Уикипедия

Второ сръбско въстание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 3:
'''Второто сръбско въстание''' или '''Второто въстание в Белградския пашалък''' ({{lang-sr|Други српски устанак}}) е повторна народна буна срещу османската власт, избухнала в резултат от подавянето от османската власт на [[първо сръбско въстание|първото въстание]], но при изменена международна обстановка ([[Виенски конгрес]]). <ref>[http://chitanka.info/text/5818/54#textstart Подготовка и обявяване на Второто сръбско въстание]</ref>
 
{{факт|След тоталния разгром на първото въстание избягалите в [[Австрийската империя]] - [[Карагеорги Петрович]] и други народни водачи от първия бунт са задържани от австрийските власти, след което са прехвърлени в Руската империя. Не всички народни предводители от първия бунт отиват на руска територия. [[Матея Ненадович]] е един от тези, които остават в Австрийската империя, и които внасят от името на побунилия се народ - молба до пребиваващите във [[Виена]] монарси на [[Руската империя]], [[Австрийската империя]], [[Прусия]] и [[Англия]], с която се иска дипломатически натиск за облекчаване положението на [[рая]]та в Белградския пашалък. Различните позиции на европейските [[велики сили]] по отношение на Османската империя, обаче не позволяват да се предприеме каквато и да е съгласувано в тази насока, т.е. интересите им се разминават, и най-вече тези на Прусия и Англия (крепителки на статуквото) от една страна, с тези на Руската и Австрийската империя - от друга страна.|2015|12|4}} ▼
== Предистория ==
▲След тоталния разгром на първото въстание избягалите в [[Австрийската империя]] - [[Карагеорги Петрович]] и други народни водачи от първия бунт са задържани от австрийските власти, след което са прехвърлени в Руската империя. Не всички народни предводители от първия бунт отиват на руска територия. [[Матея Ненадович]] е един от тези, които остават в Австрийската империя, и които внасят от името на побунилия се народ - молба до пребиваващите във [[Виена]] монарси на [[Руската империя]], [[Австрийската империя]], [[Прусия]] и [[Англия]], с която се иска дипломатически натиск за облекчаване положението на [[рая]]та в Белградския пашалък. Различните позиции на европейските [[велики сили]] по отношение на Османската империя, обаче не позволяват да се предприеме каквато и да е съгласувано в тази насока, т.е. интересите им се разминават, и най-вече тези на Прусия и Англия (крепителки на статуквото) от една страна, с тези на Руската и Австрийската империя - от друга страна.
 
== Начало на нов бунт ==
{{факт|Въпреки, а заради пасивността на Европа, се инспирира второ голямо въстание. Поводът е, че се иска от раята [[ангария]] по възстановяване на [[Белградската крепост]]. В Белград са повикани от местната османска власт, баш-кнезовете на 12-те нахии в пашалъка и всички по-видни люде. Не всички се отзовават, особено на фона на т.нар. [[сеч на князете]]. Повечето първенци са освободени след срещата, на която [[Сюлейман паша - Скопляк]] известява присъствалите, че всяко непокорство ще се наказва най-строго. Има и задържани първенци, сред които е [[Милош Обренович]], а войводата [[Станое Главаш]] е убит. При това положение, започва ново побунване на населението. Милош Обренович е освободен и се отправя за [[Шумадия]], където оглавява вече почти разбунения народ.|2015|11|20}}
 
{{факт|На народен събор през април 1815 г. - [[Цветница]], в село [[Таково]], е обявено ново въстание, а за нов народен водач се налага Милош Обренович. През май 1815 г. въстаническата войска брои 15 000 души. Превзети от въстаниците са [[Валево]], [[Чачак]], [[Пожаревац]] и други места, а местните османски въоръжени сили се затварят в Белградската крепост.|2015|11|20}}
 
== Развитие на въстанието ==
{{факт|Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с [[Високата порта]]. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от [[Скопие]]). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.|2015|11|20}}
 
През 1817 година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Второ_сръбско_въстание“.