Бошуля: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svezar7 (беседа | приноси)
правопис, форматиране
Ред 14:
 
== География ==
[[Файл:Панорамен изглед на село Бошуля снимка от връх Градище.jpeg|мини|вляво|Панорамен изглед на село Бошуля (снимка от връх Градище)]]
Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.
 
Ред 22:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
 
През 1929 годинаг. е създадено Народнонародно Читалищечиталище „Просвета-1929“ в село Бошуля.
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|thumb|240px|Двата самодейни състава Певческата– певческата група „Маргарита“ и Танцовататанцовата група " Яна" към НЧ„Яна“, "читалище Просвета„Просвета-1929"1929“]]
 
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за селос. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.
 
По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище.
 
През 2010г,2010 Народног. Читалищенародно "Просветачиталище „Просвета-1929"1929“ отпечатва и поемата на Атанас Попчев "„Наше Наше село"село“ от 1892г1892 г., отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик.
 
Читалището препечатва през 2015 г. "История„История славянобългарска"славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
 
== Личности ==
Line 38 ⟶ 39:
[[Файл:Снимка на Мартин Хайдутин.jpeg|мини|вляво|Мартин Хайдутин]]
 
* [[Мартин Кацаров]] – народен хайдутин (1870 – 1878 г.), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.
 
[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|thumb|150px|вляво|ПървияПървият брой на информационния бюлетин „Бошуля“]]
 
== Преса ==
През месец март 2010 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в селос. Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименуванопреименувано на „Бошуля-инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.
 
Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 г. бюлетинабюлетинът се разпространява в три села от околността. Изданието започвадазапочва да се издава периодично.
 
== Бележки ==