Николай Райнов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ Категория:Преподаватели в НХА, + Категория:Български библиотекари, линкове |
||
Ред 38:
Главен редактор на списанията „[[Зеница (списание)|Зеница]]“ и „[[Орфей (списание)|Орфей]]“, вестниците „Камбанар“ и „[[Анхира]]“. Първата му книга „[[Богомилски легенди]]“ ([[1912]]) е публикувана с псевдонима '''Аноним'''. Няколко месеца по-късно [[Антон Страшимиров]] публикува голяма рецензия за книгата в две последователни книжки на списание „Наш живот“ (кн. 9-10), наричайки автора „творчески талант с облик, какъвто досега не сме имали“, а дебюта му – „събитие“.<ref>[[Едвин Сугарев]], [http://rose-kreuz.eu/website/dilemi.htm „Дилемите на дуализма“]. Из книгата „Николай Райнов - боготърсачът богоборец“. Изд. „Карина - Мариана Тодорова“: София, 2007.</ref>
В периода 1918–1919 г. сътрудничи на [[Гео Милев]], като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Същата година издава няколко книги: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, превежда
През периода 1922–1927 г. работи като главен библиотекар в [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Народната библиотека]] в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950
Написал е и книгата „Светите братя“. През 1933 г. (заедно с проф. [[Благой Мавров]] и [[Никола Трифонов]]) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров [[Малта]]. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България. През 1930 г. основава българската асоциация „Рьорих“.<ref>Даниела Кънева, [http://bnt.bg/bg/news/view/98096/unikalen_album_s_tvorbi_na_nikolaj_riorih „Уникален албум с творби на Николай Рьорих“], БНТ, 30.03.2013.</ref>
Заради романа му „[[Между пустинята и живота]]“, посветен на живота на [[Исус Христос]], е [[Отлъчване от църквата|отлъчен]] от [[Православна църква|Православната църква]]. През [[1924]] г. става главен редактор на новото списание „Орфей“<ref>{{cite journal | author = [[Бойко Златев]] | year = 2003 | title = Теософската периодика в България | journal = Палитра | volume = 1 | issue = 2 | month = декември | url = http://www.palitrabg.net/2t.htm | accessdate = 13.08.2012 }}</ref>, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей“.<ref>Николай Генов, [http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/01/history/s3145_5.htm „Теософското общество е универсална религия“], в. „Стандарт“, 1 октомври 2001.</ref> Списанието излиза само две години.
Автор е и на 30 сборника с [[приказки]] от цял свят (1930-1934); 9 тома „Вечното в нашата литература“ (1941); „История на пластичните изкуства“ — 12 тома.
Line 128 ⟶ 127:
== Бележки ==
{{reflist|2}}
== Външни препратки ==
Line 145 ⟶ 144:
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български арт критици]]
[[Категория:Български библиотекари]]
[[Категория:Преподаватели в НХА]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Председатели на СБХ]]
| |||