Отваря главното меню

Промени

13 313 байта изтрити ,  преди 3 години
м
редакция без резюме
{{към пояснение|Свети Петър|Свети Петър}}
{{Сграда
| име = Базилика „Свети Петър“
| местно име = Basilica Sancti Petri
| картинка = Petersdom von Engelsburg gesehen.jpg
| картинка-описание =
| карта = Италия Рим
| карта-описание = Разположение в Рим
| lat_deg = 41
| lat_min = 54
| lon_sec = 12
| страна = Ватикана
| вид = [[Римокатолицизъм|Католическа]] [[църква (сграда)|църква]]
| архитект = [[Донато Браманте]]<br />[[Антонио да Сангало]]<br />[[Микеланджело Буонароти]]<br />[[Джакомо да Виньола]]<br />[[Джакомо дела Порта]]<br />[[Карло Мадерно]]<br />[[Джовани Лоренцо Бернини]]
| архитектурен стил = [[Ренесансова архитектура|Ренесанс]]/[[Барокова архитектура|Барок]]
}}
 
Базиликата '''Базиликата „Свети Петър“''' ({{lang-la|Basilica Sancti Petri}}; {{lang-it|Basilica di San Pietro}}) е [[Ренесансова архитектура|късноренесансова]] [[църква (сграда)|църква]] във [[ВатиканВатикана]]а, ведно градот централните свещени места на [[РимРимокатолическа църква|Римокатолическата църква]].{{hrf|Lees-Milne|1967|12}}{{hrf|Fletcher|1996|719}} С обща площ на помещенията от 15&nbsp;160&nbsp;m² това е най-голямата християнска църква в света. Християнска църква на същото място съществува от 4 век, а строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година и е завършено на 18 ноември 1626 година.{{hrf|Baumgarten|2007}}
 
Според католическата традиция, в църквата е погребан [[Петър (апостол)|свети Петър]], един от дванадесетте [[апостол]]и на [[Исус Христос]], смятан от католиците за пръв епископ на [[Рим]] и пръв в списъка на римските [[папа|папи]]. Смята се, че [[гроб на свети Петър|гробът на свети Петър]] е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в „Свети Петър“.
Проектирана главно от [[Донато Браманте]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Карло Мадерно]] и [[Джовани Лоренцо Бернини]], „Свети Петър“ е най-известният паметник на [[Ренесансова архитектура|ренесансовата архитектура]]{{hrf|Fletcher|1996|719}} и до наши дни остава най-голямата църква в света по своите площ и обем. Въпреки че не е главна църква на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]], нито [[катедрала]] на [[Римски диоцез|епископа на Рим]], „Свети Петър“ е едно от основните свещени места на католицизма.{{hrf|Lees-Milne|1967|12}}{{hrf|Fletcher|1996|719}}
 
Църквата „Свети Петър“, със своите литургични функции и богата история, е популярно място за [[поклонничество]]. Тя се свързва с историята на папската институция, с [[Контрареформация]]та и с множество художници, най-известният сред които е [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.{{hrf|Fletcher|1996}}
Според католическата традиция, в църквата е погребан [[Петър (апостол)|свети Петър]], един от дванадесетте [[апостол]]и на [[Исус Христос]], смятан от католиците за пръв епископ на [[Рим]] и пръв в списъка на римските [[папа|папи]]. Смята се, че [[гроб на свети Петър|гробът на свети Петър]] е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в базиликата „Свети Петър“. Християнска църква на същото място съществува от 4 век, а строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година и е завършено на 18 ноември 1626 година.{{hrf|Baumgarten|2007}}
 
Църквата „Свети Петър“ често е наричана [[катедрала]], което не е коректно - тя не е седалище на епископ, а катедрала на римската епархия е църквата [[Латеранска базилика|Латеранската базилика]]. В рамките на католическата йерархия на църквите, тя е една от четирите [[Базилика (римокатолицизъм)|папски базилики]] и е символично свързвана с [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]].
Църквата „Свети Петър“, със своите [[Литургия|литургични]] функции и богата история, е популярно място за [[поклонничество]]. Тя е разположена във вътрешността на Ватикана и [[папа]]та лично ръководи определени служби през годината, привличайки публика от 15 хиляди до над 80 хиляди души в самата базилика или на площада пред нея.{{hrf|papalaudience.org|2013}} „Свети Петър“ се свързва с историята на папската институция, с [[Контрареформация]]та и с множество художници, най-известният сред които е [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.{{hrf|Fletcher|1996}}
 
Църквата „Свети Петър“ често е наричана [[катедрала]], което не е коректно — тя не е седалище на епископ, а катедрала на Римския диоцез е църквата „[[Сан Джовани ин Латерано]]“ (Латеранската базилика). В рамките на католическата йерархия на църквите, тя е една от четирите [[Базилика|папски базилики]] и е символично свързвана с [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]].
 
