Хуанхъ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
форматиране: 8x тире, 2x кавички, 4 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 26:
 
== Наименование ==
Ранната китайска литература споменава Хуанхъ като 河 (на старокитайски ''*C.gˤaj''<ref name="BaxSag">{{cite web | last = Baxter | first = Wm. H. | coauthors = Laurent Sagart | year = 2011 | url = http://crlao.ehess.fr/docannexe.php?id=1207 | title = Old Chinese Reconstruction | format = PDF | work = crlao.ehess.fr | pages = 41 | publisher = crlao.ehess.fr | accessdate = 2011-10-11 | lang = en}}</ref>), символ, който в съвременния китайски означава просто „река“. Първото споменаване на наименованието Хуанхъ (黃河; на старокитайски ''*N-kʷˤaŋ C.gˤaj''<ref name="BaxSag"/>) е в хрониката „[[Ханшу]]“, съставена по времето на династията [[Хан (династия)|Хан]] (206 г. пр.н.е. - – 9 г.). То означава „Жълта река“, което е свързано с постоянния цвят на водите на реката в нейното средно и долно течение, дължащо се на пренасяните от нея [[льос]]ови наноси.
 
С цвета на реката преди преминаването и&#768; през [[Льосово плато|Льосовото плато]] е свързано нейното древно [[Монголски език|монголско]] наименование Черна река.<ref>{{cite book | last = Parker | first = Edward H | year = 1917 | title = China, her history, diplomacy, and commerce, from the earliest times to the present day | publisher = Dutton | location = New York | pages = 41 | url = http://www.archive.org/details/chinaherhistoryd00park | lang = en}}</ref> В съвременния монголски тя е наричана на монголски Хатан гол (''Хатан гол'', „Река царица“) във [[Вътрешна Монголия]] и Шар морон (''Шар мөрөн'', „Жълта река“) в [[Монголия]]. [[Тибетски език|Тибетското]] име на реката, използвано в Цинхай, е Ма Чу (རྨ་ཆུ།, „Река на пауна“).
Ред 46:
Горното течение на река Хуанхъ започва от нейните извори в планината Баян Хар и стига до град [[Тогтох]] на Ордоския завой, където реката променя рязко посоката си на юг. Този участък има дължина 3472&nbsp;km и площ на водосборния басейн 386&nbsp;000&nbsp;km², около половината от общия басейн на Хуанхъ. В рамките на участъка надморската височина на реката пада с 3496&nbsp;m при среден наклон 0,10%.
 
Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и [[Анемачен]]. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за [[Джалин]] и [[Ълин]] с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290&nbsp;m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата [[Сандзянюен]], който обхваща също изворите на двете други големи реки на [[Източна Азия]] - – [[Яндзъ]] и [[Меконг]].
 
Между проломите [[Лунян]] в Цинхай и [[Цинтун]] в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата и&#768; бряга се издигат стръмни скали. Речното легло е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
Ред 57:
Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и [[Джънджоу]]. Тя има дължина 1206&nbsp;km, водосборна област с площ 344&nbsp;000&nbsp;km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890&nbsp;m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът и&#768; нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.
 
Този участък на Хуанхъ пресича [[Льосово плато|Льосовото плато]], предизвиквайки значителна [[ерозия]]. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година - – 3,19 милиарда тона, а най-високата концентрация на седименти през 1977 година - – 920&nbsp;kg/m³. Наносите се отлагат в по-бавното долно течение на реката, повишавайки [[речно легло|речното легло]] и създавайки известната „река над земята“.
 
От Тогтох до Юменкоу реката преминава през Дзиншан, поредица от тесни долини, които са подходящи за изграждане на водноелектрически централи. В долната част на долината Дзиншан се намира известния водопад [[Хукоу]].
 
=== Долно течение ===
[[Файл:Yellow River Delta Animation.gif|мини|Анимация от спътникови снимки на промени в делтата на Хуанхъ в периода 1989-2009 г.]]
 
Долното течение на Хуанхъ, от Джънджоу до морето, има дължина 786&nbsp;km. Тук реката тече през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] в посока изток-североизток към [[Бохайски залив|Бохайския залив]], като в по-голямата си част е оградена с [[Дига|диги]]. Водосборният басейн на този участък е едва 23&nbsp;000&nbsp;km², само 3% от общия басейн на реката, тъй като в нея се вливат малко притоци. Почти всички реки южно от Хуанхъ се вливат в река [[Хуай]], а тези на север — в [[Хай]]. Общият пад на долното течение е 94&nbsp;m при среден наклон 0,012%.
Ред 69:
 
