Битка при Никопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{друго значение||битката от [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]]|Битка при Никопол (1877)}}
▲5 века - 500 години.{{Военен конфликт
| име = Битка при Никопол
| конфликт =
Line 12 ⟶ 11:
| територия =
| резултат = Решителна османска победа
| страна1 = [[Файл:Coat_of_arms_of_Hungary.svg|25px]] [[Унгария]],</br> [[Файл:Coat of arms of the Second Bulgarian Empire.svg|25px]] [[Второ Българско царство]],<br/> [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor with haloes (1400-1806).svg|22px]] [[Свещена Римска империя]],</br> [[Файл:Flag of France (XIV-XVI).svg|25px]] [[Франция]],<br/> [[Файл:Stema Tarii Romanesti II.jpg|25px]] [[Влахия]],</br> [[Файл:POL Przemysł II 1295 COA.svg|22px]] [[Полша]],</br> [[Файл:England Arms 1340.svg|25px]] [[Англия]],</br> [[Файл:Royal coat of arms of Scotland.svg|25px]] [[Шотландия]],</br> [[Файл:Blason fr Bourgogne.svg|25px]] [[Бургундия]], </br> [[Файл:Coat_of_arms_of_Switzerland.svg|25px]] [[Швейцария]],</br> [[Файл:Den tyske ordens skjold.svg|25px]] [[Тевтонски рицари]],</br> [[Файл:Coat of Arms of the Republic of Venice.svg|25px]]
| страна2 = [[Файл:Flag of the Ottoman Sultanate (1299-1453).svg|25px]] [[Османска империя]] <br> [[File:Grb Lazarevic.png|25px]] [[Моравско княжество|Моравска Сърбия]]
| командир1 = [[Сигизмунд Люксембургски]],<br> [[Жан Безстрашни]],<br> [[Мирча Стари]]
Line 21 ⟶ 20:
| жертви2 =
}}
[[File:Battle of Nicopole battle map 1396.jpg|мини|300п|Карта на битката]]
[[File:Nicopol final battle 1398.jpg|мини|300п|Битката при Никопол]]
Ред 26:
'''Битката при Никопол''', състояла се на [[25 септември]] [[1396]] г. близо до [[Никопол]], [[България]], е краят на един от последните големи [[Кръстоносен поход|кръстоносни походи]] в [[Средновековие]]то. Поражението на силите, изпратени срещу турците от [[Франция]], [[Англия]], [[Шотландия]], [[Унгария]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Полша]], [[Швейцария]], [[Венеция]], [[Генуа]], [[Влашко]], [[България]] и ордена на [[хоспиталиери|рицарите на Св. Йоан]], е и последният удар срещу загиващото [[Второ българско царство]] и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на [[Константинопол]] от турците.
== Предходни събития ==
След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] (1389 г.) османците, както турците са наричани по името на основателя на държавата им Осман I (1259-1326 г.), завладяват по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], включително [[Търновско царство|Търновското царство]], а [[Византия]] е ограничена до територията около непосредствено Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през [[1453]] г. През [[1395]] г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на Баязид I Йълдъръм (Гръмотевицата) <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref>, а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски васал. В очите на българските боляри, деспоти и други полузависими балкански владетели походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на Унгария, а Венеция се страхува за балканските си владения Морея и Далмация, както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между Европа и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете [[Кафа]], [[Синоп]] и Амасра. Генуезците също владеят крепостта [[Галата]] северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. Експанзията на османските завоеватели на Балканите започва да заплашва все по-сериозно Европа, която не се интересува от съдбата на покорените балкански народи. [[Сигизмунд Люксембургски]], унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.
През 1394 г. папа [[Бонифаций IX]] предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време [[Западна схизма|Западната схизма]] е разделила папството на две, съперниците седящи в [[Авиньон]] и [[Рим]], a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. [[Стогодишна война|Стогодишната война]] между Англия и Франция е в застой обаче и кралете на тези страни са готови да си сътрудничат за поход срещу турците. Французите преговарят с унгарския крал [[Сигизмунд]] за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.
== Дунавски кръстоносен поход ==
Първоначалният план на [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] предвижда [[Джон Гонт]], [[Луи Орлеански]] и херцог [[Филип Смели]] да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия [[Шарл VI (Франция)|Шарл
Дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при [[Оршова]], като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни. Французкият маршал Жан льо Менгр
== Обсадата на Никопол ==
Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид I да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол. Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол. По пътя към него се присъединява неговият васал, сръбският княз Стефан Лазаревич с 5000 тежко въоръжени конници. Стефан е можел да запази пасивен неутралитет, но той ненавижда унгарците повече от турците и затова избира активна форма на вярност към своя господар. Освен това сестра му Оливера е жена на султана.
Според нови изследвания данните за числения състав на войските, посочени от съвременните хроникьори, са силно преувеличени. В навечерието на битката при Никопол реално силите на двете страни са били много по-малки: 12 000 са кръстоносците и 15 000 турците [3], т.е. те са приблизително равни.