==Статут==
Базиликата „СветиСвети Петър“Петър е една от четирите [[папски базилики]] в [[Рим]]<ref>[[Benedict -XVI]]’s другитеtheological act of renouncing the title of "[[Patriarch of the West]]" had as consequence that [[Roman Catholic]] patriarchal basilicas are today officially known as [[Papal basilica]]s.</ref>. Останалите три сабазилики се: [[Сан Джовани ин Латерано]], [[Санта Мария Маджоре]] и [[Сан Паоло Фуорифуори ле Мура]]. Това е най-високата сграда във [[Ватикан]]а, чийто [[купол]] се вижда в целия град [[Рим]]. ВероятноЗа базиликата Свети Петър се вярва, че е най-голямата църква в [[християнство|християнския свят]].<ref name=size>Claims made that the [[Basilica of Our Lady of Peace of Yamoussoukro]] in Africa is larger appear to be spurious, тяas the measurements include a rectorate, a villa and probably the forecourt. Its capacity is 18,000 people against St. Peter's 60,000. Its dome, based on that of St. Peter's, is lower but carries a taller cross, and thus claims to be the tallest domed church.</ref> заемаЗаема площ от 202.3 декарахектара (5.7 [[акър|акра]]) и има капацитет да побереот над 60 .000 човекахора.
 
„Свети Петър“ е едно от най свещените места за Католическата църква, традиционно приемано за място на гроба на свети [[Петър (апостол)|Петър]], един от дванадесетте апостоли на [[Исус Христос]], пръв [[епископ]] на [[Антиохия]] и пръв епископ на Рим, духовни наследници на когото са следващите [[Папа|папи]] на Римокатолическата църква. Въпреки че [[Нов Завет|Новия Завет]] не споменава мъченичеството на свети Петър в Рим, според католическата традиция неговата гробница е под балдахина и [[олтар]]а на църквата. По тази причина голяма част от папите от раннохристиянския период насам са погребвани на същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на [[Константин Велики]]. Строежът започва на [[18 април]] [[1506]] година, за да бъде осветена и отворена на [[18 ноември]] [[1626]] година от папа [[Урбан VIII]].{{hrf|Baumgarten|2007}}
 
В самата базилика е погребан [[апостол]]а [[Свети Петър]], един от дванадесетте апостоли на [[Исус Христос]] и пръв [[епископ на Антиохия]] и пръв епископ на Рим, а по-късно и пръв [[папа]] на Римокатолическата църква. Въпреки че [[Нов Завет|Новия Завет]] не споменава мъченичеството на Свети Петър в [[Рим]], според католическата традиция, се смята, че неговата гробница е под [[балдахин]]а и [[олтар]]а на църквата. Поради тази причина, голяма част от папите в раннохристиянския период са погребвани покрай същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на [[Константин Велики]]. Строежът започва на [[18 април]] [[1506]] г, за да бъде осветена и отворена на [[18 ноември]] [[1626]] г. от папа [[Урбан VIII]].<ref name="cathency">Harvnb, Baumgarten 1913</ref>
Базиликата „Свети Петър“ не е нито официално седалище на папите, нито първа по ранг сред папските базилики в Рим - такъв статут има катедралата „[[Сан Джовани ин Латерано]]“, която е църква-майка на всички храмове в общение с Римокатолическата църква. В същото време „Свети Петър“ е основната църква на папите, като повечето церемонии с тяхно участие се провеждат в нея, заради нейния размер, близост до папската резиденция и разположение между стените на Ватикана. [[Стол на свети Петър|Столът на свети Петър]], старинен стол, за който понякога се твърди, че е използван от самия свети Петър, но който в действителност е дар от император [[Карл II Плешиви|Карл Плешиви]], символизира непрекъснатото [[апостолско приемство|апостолското приемство]] от свети Петър до действащия папа. Той е издигнат в [[апсида]]та, поддържан символично от [[Учител на Църквата|Учителите на Църквата]] и осветен символично от [[Свети дух|Светия дух]].{{hrf|Internet Portal of the Vatican City State|2009}}
 
== История ==
Някога мястото, където днес се намира площада и катедралата „Свети Петър“, е било част от състезателна арена на [[Нерон]]. Високият обелиск е бил част от арената за състезания с колесници. Също тук римляните са убивали християни - давали са ги на животните или на гладиаторите или просто са ги разпъвали на кръст. Понякога са ги завързвали за колове и запалвали живи, за да осветяват вечерните надбягвания. Мнозина вярват, че един от християните убити тук около 65 от н.е. е Св.Петър – дясната ръка на Исус. Има голяма негова статуя пред църквата. От двете статуи неговата е тази вляво, държащ ключове. Според древните източници Петър е дошъл в Рим, за да разпространява посланието на Исус за любов. По своя молба е разпънат с краката нагоре, тъй като се считал за недостоен да умре като учителя си. След като тълпите се разпръскват, неговите приятели свалят тялото му и го погребат на Ватиканския хълм. Днес мястото, където е бил разпънат е част от базиликата.
===Гробът на св. Петър===
След [[Разпъване на кръст|разпъването]] на [[Исус Христос]] във втората четвърт на I век, според библейската книга „[[Деяния на светите апостоли]]“ един от неговите дванадесет ученици, Симон, известен като свети Петър, рибар от [[Галилея]], поема ръководството на последователите на Христос и изиграва водеща роля в основаването на [[Християнство|Християнската църква]]. Името Петър произлиза от гръцката дума за „камък“.
 