== Характеристики ==
Жълтата река се отличава с големия размер на плодородна [[тиня]], която носи - – 1.6 милиарда тона годишно на мястото, където тя се спуска от Льосовото плато]. Според едно изследване, тя носи 34 kg тиня на кубичен метър на година, в сравнение с 10 за река [[Колорадо (река)|Колорадо]] и 1 за [[Нил]].<ref>Tregear, T.R. ''A Geography of China'', p. 219. 1965</ref>
[[File:Yellow River Delta Animation.gif|thumb|Промени в делтата на Жълтата река от 1989 до 2009 г., на интервал от пет години.]]
Жълтата река се отличава с големия размер на плодородна [[тиня]], която носи - 1.6 милиарда тона годишно на мястото, където тя се спуска от Льосовото плато]. Според едно изследване, тя носи 34 kg тиня на кубичен метър на година, в сравнение с 10 за река [[Колорадо (река)|Колорадо]] и 1 за [[Нил]].<ref>Tregear, T.R. ''A Geography of China'', p. 219. 1965</ref>
 
Средният отток е изчислен на 2 110 m<sup>3</sup> в секунда (32 000 за Яндзъ), с максимум от 25 000 и минимум от 245 m<sup>3</sup> в секунда. Въпреки това, от 1972 г. насам, тя често пресъхва преди да достигне до морето. Ниският воден обем се дължи на увеличаването на селскостопанското [[напояване]], което е нараснало пет пъти от 1950 г. насам. Водата, която е отклонена от реката, към 1999 г. обслужва 140 млн. души и напоява 74 000 km² земи.<ref name="video.nytimes.com">[http://www.nytimes.com/video/2007/05/30/world/asia/1194817118362/chinas-yellow-river-part-1.html China's Yellow River, Part 1]. The New York Times</ref> Делтата на Жълтата река жълто заема 8 000 km<sup>2</sup>. Въпреки това, с намаляването на плодородната тиня, достигаща до морето, е установено, че тя намалява по малко всяка година от 1996 г. насам поради [[ерозия]]та.<ref>[http://china.org.cn/english/2005/Feb/119497.htm Yellow River Delta Shrinking 7.6 Square Kilometers Annually], ''China Daily'' 1 February 2005</ref>
 
Най-големият воден обем на леката е по време на дъждовния сезон от юли до октомври, когато протича 60% от годишния обем на речното течение. Максималните разходи за напояване са между март и юни. За да се задържи излишъкът от вода за употреба, когато е необходимо и за контрол на наводненията и производство на електроенергия, по течението са изградени няколко язовира, но очакваният им експлоатационен живот е ограничен поради големите натоварвания от наноси.
Line 84 ⟶ 83:
Друг исторически източник за опустошителните наводнения е струпването на ледени прегради по течението във [[Вътрешна Монголия]], с последвалото внезапно освобождаване на големите количества задържана вода. През 20 век е имало 11 големи наводнения поради тази причина, всяко от които причинява огромни загуби на човешки живот и имущество. В днешно време за разчупване на ледените прегради преди да са станали опасни, се използват експлозиви, хвърляни от самолети.<ref>[http://www.strategypage.com/htmw/htpeace/articles/20110329.aspx The Ice Bombers Move Against Mongolia]. strategypage.com (29 March 2011)</ref>
 
Преди появата на модерните [[язовир]]и в Китай, Хуанхъ е изключително склонна към наводнения. От 2540 г. пр.н.е. до 1946 г. за нея се смята, че е причинила 1593 наводнения, променяйки руслото си съществено 26 пъти от които девет пъти  доста сериозно.<ref name="Treg">Tregear, T. R. ''A Geography of China'', p. 218. 1965.</ref> Тези наводнения са включени в списъка на най-смъртоносните природни бедствия, регистрирани някога. Преди съвременните технологии за управление на бедствията, при настъпването на подобни наводнения част от населението е загивала от удавяне, но много по-голяма част е страдала впоследтвие от настъпилия глад и разпространението на болести.<ref>[http://www.who.int/hac/techguidance/ems/flood_cds/en/index.html Flooding and communicable diseases fact sheet]. World Health Organization.</ref>
 
=== Античност ===
[[File:Yellow River, Qing Dynasty.jpg|thumb|Жълтата река, показана на карта от епохата на династия Цин]]
[[File:Portrait map of China.jpg|thumb|Карта на Китай, изобразяваща пътя на Жълтата река (показан в синьо в горната половина на картата) в началото на 19 век]]
Исторически документи от [[период Чунцю|периода Чунцю]]<ref name="Gernet p59?">Gernet, Jacques. ''Le monde chinois'', p. 59. Map "4„4. Major states of the Chunqiu period (Spring and Autumn)". {{икона|fr}}<br/> English version: {{citation|last=Gernet|first=Jacques|year=1996|url=http://books.google.com/books?id=jqb7L-pKCV8C|title=A History of Chinese Civilization|edition=Second edition|publisher=Cambridge, England: Cambridge University Press|isbn=0-521-49781-7}}</ref> и епохата на династия [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]]<ref>"[http://homepages.stmartin.edu/fac_staff/rlangill/HIS%20217%20maps/Qin%20dynasty%20map.JPG Qin Dynasty Map]".</ref> показват, че Жълтата река по това време протича значително по на север от сегашнот си русло. Тези писмени сведения показват, че след като реката премине край [[Луоян]], тя протича по границата между провинциите [[Шанси]] и [[Хънан]] провинции, след което продължава по протежение на границата между [[Хъбей]] и Шандун преди да се влее в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] близо до съвременния град [[Тиендзин]]. Друг ръкав на устието следва настоящия път на реката при вливането и&#768;.<ref name="Treg"/>
 