== Ход на битката ==
Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите.
Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението. Сигизмунд иска да разположи своите спомагателни части от Трансилвания и Влашко най-отпред като авангард, защото смята, че бойните им качества са ниски и ще може по-добре да ги наблюдава. Френските, бургундските и английските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда. Унгарският губернатор (отговаря на сегашното министър-председател) Никола (Миклош) II от Гара командва центъра, съставен от пехотинци унгарци, германци, чехи, елзасци, фламандци и малък брой тевтонски рицари. Сигизмунд е обиден на френските рицари и командва резервите. Трансилванците на Стефан Лазкович образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото. ▼
▲Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението. Сигизмунд иска да разположи своите спомагателни части от Трансилвания и Влашко най-отпред като авангард, защото смята, че бойните им качества са ниски и ще може по-добре да ги наблюдава. Френските, бургундските и английските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда. Унгарският губернатор (отговаря на сегашното министър-председател) Никола (Миклош) II от Гара командва центъра, съставен от пехотинци унгарци, германци, чехи, елзасци, фламандци и малък брой тевтонски рицари. Сигизмунд е обиден на френските рицари и командва резервите. Трансилванците на Стефан Лазкович образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото.
Зад линия от забити в земята колове, Баязид поставя авангард от леко въоръжени кавалеристи. Зад тях са еничарите и стрелците, а основната част турци и сърби са скрити зад хълмове на известно разстояние. Мирча препоръчва дефанзивен боен план и отново иска да нападне пръв. Влашката конница трябва да предизвика турците да напуснат позицията си, отслабвайки по този начин им основната линия, която след това да бъде атакувана от тежката кавалерия. Сигизмунд също счита, че е добре да се действа с предпазливост, но предложението е отхвърлено от други кръстоносци, които мислят, че влашкият княз иска да спечели слава за себе си. Така е въведен в действие конвенционален план за съкрушителен удар, който да бъде нанесен от рицарите, който се оказва гибелен за кръстоносците. ▼
▲Зад линия от забити в земята колове, Баязид поставя авангард от леко въоръжени кавалеристи. Зад тях са еничарите и стрелците, а основната част турци и сърби са скрити зад хълмове на известно разстояние. Мирча препоръчва дефанзивен боен план и отново иска да нападне пръв. Влашката конница трябва да предизвика турците да напуснат позицията си, отслабвайки по този начин им основната линия, която след това да бъде атакувана от тежката кавалерия. Сигизмунд също счита, че е добре да се действа с предпазливост, но предложението е отхвърлено от други кръстоносци, които мислят, че влашкият княз иска да спечели слава за себе си. Така е въведен в действие конвенционален план за съкрушителен удар, който да бъде нанесен от рицарите, който се оказва гибелен за кръстоносците.
Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение. Жан де Виен, адмирал на Франция, е прободен защитавайки френското знаме шест пъти преди да загине. Филип, граф на Бар и Жан де Каруж загиват заедно с него. Жан Безстрашни, Енгеранд VII де Куси и Жан ле Менгр, маршал на Франция, са пленени. Битката обаче не е загубена все още. ▼
▲Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение. Жан де Виен, адмирал на Франция, е прободен защитавайки френското знаме шест пъти преди да загине. Филип, граф на Бар и Жан де Каруж загиват заедно с него. Жан Безстрашни, Енгеранд VII де Куси и Жан ле Менгр, маршал на Франция, са пленени. Битката обаче не е загубена все още.
Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли. Войници под Херман II от Кили му помагат да достигне венециански кораб. Сигизмунд, както се твърди, казва за французите „Ако само ме бяха послушали... Имахме предостатъчно мъже да се бием с враговете си.“ Баязид и неговият шурей Стефан Лазаревич тогава виждат знамето на друг шурей Никола II Горянски, който се бие на страната на унгарците и го убеждават да се предаде. Влашката конница отстъпва и се отправя към дома.▼
▲Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват.
==Последици== ▼
На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство. Някои успяват да избягат и да се завърнат у дома, но мнозина загиват. Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и [[Адриатическо море]], подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по [[Коледа]]. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в [[Бурса]]. Англия и Франция скоро възобновяват войната си. Влахия продължава да се противопоставя на турците и спира две турски експедиции през следващите години. Поражението и пленяването на Баязид от [[Тимур]] [[битка при Ангора|при Ангора]] предизвиква хаос в Османската империя и Мирча се възползва от случая, за да организира заедно с Унгария кампания срещу турците. Унгарците и поляците са победени в [[битка при Варна|битката при Варна]], а Константинопол е превзет през [[1453]] г. Последван от деспотство [[Мореа]] през [[1460]] г. и Трапезундската империя през [[1461]] г., с което се слага край на последните остатъци от Византийската империя в Анатолия и на Балканския полуостров.
== Източници ==
<references />
▲{{Coord|43|42|21|N|24|53|45|E|region:BG_type:event|display=inline,title}}
{{Портал Военна история на България}}
| |||