндади]] (10,4 км²).

„Четвърто“ плаване – от 10-ти май 1503-та г. до 18-ти юни 1504-та  г. пак под португалски флаг.

Три писма до Lorenzo[[Лоренцо diди PieroПиеро FrancescoФранческо deiдей MediciМедичи]]:

# Второто – писано на островите [[Кабо Верде]] на 4-ти юни 1501-ва годинаг., в началото на неговото т.нар. „трето“ пътуване. Почти изцяло разказва за завръщащата се от Индия експедиция на [[Педро Алварес Кабрал]] (същата, заради която крал [[Мануел I]], организира експедицията на Веспучи). Било е открито и публикувано в 1827-ма г.

Като цяло ролята на Веспучи в изследването на Америка е изключително спорна. Докато някои изследователи предполагат, че в ''Mundus novus'' и ''Lettera al Soderini'' Веспучи е преувеличавал своята роля и е писал измислици, някои предполагат, че двете писма са фалшификации, писани от казано на съвременен език „журналисти“. Като най-логична изглежда тезата, че тези публикации са имали като основа оригинални писма на Веспучи, които впоследствие са били сензационно подправени, за да привлекат интереса на широката публика. Едно от доказателствата, че в тях се срещат пасажи, копирани почти дословно от считаните за оригинални частни писма на Веспучи, но включени като част от други плавания.

В този дебат решаващо значение може да получи „Frammento„''Frammento Ridolfi“Ridolfi''“ тъй като в него се чете: „che„''che dua n'ho fatti allа parte d'occidente per l'Oceano Mare, pigliando tuttavia della parte di mezzodi’ e del vento libeccio, e una inverso austro per il Mare Atlantico“Atlantico''“ или „Тъй като две (пътешествия – бел. пр.) направих на запад през морето Океан, взимайки (посока – бел. пр.) все на юг и по вятъра Либечо (югозапад – бел. пр.) и едно към юг през Атлантическото море“; и малко по-нататък: „''E vi posso fare testimonianza di questo: che quando fui a discoprire per il re di Castiglia, il secondo viaggio...''“ или – „И мога да ви свидетелствам, че когато бях да откривам за краля на Кастиля, второто пътешествие...“. Накратко, ако „''Frammento Ridolfi''“ е наистина писан от Веспучи, то тогава той упорито твърди, че е извършил твърде съмнителното „първо“ плаване.

Остава обаче неоспоримият факт, че именно в ''Mundus novus'' и ''Lettera al Soderini'' и само в тях Веспучи нарича новооткритите земи „нов свят (континент)“, докато в запазените негови частни писма (трите до ''Lorenzo di Piero Francesco dei Medici'' и така наречения „Frammento„''Frammento Ridolfi“Ridolfi''“) тази дума не се споменава; нещо повече – той на няколко пъти говори за „източна Азия“. Поради това, ако се приеме, че публикациите не са писани от Веспучи, а от неизвестни автори, то практически следва, че заслугите на Веспучи относно декларирането на новооткритите земи като континент стават минимални.

Приживе никой не поставя под въпрос авторитета на Веспучи (на 22-ри март 1508-ма годинаг. крал Фернандо го назначава за „Piloto„''Piloto Mayor de Castilla“Castilla''“ – „Главен щурман на Кастиля“), но след смъртта му върху него се изсипва лавина от обвинения. Валдземюлер, разбирайки своята грешка да даде името на Веспучи не на няколко големи острова, а на цял един континент се опитва да обясни недоразумението (на публикуваната от него през 1513-та годинаг. карта на света името Америка отсъства!), но вече никой не го слуша. Колумб също вече не е между живите и няма кой да възстанови справедливостта. Интересен факт е, че в открито по-късно писмо, датирано 1505-та годинаг. (година преди смъртта на Колумб) и адресирано от Колумб до сина му, адмиралът пише за Веспучи като за честен и дълбоко порядъчен човек. Остава неизяснен въпросът дали Колумб е знаел за вече съществуващите ''Mundus novus'' и ''Lettera al Soderini'', които вероятно са щели да променят мнението му.