Исус на съд пред Синедриона: Разлика между версии

Самият орган като [[институция]] по всяка вероятност е привнесен в [[Юдея]] под влияние на [[елинизъм|елинизма]] след завоюването на [[Ориент]]а от [[Александър Македонски]]. Самото име Синедрин или Синедрион е с [[Древна Гърция|древногръцки]] или по-точно [[Древна Македония|древномакедонски]] произход и е известно за [[история]]та за първи път точно отпреди "развръзването на [[Гордиев възел|Гордиевия възел]]" за обозначение на [[Корнтски съюз|Коринтския съюз]] (за [[война]] с [[Персийска империя|Персия]]) за формирането на който било свикано [[общо събрание]] в [[Коринт]], обозначено с [[термин]]а Синедрион. До [[въстание]]то на [[Макавеи]]те срещу [[Селевкиди]]те за [[легитимност|легитимни]] еврейски институции били считани Царската институция (от потомците-членове на [[Соломон]]овата [[династия]]) и Първосвещеническата институция. Светската и духовна власт при древните евреи се упражнявали от тези две институции. [[жрец|Жреческа]]та първосвещеническа институция се предавала по наследство за представителите на [[Содок]]овия [[род (общност)|род]], а последния еврейски цар от давидовото коляно бил [[Зоровавел]]. Първосвещеничеството на Содоковия род продължило доста по-дълго от управлението на Давидовия царски род - до [[170 г. пр.н.е.]] (вероятно наименованието [[садукеи]] произлиза от династията първосвещеници от рода на Содок).<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 95 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> Въстанието на Чуковете, освен че бележи края на т.нар. ''Библейско време'', но и с оглед на последващото развитие на събитията премахва и последните останки на легитимност в очите на евреите към съществуващите у тях самоуправляващи се институции от древността. Крещящ пример в това отношение е [[факт]]а, че въпреки забраната на [[Тора]]та за алтернативни храмове, последният легитимен първожрец и член на Содоковия род [[Ониас]] построил свой [[алтернатива|алтрнативен]] [[храм в Леонтополис]], [[Египет]].<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 93 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref>

След издаването на Исус от Юда, Синедрионът се събрал на спешно среднощно заседание. Процесът срещу Исус е среднощен и чрезвичаен като сесия. Нарушена е и процедурата, понеже съгласно правилата, съдът не е могъл да издава присъда в деня на процеса, но той я издал. Трябвало е според правилата да изслуша доказателствата в един ден, и да гласува на следващия в пълен състав. За осъдителна присъда се изисквало мнозинство от поне два гласа, т.е. минимум 37 гласа, но ако всички съдии гласуват за такава присъда, обвиняемият бивал освобождаван. Еврейските съдилища не се свиквали и по време на празник или в съботата, което говори за необичайния и незаконен характер на процеса срещу Исус. Явно случилото се, било продукт не на необичайна и необикновена ревност или завист, а на осъзната чрезвичайна опасност за фарисейската власт и контрол върху Храма.<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 196-208 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref>