Разлика между версии на „Света Троица (Велико Търново)“

махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
 
==История==
{{факт|Според едната от тезите, бил основан през [[1070]] г. Това се потвърждава от намерен надпис в основите на олтара на старата църква, когато започнал да се изгражда на ново манастира през [[1847]] г., където е и до днес. Той гласи: „Тази църква „Света Троица” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Тази стара църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, по който се отивало от Самоводене до Трапезица.|2015|11|09}}
 
{{факт|Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар [[Иван Александър]]. Според едната той е основан от [[Теодосий Търновски]] след първия църковен събор в [[Търново]] през [[1350]] г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха [[Евтимий]], бъдещият свети [[патриарх Евтимий]], ученик и сподвижник на [[Теодосий Търновски]]. На втория църковен събор станал през [[1360]] г. монах Евтимий присъства с игумена на [[Килифаревски манастир]] Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност. Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него, така че той не пожелал да се върне. Заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастирът „Света Троица”.}}
 
{{факт|През тези години, манастирът е известен още като Евтимиев. Там се заражда [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]], в която се учели значителен брой монаси, превеждани и преписвани са църковно-славянски книги. През [[1376]] г. монах Евтимий е избран за патриарх в Търново. Оттук обителта се назовава Патриаршеска.|2015|11|09}}
 
На практика нищо не е известно за съдбата на манастира през периода от края на XIV до началото на XVIII в. По това време манастирът бил съграден на сегашното място, където била крепостта, за да могат монасите да се наблюдават пътищата.