Разлика между версии на „Съединение (град)“

| адрес-община = гр. Съединение бул. "6„6-ти септември"септември“ №13 тел.:0318/220 50; факс.:0318/235 17 E-mail: oba_saedinenie@abv.bg

{{авторски права|Актуален кмет = г-н Атанас Балкански}}

'''Съединение''' е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[Пловдивска област]] и е в близост до град [[Пловдив]]. Административен център на [[Община Съединение]]. Население на град Съединение - – 5 661 жители (01.02 2011).

Градът е разположен в Горнотракийската низина, на 22 км. северозападно от град Пловдив и на 7 км. северно от автомагистрала "Тракия"„Тракия“. Той е център на община с обща територия 298 000 дка, която се равнява на 298 км², от които 256 148 дка са обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка. Населението на град Съединение е 6477 души. Основен отрасъл в общината е селското стопанство, заемащ приблизително около 90% от стопанската дейност.

Средната надморска височина е 280 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение (общинския център) и селата Царимир, Церетелево, Неделево, Любен, Правище, Голям Чардак, Малък Чардак, Найден Герово и Драгомир. Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината.

Община Съединение граничи с община Хисар на север, с община Калояново на изток, с община Марица на югоизток, с община Родопи на юг, с Пазарджишка област на запад.

До нас не са стигнали никакви писмени документи. Можем да градим своите заключения само върху онова, което е дошло като предание. След 1480 г. завоевателите успели да колонизират околностите на Пловдив с преселници – малоазийски турци. Може би тогава са образувани и коневъдните гнезда наново или като са възстановени стари такива. Почти все в онова време възникнали селища с име Конаре, след това добили за различаване едно от друго прибавени към тях прилагателни: Пищигово, Куртово, Доганово (Мало), Ръжево, Катунско и Манолско, а най-голямото от тях вече дали прилагателното име „Голямо”„Голямо“.

Преобладаващият дървесен вид бил бряста, затова селото било наричано от турците „Кору кьой”кьой“ – горско село или по-точно „Кара агач кору кьой”кьой“ (Брястова гора село). Първоначално докато се е състояло от петнадесетина къщи, са го наричали „Конаре”„Конаре“, но когато към края на XVIII в. то нараснало като бележито селище, започнали да го наричат „Голямо Конаре”Конаре“, за разлика от другите пет Конаре-та във Филибелишката кааза (Пловдивската околия).

Според административното деление, установено от временната руска администрация след Руско-турската Освободителна война, Овчехълмието, или турското „Коюн тепе наясъ”наясъ“, образува отделна административна околия. В нея се включвали селата: Копривщица, Голямо Конаре (административен център на околията), Цалапица, Ферезлий (дн. Овчеполци), Ерелий (дн. Смилец), Айваджик (дн. Дюлево), Османово (дн. Кръстевич), Крастово (дн. Красново), Крушово, Яхларе (дн. Драгомир), Демирдишлий (дн. Найден Герово), Саръгьол (дн. Блатница), Кавакдере (дн. Тополидол), Масатларе (дн. Точиларци), Дорутлий (дн. Правище), Дълги герен (дн. Беловица), Карамустафларе (дн. Любен), Насваккьой (дн. Неделево), Думанлий (Церетелево), Елешница, Старо ново село (дн. Старосел), Арене (дн. Мътеница), Демирджиларе (дн. Старо Железаре), Демирнова махала (дн. Ново Железаре), Хамбарлий (дн. Житница), Селджиково (дн. Калояново), Дуванлий, Даутларе (дн. Царимир), Български чардак (дн. Голям чардак), Турски чардак (дн. Малък чардак), Строево, Карнофоля (дн. Войсил), Радиново, Костиево и Паничери.

Централният площад, който сега е наречен „Съединение”„Съединение“, преди се е наричал с простото име „Поляна. И сега болшинството от населението на гр. Съединение все още го назовава със старото му название, което е историческо. Там на 5 септември 1885 година е прогласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Всред „Поляната”„Поляната“ е имало могила. Названието „Поляната”„Поляната“ вероятно е дадено, защото около могилата не е било обрасло с гора, както другаде. По-късно могилата е била разкопана и околностите изравнени, за да заслужи това название. На „Поляната”„Поляната“ са ставали сборищата и се е играело хоро, както и сега се играе при празнуване на празника на града – 5 септември и при други народни тържества и празници.