===Гробът на Св.Петър===
Според вярванията, след тридесет години мисионерство и проповядване на новата религия, през втората половина на I век свети Петър отива в [[Рим]], където през 64 година, при управлението на император [[Нерон]], е измъчван и разпънат на кръст. Екзекуцията му е едно от многото убийства на християни, последвали [[Големия пожар в Рим]]. Според [[Ориген]], християнски богослов от III век, Петър е разпънат надолу с главата по негово искане, тъй като се смята за недостоен да загине по същия начин като своя учител.{{hrf|New Advent|2011}}
Симон, познат и като Петър, рибар от Галилея става един от 12-те апостоли на Исус и заема лидерската позиция след последователите му. В годините след разпъването на Исус, Петър играе голяма роля във формирането на християнската църква. Името Петър ([[латински език|на латински]]: "''Petrus''"; [[гръцки език|на гръцки]]: "''Petros''"), в превод означава камък.
 
Според вярванията Петър след тридесет години мисионерство и проповядване на новата [[религия]], във втората половина на [[1 век]] идва в [[Рим]], където през [[64]] г. е хванат, измъчван и разпънат на [[кръст]]. Това се случва по времето на император [[Нерон]].
Някога мястото, където днес се намират площадът и катедралата „Свети Петър“, е част от [[Неронов цирк|Нероновия цирк]], арена за състезания с колесници.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} Според традицията свети Петър е разпънат именно в цирка, близо до високия [[обелиск]], един от няколкото подобни паметника в Рим,{{hrf|Korn|2002|}} който днес е поставен в центъра на площада, а през I век е част от арената.
[[File:SanPietroTuEsPetrus-SteO153.jpg|thumb|200 px|Част от надписа в основата на купола]]
Той е заловен по време на преследванията след [[Големия пожар в Рим]], след като Нерон решава,че християните са виновни за него. Преди да бъде разпънат на кръст, той пожелава да го разпънат с главата надолу, защото не е достоен да загине като учителя си.<ref>[http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm New Advent Catholic Encyclopedia]</ref>.
 
На [[23 декември]] [[1950]] г., папа [[Пий XII]] официално обявява откриването на гробът на Св.Петър.<ref>{{cite web |first=Steven |last=Hijmans |title=University of Alberta Express News | work=In search of St. Peter's Tomb | url=http://www.expressnews.ualberta.ca/article.cfm?id=794 | accessdate=2006-12-25}}</ref> Това е кулминацията на десетгодишните археологически изследвания в криптата на базиликата.
Смята се, че след разпъването, останките на свети Петър са погребани на [[Ватикански хълм|Ватиканския хълм]], срещу Нероновия цирк - от другата страна на [[Виа Корнелия]], на по-малко от 150 m от мястото на смъртта му. Виа Корнелия, която може би носи друго име по време на събитията, преминава край северната стена на цирка, на мястото на днешните южни части на базиликата и площада „Свети Петър“. Гробът първоначално е обозначен с прост червен камък, символизиращ името на светеца, а няколко години по-късно на мястото му е построен малък храм. Почти три века след това е построена първата базилика „Свети Петър“.{{hrf|Lees-Milne|1967|}}
 
В основата под купола има очертан кръг, където с масивни червени букви е написано защо тази църва е толкова важна според католическите вярвания - Петър е избран от Исус да води църквата. Надписът идва от Библията и това са думите, казани от Исус на Петър -„Tv es Petrvs et svper hanc petram aedificabo ecclesiam meam. Tibi dabo claves regni caelorvm", което означава "...Ти си Петър и върху тази скала ще изградя моята църква .....и ще ти дам ключовете към Рая" ([[Евангелие от Матей]]). Всъщност всяка дума казана от Исус на Петър е изписана с 2 m. букви, които продължават из цялата църква. Петър е първия епископ на Рим. Неговият авторитет е основа за развитието на църквата и се предава на следващите 250 други папи. Под купола, под бронзовия свод, под олтара и на 7 м. под мраморния под на църквата лежат останките на Св.Петър.
[[File:SanPietroTuEsPetrus-SteO153.jpg|thumb|200px|Част от надписа в основата на купола]]
През 1940 г. археологически изследвания доказват, че костите са на силен възрастен мъж, живял през около 1 в. от н.е. Околните надписи от 3- 4 век посочват, че това е гробницата на Петър, но не може със сигурност да се твърди това.
 
===Първата базилика===
През 1939 година, при папа [[Пий XII]], започват десетгодишни археологически изследвания под криптата на базиликата в зона, недостъпна от IX век. Всъщност съвременната територия на Ватикана се използва като [[гробище]] години преди изграждането на Нероновия цирк. Там са погребани голям брой хора, загинали в цирка, като са разкрити и голям брой християнски гробове, може би защото след погребението на свети Петър мнозина християни са предпочитали да бъдат погребани в близост до него.
Първата [[базилика]] на това място е построена през [[324]] г. по поръчка на първия християнски император [[Константин]] и в нея са пренесени тленните останки на [[св. Петър]]. Тази първа църква оцелява 1200 години. В нея през [[800]] г. папа Лъв III коронова [[Карл Велики]].
 
На различни нива разкопките разкриват останки от храмове от различни периоди, от времето на [[Климент VIII]] (1594) до [[Каликст II]] (1123) и [[Григорий I]] (590-604), строени върху [[едикула]], съдържаща части от кости, завити в плат със златни орнаменти, оцветен със скъпа пурпурна боя. Въпреки че не може да се твърди със сигурност, че това са останките на свети Петър, рядкото и скъпо облекло говори за погребение на важна личност. На 23 декември 1950 година, в своето предколедно обръщение по радиото към света, папа Пий XII обявява официално откриването на гроба на свети Петър.{{hrf|Hijmans|2006}}
 
=== Старата базилика ===
Строителството на първата [[базилика]] на това място започва по времето на император [[Константин I Велики|Константин Велики]], между 319 и 333 година.{{hrf|Cunningham|2010|671}} Тя е типична [[кръстокуполна базилика]] с [[Апсида|апсиден]] край в [[Празвитерий|презвитерия]], широк централен и два странични [[неф]]а. Дължината и&#768; е над 100 m, а пред входа е разположен голям [[атриум]] с [[колонада]].
 
Старата базилика е построена върху малкия храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до XV век. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток и апсида в западния край на сградата.{{hrf|Dietz|2005|}} След построяването на днешната сграда, първата базилика обикновено се нарича Стара базилика „Свети Петър“, за да се отличават двете сгради.{{hrf|Boorsch|1982|4-8}}
 
===Новата базилика===
През [[XV век|XV]] в. започват да разрушават и преустройват вече много старата базилика. Проблемът е решен кардинално от папа [[Юлий II]], който заповядва да се построи съвсем нова църква, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви.
Към края на XV век Старата базилика, занемарена по време на [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]], е в много лошо състояние. Изглежда първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е [[Николай V]] (1447-1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на [[Леон Батиста Алберти]] и [[Бернардо Роселино]], който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Управлението на Николай V е съпътствано от сериозни политически проблеми и до смъртта му по църквата почти не се работи.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} В същото време той издава нареждане за разрушаването на [[Колизей|Колизея]], като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли с каменен материал.{{hrf|Lees-Milne|1967|}}
 
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През [[1506]] г. е утвърден проектът на [[Донато Браманте]] за съоръжение във формата на гръцки кръст и се започва строителството. След смъртта на Браманте главен архитект става [[Рафаело]], който се връща към традиционната форма на [[латински кръст|латинския кръст]]. След него работят [[Балдасаре Перуци]] и [[Антонио Сангало]], който избира формата на базилика. Накрая през [[1546]] г. ръководството е поръчано на [[Микеланджело]]. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
Папа [[Юлий II]] (1503-1513) си поставя по-амбициозна цел за реконструиране на църквата, отколкото Николай V. През 1505 година той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция,{{hrf|Fletcher|1996}} която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. По това време той възлага на [[Микеланджело Буонароти]] проекта за собствената си гробница, която трябва да бъде поставена в бъдещата базилика.
 
По заповед на папа Павел V архитектът [[Карло Мадерна]] се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя [[Джанлоренцо Бернини]], който през периода [[1656]] - [[1667]] г. проектира и осъществява площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През 1506 година е утвърден проектът на [[Донато Браманте]] за съоръжение във формата на [[гръцки кръст]] и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става [[Рафаело]], който се връща към традиционната форма на [[латински кръст|латинския кръст]]. След него работят [[Балдасаре Перуци]] и [[Антонио Сангало]], който избира формата на базилика. Накрая през [[1546]] г. ръководството е поръчано на [[Микеланджело]]. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
 
Разходите за това страхотно строителство са толкова огромни, че Ватиканът е принуден да възстанови търговията с [[индулгенция|индулгенции]], а това предизвиква протеста на [[Мартин Лутер]] и [[Реформация]]та на католическата църква.
По заповед на папа [[Павел V]] архитектът [[Карло Мадерна]] се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя [[Джанлоренцо Бернини]], който през периода 1656-1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата — едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.
 
Разходите за строителството на „Свети Петър“ са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране и през 1517 година папа [[Лъв X]] предлага [[Индулгенция|индулгенции]] за дарителите на строежа. Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ [[Албрехт Майнцки]] и неговия служител [[Йохан Тецел]]. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „[[95 тезиса]]“ на [[Мартин Лутер]] и за началото на [[Реформация]]та.{{hrf|Hillerbrand|2007|}}
 
[[Картинка:StPetersplan OttoLeuger1904.jpg|thumb|''План'' на базиликата „Св. Петър“]]
 
== Разположение ==
Базиликата „Свети Петър“ се намира в централната част на град [[Рим]], на десния бряг на течащата тук на юг река [[Тибър]] и в близост до хълма [[Яникул]] и замъка [[Сант Анджело]]. Високият централен купол доминира пейзажа на Рим, а църквата е и най-внушителната сграда във Ватикана. Достъпът до нейния главен вход от изток се осъществява през площада „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“, преден двор, разделен на две части, оградени с високи колонади. По-отдалеченото до църквата пространство е овално, а по-близкото - трапецовидно. Предната фасада е разтеглена до пълната ширина на площада и до нея се достига по широко стълбище с две високи 5,55&nbsp;m статуи на апостолите Петър и [[Павел (апостол)|Павел]].{{hrf|Pinto|1975|48-59}}{{hrf|saintpetersbasilica.org|2010}}
 
== АрхитектураФасада ==
Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерно, е 45 m, ширината е 115 m. Тя е увенчана
=== Проекти ===
с грамадни статуи на Христос (5,65 m), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа срещу портала се намира прочутата мозайка на Джото от края на XIII в. ''Навичела''.
Концепцията на папа Юлий II за най-великото здание на Християнския свят{{hrf|Fletcher|1975|}} става основа на конкурс, като скици от част от предложените проекти са запазени до наши дни. Строителството на сградата продължава около 120 години, като проектът е многократно променян и съвременната сграда е резултат от общите усилия на поредица папи и архитекти, работили върху нея.
 
