Иван Атанасов (писател): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата [[Пловдив (награда)|„Пловдив“]] за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от [[Дейвид Морел]] (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата [[Кръстан Дянков (награда)|„Кръстан Дянков“]] за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от [[Даниъл Силва]] (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата [[Пловдив (награда)|„Пловдив“]], този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от [[Клайв Баркър]] (Колибри, 2012).
Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „Зона F“, сп. [[Дракус (списание)|„Дракус“]], антологията „Ласката на мрака“ (Аргус, 2004), антологията „Знойни хоризонти“ (Аргус, 2006), антологията „До ада и назад“ (Екопрогрес, 2011)
Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]“ - е отпечатан във в. „Глас“ през 1995 г. и с тази публикация авторът се превръща в един от основоположниците на българския [[хорър]].
Ред 61:
* [[2015]] – „[[Библиотеката]]“ (сп. "Дракус", бр.1/2015)
* [[2015]] – „[[Нощен клуб]]“ (сп. "Дракус", бр.3/2015) (в съавторство с Елена Павлова)
* [[2015]] – „[[Есенните хора]]“ ("451 градуса по Бредбъри", Gaiana, 2015)
==== Стихотворения ====
| |||