Реката остави тези пътища през 602 г. пр.н.е.<ref name="Gernet p59?"/> и се измества изцяло на юг от [[полуостров Шандун]].<ref name="Treg"/> Саботажи на диги, канали и резервоари и целенасоченото наводняване на противниковите земи стават стандартни военни тактики по време на [[Периода на воюващите държави]].<ref name="Floods">Allaby, Michael & Garrat, Richard. ''Facts on File Dangerous Weather Series: [http://books.google.com/books?id=QTKbcWwJ90MC&pg=PA142 Floods]'', p. 142. Infobase Pub., 2003. ISBN 0-8160-5282-4. Accessed 15 October 2011.</ref> Голямото наводнение от 11 г. съвпада с падането на краткотрайната династия [[Син]], а това от 70 г. връща реката северно от Шандун  към мястото, където е настоящия и&#768; път.<ref name="Treg"/>
 
=== Средновековие ===
През 923 г. отчаяният [[Късна Ляо|ляоски]] генерал [[Дуан Нин]] отново пробива дигите, наводнявайки 2600 km<sup>2</sup> в неуспешен опит да защити столицата на Ляо от [[Късна Тан|Тан]]. Подобно предложение от [[Южен Сун|южносунския]] инженер Ли Чун (наводнения в долното течение на реката, за да се защитят централните равнини от [[кидани]]те) е отхвърлено през 1020 г.: [[Договор от Шанюан|договорът от Шанюан]] между двете държави изрично забранява на Сун да създава нови гранични ровове или да променя речните течения.<ref name="Sedtime">Elvin, Mark & Liu Cuirong<!--sic--> (eds.) ''Studies in Environment and History:'' ''[http://books.google.com/books?id=tAxmcRXKpaUC&pg=PA554 Sediments of Time: Environment and Society in Chinese History]'', pp. 554 ff. Cambridge Uni. Press, 1998. ISBN 0-521-56381-X. Accessed 15 Oct. 2011.</ref>
 
Независимо от това, пробиви в дигите се случват доста често: този край [[Херлун]] през 1034 г. разделя руслото на в три и многократно наводнява северните райони на [[Дежоу]] и [[Ляочен]].<ref name="Sedtime"/> Сун пет години напразно се опитва да възстанови предишния път на реката  династията използва над 35 000 работника, 100 000 войника, и 220 000 t дърво и бамбук в рамките на една година,<ref name="Sedtime"/> преди да се откаже от проекта през 1041 г. По-бавната река въпреки това предизвиква нов пробив край [[Шангу]], който през 1048 г. променя мястото на главното устие на север към Тиендзин,<ref name="Treg"/> а през 1194 г. благодарение на големите наноси блокира устието на река [[Хуайхъ]] и променя пътя и&#768;.<ref name="R. Grousset">Grousset, Rene. ''The Rise and Splendour of the Chinese Empire'', p. 303. University of California Press, 1959.<!--Although note material error in source's claim the river remained on only this path until 1853--></ref>
 
Наводнението от 1344 г. връща Жълтата река на юг от Шандун. Династия Юан е към своя залез, а императорът използва многобройна работна ръка за изграждането на нови речни диги. Ужасните условия спомагат за последвалите бунтове, довели до издигането на власт на династията Мин.<ref name="Gascoigne"/> Курсът на реката се променя отново при наводнението от 1391 г., когато реката наводнява провинция Анхуей, от Кайфън да Фенян. Накрая пътят на реката е стабилизиран от евнуха [[Ли Цин]] по време на строителни проекти, последвали поредното голямо наводнение през 1494 г.<ref name="eunuch">Tsai, Shih-Shan Henry. SUNY Series in Chinese Local Studies: The Eunuchs in the Ming Dynasty. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874</ref>
Line 106 ⟶ 105:
=== Ново време ===
[[File:1938 June Yellow River.gif|right|thumb|Войници от китайската [[Национална революционна армия]] по време на наводнението от 1938 г.]]
Между 1851 и 1855 г.<ref name="Treg"/><ref name="R. Grousset"/><ref name="eunuch">Tsai, Shih-Shan Henry.<!--sic--> ''SUNY Series in Chinese Local Studies'': ''[http://books.google.co.uk/books?id=Ka6jNJcX_ygC&pg=PA200 The Eunuchs in the Ming Dynasty]''. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874, 9780791426876. Accessed 16 Oct 2012.</ref> руслото се завръща на север заради наводненията, които предизвикват [[Въстание на няндзюните|Няндзюнското]] и [[Тайпинско въстание|Тайпинското въстание]]. За наводнението от 1887 г. е изчислено, че погубва между 900 000 и 2 милиона души,<ref name="internationalrivers.org">International Rivers Report. "[http://internationalrivers.org/files/Deluge2007_full.pdf Before the Deluge]". 2007.</ref> и е второто най-голямо природно бедствие в историята (без последвалия глад и епидемиите). Жълтата река, в по-малка или по-голяма степен, поема по сегашното си русло след наводнанието от 1897 г.<ref name="R. Grousset"/><ref>Needham, Joseph. ''Science and Civilization in China''. Vol. 1. ''Introductory Orientations'', p. 68. Caves Books Ltd. (Taipei), 1986 ISBN 052105799X.</ref>
 
Наводнението от 1931 г. причинява смъртта на от 1 до 4 млн. души<ref name="internationalrivers.org"/> и е природното бедствие с най-много жертви в историята (отново без да включва жертвите на глада и епидемиите).
 
На 9 юни 1938 г., по време на [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]], [[Гуоминдан|националистическите]] войски на [[Чан Кайшъ]] пробиват дигите в близост до село Хуаюанкоу в Хънан. Целта на операцията е да спре настъпващите японските войски като следва стратегията на „използване на вода вместо войници“. Наводнението от 1938 г. покрива район от 54 000 km², като отнема живота на между 500 и 900 хиляди китайци и на неизвестен брой японски войници. Наводнението възпрепятства японската армия да превземе [[Джънджоу]] на южния бряг на Хуанхъ, но не ги успява да ги спре да овладеят [[Ухан]], който по това време е временно седалище на китайското правителство.<ref>Lary, Diana. "The„The Waters Covered the Earth: China's War-Induced Natural Disaster"Disaster“. Op. cit. in Selden, Mark & So, Alvin Y., eds. ''War and State Terrorism: The United States, Japan, and the Asia-Pacific in the Long Twentieth Century'', pp. 143–170. Rowman & Littlefield, 2004 ISBN 0742523918.</ref>
 
== В културата ==
В древността се е [[китайска митология|смятало]], че Жълтата река води началото си от ''Небето'' като продължение на [[Млечен път|Млечния път]]. В една китайска легенда, [[Чжан Цзян]] е изпратен в търсене на извора на реката. След като плава нагоре по течението в продължение на много дни, той вижда момиче, което преде и стадо телета. Когато пита момичето къде е, тя го дарява със совалка за тъкане с упътване да я покаже на астролога Йен Чунпин. Когато Чжан се завръща, астрологът я разпознава като совалката на Тъкачката ([[Вега]]), и освен това заявява, че в момента в който Чжан е получил совалката, той е видял скитаща звезда да преминава между Тъкачката и телетата ([[Алтаир]]).<ref>[https://en.wikisource.org/wiki/A_Chinese_Biographical_Dictionary/Chang_Ch%C3%AAnChang_Chên-chou A Chinese Biographical Dictionary/Chang Chên-chou]</ref>
 
Провинциите [[Хъбей]] и [[Хънан]] водят имената си от Жълтата река. Имената им означават съответно „на север от реката“ и „на юг от реката“.
 
Традиционно се смята, че китайската цивилизация възниква в басейна на Жълтата река. Китайците се отнасят към реката като „реката Майка“ и „люлката на китайската цивилизация“. По време на дългата [[история на Китай]], Хуанхъ е считана както за благословия, така и за проклятие и е наричана едновременно „Гордостта на Китай“ (на пинин: ''Zhōngguóde Jiāo'ào'') и „Мъката на Китай“<ref>Cheng, Linsun and Brown, Kerry (2009) ''Berkshire encyclopedia of China'', Berkshire Publishing Group, p. 1125 ISBN 978-0-9770159-4-8</ref> (на пинин: ''Zhōngguó Tòng'').
 
Ред 142:
* [[Маердан]] (2016 г.) ([[Мачен]], Цинхай)
 
Както е съобщено през 2000 г., 7-те най-големи водноелектрически централи (Лунянкся, Лиджиакся, Люджиакся, Янджуокся, Бапанкся, Дакся и Кинтункся) имат обща мощност от 5618 МВт.<ref>[http://english.people.com.cn/english/200012/14/eng20001214_57817.html Yellow River Upstream Important to West-East Power Transmission] People's Daily, 14 December 2000</ref>
 
== Мостове ==