Изборът на кмет ставал в черковния двор. Одобряван бил старият кмет, в противен случай бил избиран нов. Старият кмет предавал печата (меура) и кметския скиптър на новоизбрания. Имало и един ятаган, с който новоназначеният кмет съсичал куче пред насъбралото се множество, което съсичане е символизирало смелостта и правдата, с която новият кмет ще направлява селските работи ( древнобългарски ритуал, спомен от който е все още задавания въпрос: "Кой„Кой коли кучето ?"“). Нарочни съветници не са избирани. Назначавани били аази (десетници) в махалите, които са предавали разпоредбите на кмета. За селските и общодържавните работи всички селяни са се съветвали във всеки празничен ден след черковен отпуск в черковния двор. За общинска канцелария е служело училището и главен писар е бил учителят. Там са се пазили общинският меур (печат) и ятаганът, с който кметът съсичал кучето при встъпване в длъжност. Когато селяните са искали да кажат кой е главен в селото, казвали: „Той коли кучето”кучето“.

При избухването на Балканската война един човек от Голямо Конаре е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838</ref>.

На 23 август 1838 г. султан Махмуд разрешава на голямоконарци да ремонтират църквата "Св„Св. Георги"Георги“, без обаче да се отклоняват от размерите на храма, т.е. дадено е разрешение за ремонт на порутена стара църква. Историческите извори сочат, че през 1839 г. е построена нова, с ново име – “Св„Св. Атанасий”Атанасий“.

Черквата била завършена в началото на април 1839 г. и 'тържествено осветена, а на южния официален вход била вградена мраморна плоча с надпис : "Во славу единосущна и неразделна Троица согради се храм сей "Св„Св. Атанаса"Атанаса“ во лето от Христа 1839- то, Априля 12".

Карти на община Съединение - – [[http://www.snimka.bg/album.php?album_id=110396]].

=== Промишленост ===

"Готмар"„Готмар“ ЕООД е основано през 1992 година. Специализирано е в инжекционно формоване на термопластмаси. Навлизането на РЕТ в сферата на опаковките е не само за напитки и минерална вода, но и за козметични и парфюмерийни продукти, почистващи препарати и продукти в насипно състояние. Приоритетно място в програмата на дружеството заема производството на изделия от РЕТ в резултат на постоянно нарастващите му приложения. Предимствата на РЕТ като опаковъчен материал правят този отрасъл динамично развиващ се не само в България, но и в световен мащаб.

"ИТД"„ИТД“ е частна фирма, създадена в гр. Съединение през 1990 г., специализирана в производството на матрици, преформи и пластмасови опаковки. Разполага с оборудвана съвременна база.

"Винпром„Винпром Пещера"Пещера“ АД е изцяло частно дружество, чието седалище се намира в гр. Пловдив. Производствената му база е разположена в гр. Съединение. Дружеството притежава водещи марки на българския алкохолен пазар - – ракиите "Пещерска„Пещерска гроздова"гроздова“, "Пещерска„Пещерска мускатова"мускатова“, "Пещерска„Пещерска отлежала"отлежала“, "Пещерска„Пещерска специална"специална“ и "Пещерска„Пещерска селекция"селекция“, мастика "Пещера"„Пещера“, водките "Флирт"„Флирт“ и "Аляска"„Аляска“, както и вината от серията "Бакхус"„Бакхус“. Част от продукцията е предназначена за износ в Европейския съюз, САЩ, Япония и други.

=== Читалища ===

*разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на науката, изкуството и културата;

От читалищата в общината най-старо е Народно читалище "Съединение"„Съединение“, гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са Ламби Атанасов - – пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други. Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева - – героиня от Съединението.

Народно читалище "Искра"„Искра“, с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6750 тома книги. Местни празници и обичаи, чествани от читалището:

* "Трифон„Трифон зарезан" -зарезан“ – 14 февруари, денят на лозаря, се отбелязва с ритуално "зарязване"„зарязване“ на лозята, тъй като районът по традиция е лозарски;

* Пролетен карнавал "Джумал" -„Джумал“ – 22 март /в миналото/;

* Местен събор - – 6 май, Гергьовден.