== Интериорът на катедралата ==
Първоначално е избран проектът на [[Донато Браманте]], по който започва строителството на сградата - основният камък е поставен през 1506 година. В този проект в план църквата е с форма на огромен [[гръцки кръст]] с [[купол]], вдъхновен от този на римския [[Пантеон (Рим)|Пантеон]].{{hrf|Fletcher|1975|}} Основната разлика е, че докато куполът на Пантеона стъпва върху непрекъсната стена, този на новата базилика трябва да се опира само на четири големи колони. Това решение е запазено и в окончателния вариант на конструкцията. На върха на купола на Браманте трябва да бъде поставен [[фонар]] със собствен малък купол, подобен на ранноренесансовия фонар на [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Флорентинската катедрала]], проектиран от [[Бартоломео ди Микелоцо]].{{hrf|Hartt|2006|}}
[[Картинка:St_Peter_Basilica_light_streams.jpg|thumb|left|Базиликата "Св. Петър": интерор]]
 
Катедралата е с дължина 220 m, широка е 110 m и е висока 113 m. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния и&#768; под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на "[[Свети Павел]]" в [[Лондон]] е 158 m, Миланската катедрала е дълга 149 m, Кьолнската катедрала – 136 m, Парижката “Света Богородица” (Нотр Дам) – 130 m, Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 m.
Идеята на Браманте е централният купол да бъде ограден от четири допълнителни купола, разположени по-ниско на диагоналните оси. Еднаквите рамена на презвитерия, нефа и [[трансепт]]а трябва да имат по два отвора, завършващи с апсида. Във всеки ъгъл на сградата трябва да има кула, така че общият план да е квадратен, като апсидите изпъкват в основните възли. Всяка от апсидите трябва да има по два големи радиални [[контрафорс]]а, които да придадат четириъгълен вид на полукръглата им форма.{{hrf|Gardner|2005|458}}
 
След смъртта на папа Юлий II през 1513 година Браманте е заменен от [[Джулиано да Сангало]], [[Джовани Джокондо]] и [[Рафаело Санцио]]. През следващата година умира Браманте, а през 1515 година - също и Сангало и Джокондо. Основната промяна, която прави Рафаело в първоначалния план, е петкорабният неф с редици от сложни апсидни параклиси по двете му страни. Проектът му за презвитерия и трансептите подчертава квадратността на външните стени, намалявайки размера на кулите, докато полукръглите апсиди стават по-изявени чрез заобикалянето на всяка от тях с [[деамбулаторий]].{{hrf|Fletcher|1996|722}}
 
През 1520 година Рафаело също умира, а неговият наследник [[Балдасаре Перуци]] запазва неговото решение за вътрешността на трите главни апсиди, но се връща към първоначалния план на Браманте за общ план във формата на гръцки кръст и за някои други елементи.{{hrf|Fletcher|1996|722}} Този проект не е придвижен, поради различни организационни и политически затруднения. През 1527 година Рим е превзет и разграбен от войските на император [[Карл V]], а Перуци умира през 1536 година без проектът му да се изпълни.{{hrf|Fletcher|1975|}}
 
По това време [[Антонио да Сангало Младши]] предлага проект, който съчетава елементи от вариантите на Перуци, Рафаело и Браманте, добавяйки към сградата къс кораб с широка челна фасада и колонада. Неговото предложение за купола е много по-усложнено като конструкция и украса в сравнение с това на Браманте и включва външно оребряване. Както и при Браманте то вклчва фонар, но значително по-голям и с по-сложна форма.{{hrf|Fletcher|1996|722}} При Сангало е извършено и усилване на колоните от времето на Браманте, които започват да се напукват.{{hrf|Lees-Milne|1967|}}
 
През 1547 година ръководител на строежа става вече възрастния [[Микеланджело Буонароти]].{{hrf|Goldscheider|1996|}} Той не поема работата с голямо желание - тя му е наложена от папа [[Павел III]], след като неговия първоначален избраник [[Джулио Романо]] умира, а [[Якопо Сансовино]] отказва да напусне [[Венеция]]. Въпреки това той става основният архитект на голяма част от днешната сграда.
 
=== Челна фасада ===
Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерно, е 45 м, ширината е 115 м. Тя е увенчана с грамадни статуи на Христос (5,65 м), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа срещу портала се намира прочутата мозайка на Джото от края на XIII в. ''Навичела''.
 
