Хуанхъ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
форматиране: 8x тире, 2x кавички, 4 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 26:
== Наименование ==
Ранната китайска литература споменава Хуанхъ като 河 (на старокитайски ''*C.gˤaj''<ref name="BaxSag">{{cite web | last = Baxter | first = Wm. H. | coauthors = Laurent Sagart | year = 2011 | url = http://crlao.ehess.fr/docannexe.php?id=1207 | title = Old Chinese Reconstruction | format = PDF | work = crlao.ehess.fr | pages = 41 | publisher = crlao.ehess.fr | accessdate = 2011-10-11 | lang = en}}</ref>), символ, който в съвременния китайски означава просто „река“. Първото споменаване на наименованието Хуанхъ (黃河; на старокитайски ''*N-kʷˤaŋ C.gˤaj''<ref name="BaxSag"/>) е в хрониката „[[Ханшу]]“, съставена по времето на династията [[Хан (династия)|Хан]] (206 г. пр.н.е.
С цвета на реката преди преминаването ѝ през [[Льосово плато|Льосовото плато]] е свързано нейното древно [[Монголски език|монголско]] наименование Черна река.<ref>{{cite book | last = Parker | first = Edward H | year = 1917 | title = China, her history, diplomacy, and commerce, from the earliest times to the present day | publisher = Dutton | location = New York | pages = 41 | url = http://www.archive.org/details/chinaherhistoryd00park | lang = en}}</ref> В съвременния монголски тя е наричана на монголски Хатан гол (''Хатан гол'', „Река царица“) във [[Вътрешна Монголия]] и Шар морон (''Шар мөрөн'', „Жълта река“) в [[Монголия]]. [[Тибетски език|Тибетското]] име на реката, използвано в Цинхай, е Ма Чу (རྨ་ཆུ།, „Река на пауна“).
Ред 46:
Горното течение на река Хуанхъ започва от нейните извори в планината Баян Хар и стига до град [[Тогтох]] на Ордоския завой, където реката променя рязко посоката си на юг. Този участък има дължина 3472 km и площ на водосборния басейн 386 000 km², около половината от общия басейн на Хуанхъ. В рамките на участъка надморската височина на реката пада с 3496 m при среден наклон 0,10%.
Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и [[Анемачен]]. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за [[Джалин]] и [[Ълин]] с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290 m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата [[Сандзянюен]], който обхваща също изворите на двете други големи реки на [[Източна Азия]]
Между проломите [[Лунян]] в Цинхай и [[Цинтун]] в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата ѝ бряга се издигат стръмни скали. Речното легло е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
Ред 57:
Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и [[Джънджоу]]. Тя има дължина 1206 km, водосборна област с площ 344 000 km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890 m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът ѝ нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.
Този участък на Хуанхъ пресича [[Льосово плато|Льосовото плато]], предизвиквайки значителна [[ерозия]]. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година
От Тогтох до Юменкоу реката преминава през Дзиншан, поредица от тесни долини, които са подходящи за изграждане на водноелектрически централи. В долната част на долината Дзиншан се намира известния водопад [[Хукоу]].
=== Долно течение ===
[[Файл:Yellow River Delta Animation.gif|мини|Анимация от спътникови снимки на промени в делтата на Хуанхъ в периода 1989-2009 г.]]
Долното течение на Хуанхъ, от Джънджоу до морето, има дължина 786 km. Тук реката тече през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] в посока изток-североизток към [[Бохайски залив|Бохайския залив]], като в по-голямата си част е оградена с [[Дига|диги]]. Водосборният басейн на този участък е едва 23 000 km², само 3% от общия басейн на реката, тъй като в нея се вливат малко притоци. Почти всички реки южно от Хуанхъ се вливат в река [[Хуай]], а тези на север — в [[Хай]]. Общият пад на долното течение е 94 m при среден наклон 0,012%.