Народно читалище "Отец„Отец Паисий"Паисий“ в с. Неделево е основано през 1930 г. Началото на неговата библиотека е поставено с подарени книги и с абониране на вестници и списания от дарители. Ежегодно се провеждат с деца обичаите "Коледари"„Коледари“ и "Лазарки"„Лазарки“. Стана традиция провеждането на местния събор на 02.06. През тази година се сформира и функционира танцов състав към читалището.

Народно читалище "Светлина"„Светлина“- с. Правище е създадено през 1927 г. по инициатива на поп Атанас. Основите на новата читалищна сграда са положени през 1957 година, а същата е открита тържествено на 24.05.1962 година.

В с. Церетелево е основано народно читалище "Христо„Христо Смирненски"Смирненски“ на 27.09.1927 година. В момента читалището поддържа общодостъпна библиотека и развива културно- масова дейност. Има изградена музейна сбирка с исторически и битов кът.

Народно читалище "Обзорник"„Обзорник“ в с. Голям Чардак е основано през 1927 година, а сградата му е построена през 1936 година. Дейността на читалището през първите години се изразява в изнасяне на сказки от учителите с научна тематика. Днес се поддържа общодостъпна библиотека.

В с. Малък Чардак през 1927 година е основано народно читалище "Христо„Христо Смирненски"Смирненски“ по инициатива на учителя Иван Кисяков. Празник на селото е местния събор, който се чества на Гергьовден. Местният автентичен фолклор се съхранява от възрастни хора, които изпълняват сложни народни песни по време на местните прегледи и обичаи.

Народно читалище "Напредък"„Напредък“ в с. Любен е основано през 1927 година. Създадена е библиотека Читалището участва при провеждане на събора на селото и други празници с местно значение.

През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище "Арх„Арх. Андонов"Андонов“. В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи "Муфканица"„Муфканица“ и "Тодоров„Тодоров ден"ден“.

През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище "Арх„Арх. Андонов"Андонов“. В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи "Муфканица"„Муфканица“ и "Тодоров„Тодоров ден"ден“.

Народно читалище „Христо Смирненски”Смирненски“ с. Найден Герово разполага с библиотека и съдейства за продължаване на традициите на местните обичаи и празници.

=== Местни обичаи ===

"Кумата"„Кумата“ е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят се състои в обхождане-на домовете, където момичетата припяват за здраве и берекет. Песните са автентични, весели и закачливи. Момичетата се събират на Тодоров ден и избират "Кума"„Кума“ чрез жребий, а след това всяка неделя се прави хоро на най- близката поляна до дома и&#768;. След обхождането на Лазаров ден и Връбница се прави голямо хоро на площада. На него се оглежда кой момък до коя мома се е хванал. Така обичаят се превръща в празник за целия град.

Обичаят "Куди"„Куди“ е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието.

Самият обичай се състои в обхождане по домовете на момичетата, което се прави, за да се покажат украсените момци, здрави и силни, готови за труд и отмъщение към турският поробител. Така ставало възможно и младежът да посети домът на любимото момиче, да се запознае с близките и да покаже отношението си към нея, което се изразявало с надиграване и младежки закачки. Обичаят "Куди"„Куди“ продължава два дни, като обхождането започва вечерта преди Васильов ден, продължава през цялата нощ и завършва на другия ден късно следобед с хора и веселия за цялото население.

Благодарение на запазените през вековете народно творчество и обичаи, българският народ е успял да съхрани своята народност и самобитност. Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица"„Муфканица“, наричан още "Власов„Власов ден"ден“. Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най- добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още "Ден„Ден на волското здраве"здраве“. Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.

На границата на зимата и пролетта се чества един български празник- "Тодоровден"„Тодоровден“, който за жителите на с. Царимир е традиционен празник. В представата на хората "Тодоров ден се свързва със "Св„Св. Тодор"Тодор“, един от тримата светли змееборци, който качен на красив бял кон с копие в ръка прогонва тъмните сили на зимата. Провеждат се надбягвания с впрегнати коне в каруца и двуколки. Най- голям интерес предизвиква надбягването с коне- кушия. На Тодоров ден се раздават много обредни хлябове и погачи за здравето на конете и за берекет през годината.

Обичаите "Сурвакари"„Сурвакари“ и "Лазарки"„Лазарки“ се провеждат в с. Правище.

*поп Тодор Райков /1828-1920/ - поддържал близки връзки с българските националреволюционери и апостолите на Априлското въстание, заради което е многократно арестуван. Освещава знамето на Съединението.