== Интериорът на църквата ==
[[Картинка:St_Peter_Basilica_light_streams.jpg|thumb|left|Базиликата "Св. Петър", интериор]]
Църквата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. Има площ от 15 160 m² и място за 20 000 души. Строена е около 120 години. В църквата се намират 800 колони и 390 грамадни статуи и 45 олтара. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния и&#768; под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на [[Катедрала Сейнт Пол|Свети Павел]] в [[Лондон]] е 158 м, [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е дълга 149 м, [[Кьолнска катедрала|Кьолнската катедрала]] – 136 м, Парижката [[Света Богородица (Париж)|„Света Богородица“ (Нотр Дам)]] – 130 м, Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 м.
 
===Атриум===
[[File:SanPietroPortaSanta-SteO153.jpg|thumb|230px|Порта Санта]]
От тук пет големи бронзови врати водят към основната църква.
Първата вляво е '''Вратата на смъртта'''. Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на [[Исус Христос]], на Дева Мария, на първия папа, на папа [[Йоан XXIII]], на първия светец.
 
Втората врата е '''Вратата на Доброто и Злото'''. Панелът вдясно изобразява Доброто, а този вляво Злото.
 
Третата е '''Вратата на Филарет''' – по името на твореца. Тя е от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на свСв. Петър, която е правена около 1450 г. от н.е. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са [[Исус Христос]] и Дева Мария най-отгоре, свСв. Петър и св. Павел по средата, а отдолу мъченически починалите светци. Петър провесен с главатакраката надолу, а Павел обезглавен.
 
Четвъртата е '''Вратата на тайнствата'''. Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства.
 
Крайната дясна врата е т.нар. '''Порта Санта''' (на бълг.или Свещена врата). Тя се отваря само на кръгли годишнигодишните. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа [[Йоан Павел II]] я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г.
 
===Нефът===
[[File:Saint Peter's Basilica.JPG|thumb|250px]]
Златният прозорец в далечния край е на повече от 2 футболни игрища разстояние. Гълъбът на прозорецът е по- широк от човешки ръст. Църквата заема 6 акра. Тази църква има капацитет за 60 хиляди правостоящи поклонници.
 
През 1546 г. Микеланджело е на 71 г. и папа Сикст иска да направи проекта на църквата и да изрисува купола.
През 1546 г. Микеланджело е на 71 г. и папа Сикст иска да направи проекта на църквата и да изрисува купола. До този момент той се изявява като скулптор, създавайки [[Пиета (Микеланджело)|„Пиета“]] и като художник, изрисувайки [[Сикстинската капела]]. Логична следваща стъпка за ренесансовия гений е архитектурата. Микеланджело се съгласява да направи голям купол, върху основния план на Браманте. Поставя три условия: да не му се плаща, да разполага с голяма армия от работници, за да използва максимално годините, които му оставят и да бъде запазен оригиналния план във формата на [[гръцки кръст]] на църквата. След смъртта му обаче, планът на църквата е променен, за да стане тя още по впечатляваща. Архитектът Мадерно удължава двойно нефа и църквата вече събира два пъти повече хора.
До този момент той се е изявил като скулптор, създавайки „Пиета” и като художник, изрисувайки Сикстинската капела.
Логична следваща стъпка за ренесансовия гений е архитектурата. Микеланджело се съгласява да направи голям купол, върху основния план на Браманте. Поставя три условия: да не му се плаща, да разполага с голяма армия от работници, за да използва максимално годините, които му оставят и да бъде запазен оригиналния план във формата на [[гръцки кръст]] на църквата.
След смъртта му обаче, планът на църквата е променен, за да стане тя още по впечатляваща. Архитектът Мадерно удължава двойно нефа и църквата вече събира 2 пъти повече хора.
 
===Статуята на свети Петър===
Бронзовата статуя на свети Петър е част от старата църква. Статуята на Св. Петър е от 13 в. и е приписвана на [[Арнолфо ди Камбио]]. В едната си ръка светецът държи ключовете-символ на авторитета, даден му от Исус. Христос, а сС другата, благославя. Петър носи тога на римски сенатор. Вероятно първоначално това е било статуя на сенатор, а ключовете са добавени после, за да заприлича на Петър. Повечето статуи и картини, изобразяващи Петър имат същите мотиви ключове, брада, къдрава коса, силно тяло.
 
Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия и&#768; крак.
[[File:Sv Petr Vatican interier 19.jpg|thumb|250px|Статуята на св. Петър]]
 
===Други забележителности===
Отвътре куполът има височина 119 мm. и диаметър 42 м.m Опира се на четири стълба. В нишата на един от тях е петметровата статуя на [[свети Св. Лонгин]] - работа на Бернини, който твори в катедралата почти 50 години. В подкуполното пространство над главния олтар се намира шедьовърът на Бернини - '''балдахинът''' (29 мm) на четири колони, на които стоят статуи на ангели. През балдахина се вижда „катедрата'''катедрата на Св. Петър“Петър''', също дело на Бернини. Тя включва „креслото'''креслото на свСв. Петър“Петър'''. Вдясно от нея е надгробният паметник на папа Урбан VIII, а отляво - паметникът на папа Павел III, творбиработи на един ученик на Микеланджело.
 