Ред 69:
== Характеристики ==
Жълтата река се отличава с големия размер на плодородна [[тиня]], която носи
▲Жълтата река се отличава с големия размер на плодородна [[тиня]], която носи - 1.6 милиарда тона годишно на мястото, където тя се спуска от Льосовото плато]. Според едно изследване, тя носи 34 kg тиня на кубичен метър на година, в сравнение с 10 за река [[Колорадо (река)|Колорадо]] и 1 за [[Нил]].<ref>Tregear, T.R. ''A Geography of China'', p. 219. 1965</ref>
Средният отток е изчислен на 2 110 m<sup>3</sup> в секунда (32 000 за Яндзъ), с максимум от 25 000 и минимум от 245 m<sup>3</sup> в секунда. Въпреки това, от 1972 г. насам, тя често пресъхва преди да достигне до морето. Ниският воден обем се дължи на увеличаването на селскостопанското [[напояване]], което е нараснало пет пъти от 1950 г. насам.
Най-големият воден обем на леката е по време на дъждовния сезон от юли до октомври, когато протича 60% от годишния обем на речното течение. Максималните разходи за напояване са между март и юни. За да се задържи излишъкът от вода за употреба, когато е необходимо и за контрол на наводненията и производство на електроенергия, по течението са изградени няколко язовира, но очакваният им експлоатационен живот е ограничен поради големите натоварвания от наноси.
Line 84 ⟶ 83:
Друг исторически източник за опустошителните наводнения е струпването на ледени прегради по течението във [[Вътрешна Монголия]], с последвалото внезапно освобождаване на големите количества задържана вода. През 20 век е имало 11 големи наводнения поради тази причина, всяко от които причинява огромни загуби на човешки живот и имущество. В днешно време за разчупване на ледените прегради преди да са станали опасни, се използват експлозиви, хвърляни от самолети.<ref>[http://www.strategypage.com/htmw/htpeace/articles/20110329.aspx The Ice Bombers Move Against Mongolia]. strategypage.com (29 March 2011)</ref>
Преди появата на модерните [[язовир]]и в Китай, Хуанхъ е изключително склонна към наводнения. От 2540 г. пр.н.е. до 1946 г. за нея се смята, че е причинила 1593 наводнения, променяйки руслото си съществено 26 пъти от които девет пъти
=== Античност ===
[[File:Yellow River, Qing Dynasty.jpg|thumb|Жълтата река, показана на карта от епохата на династия Цин]]
[[File:Portrait map of China.jpg|thumb|Карта на Китай, изобразяваща пътя на Жълтата река (показан в синьо в горната половина на картата) в началото на 19 век]]
Исторически документи от [[период Чунцю|периода Чунцю]]<ref name="Gernet p59?">Gernet, Jacques. ''Le monde chinois'', p. 59. Map
Реката остави тези пътища през 602 г. пр.н.е.<ref name="Gernet p59?"/> и се измества изцяло на юг от [[полуостров Шандун]].<ref name="Treg"/> Саботажи на диги, канали и резервоари и целенасоченото наводняване на противниковите земи стават стандартни военни тактики по време на [[Периода на воюващите държави]].<ref name="Floods">Allaby, Michael & Garrat, Richard. ''Facts on File Dangerous Weather Series: [http://books.google.com/books?id=QTKbcWwJ90MC&pg=PA142 Floods]'', p. 142. Infobase Pub., 2003. ISBN 0-8160-5282-4. Accessed 15 October 2011.</ref> Голямото наводнение от 11 г. съвпада с падането на краткотрайната династия [[Син]], а това от 70 г. връща реката северно от Шандун
=== Средновековие ===
През 923 г. отчаяният [[Късна Ляо|ляоски]] генерал [[Дуан Нин]] отново пробива дигите, наводнявайки 2600 km<sup>2</sup> в неуспешен опит да защити столицата на Ляо от [[Късна Тан|Тан]]. Подобно предложение от [[Южен Сун|южносунския]] инженер Ли Чун (наводнения в долното течение на реката, за да се защитят централните равнини от [[кидани]]те) е отхвърлено през 1020 г.: [[Договор от Шанюан|договорът от Шанюан]] между двете държави изрично забранява на Сун да създава нови гранични ровове или да променя речните течения.<ref name="Sedtime">Elvin, Mark & Liu Cuirong<!--sic--> (eds.) ''Studies in Environment and History:'' ''[http://books.google.com/books?id=tAxmcRXKpaUC&pg=PA554 Sediments of Time: Environment and Society in Chinese History]'', pp. 554 ff. Cambridge Uni. Press, 1998. ISBN 0-521-56381-X. Accessed 15 Oct. 2011.</ref>