*поп Иван Генов /1837-1922/ - поддържал тесни връзки с апостолите на Априлското въстание, след потушаването на което е жестоко малтретиран и затворен в Пловдивския затвор "Ташкапия"„Ташкапия“. Председател на Голямоконарския комитет за Съединението. Заедно с поп Тодор Райков освещава знамето и на 05.09.1885 година заклева въстаниците, отправящи се за гр. Пловдив.

*Еню Маринов Бекирски /1838-1920/ - народоучител, сподвижник на Васил Левски. Основател на светското образование, секретар на образуваното през 1875 година читалище “Надежда”„Надежда“.

*[[Чардафон|Продан Тишков-Чардафон]] /Габрово, 1860 - – 1906/ - – национал-революционер. Участник в Българското опълчение през Руско-турската война. Взел дейно участие в подготовката и извършването на Съединението. Предвожда Голямоконарската чета при превземането на конака в нощта срещу 06.09.1885 година.

*[[Недялка Шилева|Недялка Стоянова Шилева-Чардафонова]] /1867 - 1959, София/ - – народна учителка. Ушива знамето на Голямоконарската чета и присъства на ескорта на Гаврил Кръстевич при изпращането му от Пловдив в Голямо Конаре. Съпруга на Продан Тишков-Чардафон. Завещава родната си къща на читалището в Голямо Конаре.

*[[Стоян Паликрушев]] /1902-1986/ - виден борец за свобода, народен представител в VI-то велико народно събрание (1946-1949). Основател на комунистическото движение в гр. Съединение. Създател на кооперативното движение в гр. Съединение. Кмет на гр. Съединение. Активен борец срещу фашизма. Деен участник в съпротивата през Втората световна война. Носител на многобройни държавни отличия за обществено значимата си роля. Защитник и борец за правата на хората.

*Бонка Пинджева /12.10.1972, гр. Съединение/. Тренира от 1984 г. и всяка година до 2004 г. е републиканска шампионка по кану-каяк. От 1990 до 1998 година ежегодно е медалистка от балканиади, а през 1999 г. завоюва 1-во и 2-ро място на балканиада. До настоящия момент активно участва в първенства на всяко ниво и се класира на призови места в европейски първенства, световни първенства и балканиади в дисциплините едноместен и двуместен каяк. От 1999 г. неин личен спонсор е фирма "ИТД"„ИТД“, гр. Съединение.

*Кирил Георгиев Кошничарски /28.07.1984, гр. Съединение/. Възпитаник е на Спортно училище "Васил„Васил Левски"Левски“, Пловдив. От 1997 до 2002 г. има завоювани 5 златни медала на републикански състезания. През 2002 година е носител на титлата за републикански рекорд в категория до 105 килограма. 2003 г. завоюва бронзов медал в Мексико и става европейски вицешампион във Валенсия, Испания. Същата година е избран за спортист № 1 в училище "Васил„Васил Левски"Левски“, Пловдив и е 10-ти в класацията за най-добри спортисти за годината на Пловдив. През 2004 г. става световен шампион в Минск в категория над 105 kg и е обявен за почетен гражданин на гр. Съединение.

*Кръстьо Петров Паликрушев - – мандат 01.12.1962 - – 07.07.1971 година

*Георги Ботев Котов - – мандат 08.07.1971 - – 17.04.1978 година

*Кирил Стоянов Паликрушев - – мандат 18.04.1978 - – 04.12.1984 година

*Димитър Делчев Царев - – мандат 04.12.1984 - – 1989 година

*Боно Илиев Бабачев - – мандат 1989 - – l0.l0 1990 година

*Георги Кръстев Димов - – мандат 11.10.1990 - – 19.10.1991 година

*Ангел Борисов Къцов - – мандат 20.10.1991 - – 29.10.1995 година

*Елена Събова Попова - – мандат 30.10.1995 - – 03.11.1999 година.

*Стоян Людмилов Енчев - – мандат 03.11.1999 - – 07.11.2003 година

*Евгений Георгиев Маринчешки - – мандат 07.11.2003 - – 2012 година

*Георги Руменов - – мандат 2012 година - – 10. 2015

*Атанас Балкански - – мандат 30.10.2015 - – понастоящем

== Външни препратки ==

* [http://www.snimka.bg/album.php?album_id=101383 Община Съединение] - – фотоалбум