[[Картинка:Michelangelo_Petersdom_Pieta.JPG|thumb|250px|Пиета]]
В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело - [[Пиета (Микеланджело)|Пиета]], създадена от него на 25 години. До нея се пази великолепно '''дървено [[разпятие]]''' от края на 13 - началото на 14 в., приписвано на [[Пиетро Кавалини]]. Следва надгробният паметник на [[Матилда Каноска]] (дело на Бернини и негови ученици) - първата жена, погребана в тази църква. Следващият барелеф - на папа [[Григорий XIII]], напомня за въведения от него [[Григориански календар]]. Последен тук е надгробният паметник на папа [[Климент XIII]].
 
В капелата отляво се намира гробницата на папа [[Александър VII]] - работа на Бернини. Следващата гробница - на папа [[Инокентий VIII]], е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора [[Антонио Канова]] - гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт.
 
== Бележки ==
{{колони|34|<references/>}}
 
== Източници ==
=== Цитирана литература ===
{{commons|Basilica di San Pietro}}
{{дребно2|
* {{cite web | last = Baumgarten | first = Paul Maria | year = 2007 | origyear = 1913 | url = http://en.wikisource.org/wiki/Catholic_Encyclopedia_%281913%29/Basilica_of_St._Peter | title = Basilica of St. Peter | work = Catholic Encyclopedia | publisher = Общомедия | accessdate = 2010-09-13 септември 2010 | langref = enharv}}
* {{cite journalbook | last = Boorsch | first = SuzanneFletcher | yearfirst = 1982Banister | monthtitle = WinterSir 1982–1983Banister |Fletcher's titlea = The BuildingHistory of theArchitecture Vatican:| Thepublisher Papacy= andArchitectural ArchitecturePress | journallocation = TheLondon Metropolitan| Museumyear of Art= Bulletin1996 | volumeorigyear = 401896 | issueisbn = 30750622679 | pagesedition = 4–820th | langref = enharv}}
* {{Citecite book | last = CunninghamLees-Milne | first = LawrenceJames | title = CulturesSaint andPeter's&nbsp;— Valuesthe |story yearof =Saint 2010Peter's Basilica in Rome | publisher = ClarkHamish BaxterHamilton | location = USALondon | year = 1967 | oclc = 1393052 | url=http://www.stpetersbasilica.org/Docs/JLM/SaintPeters-1.htm | langref = enharv}}
* {{Citecite journalbook | last = Dietz | first = HelenPinto | yearfirst = 2005Pio | title = The EschatologicalPilgrim's DimensionGuide ofto Church ArchitectureRome | journalpublisher = SacredHarper Architecture& JournalRow | volumelocation = San Francisco | year = 101975 | urlisbn = http://www.sacredarchitecture.org/articles/the_eschatological_dimension_of_church_architecture/0060133880 | langref = enharv}}
* {{cite web | publisher = saintpetersbasilica.org | year = 2010 | url = http://saintpetersbasilica.org/Exterior/StPaulStatue/StPaulStatue.htm | title = Statue of St. Paul | accessdate = 13 септември 2010 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Fletcher | first = Banister | title = History of Architecture on the Comparative Method for the student, craftsman, and amateur | publisher = Macmillan Pub Company | location = New York | year = 1975 | isbn = 9997460553 | lang = en}}
* {{cite book | last = Fletcher | first = Banister | title = Sir Banister Fletcher's a History of Architecture | publisher = Architectural Press | location = London | year = 1996 | origyear = 1896 | isbn = 0750622679 | edition = 20th | lang = en}}
* {{cite book | last = Gardner | first = Helen | coauthors = Fred S. Kleiner, Christin J. Mamiya | title = Gardner's Art through the Ages: The Western Perspective | publisher = Wadsworth | location = Belmont | year = 2005 | edition = 12th | isbn = 0-495-00479-0 | volume = 2 | lang = en}}
* {{cite book | last = Goldscheider | first = Ludwig | title = Michelangelo | publisher = Phaidon | location = Oxford | year = 1996 | isbn = 0-7148-3296-0 | edition = 6th | lang = en}}
* {{cite book | last = Hartt | first = Frederick | title = History of Italian Renaissance Art | publisher = Prentice Hall | location = Englewood Cliffs | year = 2006 | isbn = 0-13-188247-3 | edition = 6th | lang = en}}
* {{cite web | last = Hijmans | first = Steven | year = 2006 | title = University of Alberta Express News | work = In search of St. Peter's Tomb | url = http://www.expressnews.ualberta.ca/article.cfm?id=794 | accessdate = 2006-12-25 | lang = en}}
* {{cite book | last = Hillerbrand | first = Hans J | year = 2007 | title = Martin Luther: Indulgences and salvation | publisher = Encyclopaedia Britannica | location = | pages = | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Internet Portal of the Vatican City State | year = 2009 | url = http://www.vaticanstate.va/EN/Monuments/Saint_Peters_Basilica/Interior--p--2.htm | title = St. Peter's Basilica&nbsp;— Interior of the Basilica | page = 2 | accessdate = 2009-01-02 | lang = en}}
* {{cite book | last = Korn | first = Frank J | year = 2002 | title = Hidden Rome | publisher = Paulist Press | location = | isbn = | lang = en}}
* {{cite book | last = Lees-Milne | first = James | title = Saint Peter's&nbsp;— the story of Saint Peter's Basilica in Rome | publisher = Hamish Hamilton | location = London | year = 1967 | oclc = 1393052 | url=http://www.stpetersbasilica.org/Docs/JLM/SaintPeters-1.htm | lang = en}}
* {{cite web | publisher = New Advent | year = 2011 | url = http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm | title = CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: St. Peter, Prince of the Apostles | date = 1 February 1911 | accessdate = 2011-03-28 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = papalaudience.org | year = 2013 | url = http://www.papalaudience.org/papal-mass | title = Masses with the Pope at the Vatican | work = papalaudience.org | accessdate = 2013-11-04 | lang = en}}
* {{cite book | last = Pinto | first = Pio | title = The Pilgrim's Guide to Rome | publisher = Harper & Row | location = San Francisco | year = 1975 | isbn = 0060133880 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = saintpetersbasilica.org | year = 2010 | url = http://saintpetersbasilica.org/Exterior/StPaulStatue/StPaulStatue.htm | title = Statue of St. Paul | accessdate = 13 септември 2010 | lang = en}}
}}
 