Независимо от това, пробиви в дигите се случват доста често: този край [[Херлун]] през 1034 г. разделя руслото на в три и многократно наводнява северните райони на [[Дежоу]] и [[Ляочен]].<ref name="Sedtime"/> Сун пет години напразно се опитва да възстанови предишния път на реката
Наводнението от 1344 г. връща Жълтата река на юг от Шандун. Династия Юан е към своя залез, а императорът използва многобройна работна ръка за изграждането на нови речни диги. Ужасните условия спомагат за последвалите бунтове, довели до издигането на власт на династията Мин.<ref name="Gascoigne"/> Курсът на реката се променя отново при наводнението от 1391 г., когато реката наводнява провинция Анхуей, от Кайфън да Фенян. Накрая пътят на реката е стабилизиран от евнуха [[Ли Цин]] по време на строителни проекти, последвали поредното голямо наводнение през 1494 г.<ref name="eunuch">Tsai, Shih-Shan Henry. SUNY Series in Chinese Local Studies: The Eunuchs in the Ming Dynasty. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874</ref>
Line 106 ⟶ 105:
=== Ново време ===
[[File:1938 June Yellow River.gif|right|thumb|Войници от китайската [[Национална революционна армия]] по време на наводнението от 1938 г.]]
Между 1851 и 1855 г.<ref name="Treg"/><ref name="R. Grousset"/><ref
Наводнението от 1931 г. причинява смъртта на от 1 до 4 млн. души<ref name="internationalrivers.org"/> и е природното бедствие с най-много жертви в историята (отново без да включва жертвите на глада и епидемиите).
На 9 юни 1938 г., по време на [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]], [[Гуоминдан|националистическите]] войски на [[Чан Кайшъ]] пробиват дигите в близост до село Хуаюанкоу в Хънан. Целта на операцията е да спре настъпващите японските войски като следва стратегията на „използване на вода вместо войници“. Наводнението от 1938 г. покрива район от 54 000
== В културата ==
В древността се е [[китайска митология|смятало]], че Жълтата река води началото си от ''Небето'' като продължение на [[Млечен път|Млечния път]]. В една китайска легенда, [[Чжан Цзян]] е изпратен в търсене на извора на реката. След като плава нагоре по течението в продължение на много дни, той вижда момиче, което преде и стадо телета. Когато пита момичето къде е, тя го дарява със совалка за тъкане с упътване да я покаже на астролога Йен Чунпин. Когато Чжан се завръща, астрологът я разпознава като совалката на Тъкачката ([[Вега]]), и освен това заявява, че в момента в който Чжан е получил совалката, той е видял скитаща звезда да преминава между Тъкачката и телетата ([[Алтаир]]).<ref>[https://en.wikisource.org/wiki/A_Chinese_Biographical_Dictionary/
Провинциите [[Хъбей]] и [[Хънан]] водят имената си от Жълтата река. Имената им означават съответно „на север от реката“ и „на юг от реката“.
Традиционно се смята, че китайската цивилизация възниква в басейна на Жълтата река. Китайците се отнасят към реката като „реката Майка“ и „люлката на китайската цивилизация“. По време на дългата [[история на Китай]], Хуанхъ е считана както за благословия, така и за проклятие и е наричана едновременно „Гордостта на Китай“ (на пинин: ''Zhōngguóde Jiāo'ào'') и „Мъката на Китай“<ref>Cheng, Linsun and Brown, Kerry (2009) ''Berkshire encyclopedia of China'', Berkshire Publishing Group, p. 1125 ISBN 978-0-9770159-4-8</ref> (на пинин: ''Zhōngguó Tòng'').
Ред 142:
* [[Маердан]] (2016 г.) ([[Мачен]], Цинхай)
Както е съобщено през 2000 г., 7-те най-големи водноелектрически централи (Лунянкся, Лиджиакся, Люджиакся, Янджуокся, Бапанкся, Дакся и Кинтункся) имат обща мощност от 5618 МВт.<ref>[http://english.people.com.cn/english/200012/14/eng20001214_57817.html Yellow River Upstream Important to West-East Power Transmission]
== Мостове ==
|