 
{{Папски символи и церемониал}}
{{забележителности в Рим}}
 
[[Категория:Ренесансова архитектура]]
[[Категория:Барокова архитектура]]
 
[[Категория:Сгради и съоръжения във Ватикана]]
{{Link FA|fi}}
 
[[als:Petersdom]]
[[an:Basilica de Sant Per]]
[[ar:كاتدرائية القديس بطرس]]
[[az:Müqəddəs Pyotr kilsəsi]]
[[bat-smg:Švėntuojė Petra bazilėka]]
[[be:Сабор Святога Пятра]]
[[be-x-old:Сабор Сьвятога Пятра]]
[[bn:সান পিয়েত্রোর বাসিলিকা]]
[[br:Penniliz Sant-Pêr]]
[[bs:Bazilika svetog Petra]]
[[ca:Basílica de Sant Pere del Vaticà]]
[[cs:Bazilika svatého Petra]]
[[cy:Basilica Sant Pedr]]
[[da:Peterskirken]]
[[de:Petersdom]]
[[el:Βασιλική του Αγίου Πέτρου]]
[[en:St. Peter's Basilica]]
[[eo:Baziliko de Sankta Petro de Romo]]
[[es:Basílica de San Pedro]]
[[et:Rooma Peetri kirik]]
[[eu:San Petri basilika]]
[[fa:کلیسای سن پیر]]
[[fi:Pietarinkirkko]]
[[fo:Pæturskirkjan]]
[[fr:Basilique Saint-Pierre]]
[[fy:Sint Pitertsjerke]]
[[gl:Basílica de San Pedro]]
[[he:בזיליקת פטרוס הקדוש]]
[[hif:St. Peter's Basilica]]
[[hr:Bazilika sv. Petra]]
[[hu:Szent Péter-bazilika]]
[[hy:Հռոմի Սուրբ Պետրոս տաճար]]
[[id:Basilika Santo Petrus]]
[[is:Péturskirkjan]]
[[it:Basilica di San Pietro in Vaticano]]
[[ja:サン・ピエトロ大聖堂]]
[[ka:წმინდა პეტრეს ბაზილიკა]]
[[ko:성 베드로 대성전]]
[[la:Basilica Vaticana]]
[[lb:Péitersdoum]]
[[ln:Basiliki Monsátu Petelo]]
[[lt:Šventojo Petro bazilika]]
[[lv:Svētā Pētera bazilika]]
[[mk:Базилика Свети Петар]]
[[ml:സെന്റ് പീറ്റേഴ്സ് ബസലിക്ക]]
[[mr:बासिलिका ऑफ सेंट पीटर]]
[[nl:Sint-Pietersbasiliek]]
[[nn:Peterskyrkja]]
[[no:Peterskirken]]
[[nrm:Basouque Saint-Pierre]]
[[oc:Basilica de Sant Pèir]]
[[pl:Bazylika św. Piotra na Watykanie]]
[[pnb:پیٹر گرجا روم]]
[[pt:Basílica de São Pedro]]
[[rm:Dom da s. Peder]]
[[ro:Bazilica Sfântul Petru din Roma]]
[[ru:Собор Святого Петра]]
[[sh:Bazilika sv. Petra]]
[[simple:St. Peter's Basilica]]
[[sk:Bazilika svätého Petra]]
[[sl:Bazilika svetega Petra, Vatikan]]
[[sr:Базилика Светог Петра]]
[[stq:Päiterssäärke]]
[[sv:Peterskyrkan]]
[[sw:Basilika la Mt. Petro]]
[[ta:புனித பேதுரு பேராலயம்]]
[[th:มหาวิหารเซนต์ปีเตอร์]]
[[tl:Basilika ni San Pedro]]
[[tr:Aziz Petrus Bazilikası]]
[[uk:Собор Святого Петра]]
[[vec:Baxełega de San Piero in Vatican]]
[[vi:Vương cung thánh đường Thánh Phêrô]]
[[war:Basilica ni San Pedro]]
[[zh:聖伯多祿大殿]]
[[zh-yue:聖彼得大教堂]]