Населено място: Разлика между версии

'''Населено място''' е исторически и функционално обособена [[територия]], определена с наличието на '''''постоянно живеещо [[население]]''''', строителни граници<ref>Терминът „строителни граници“ няма дефиниция в действащите към момента нормативни актове, но се ползва все още в някои от тях. След отменянето от [[31 март]] [[2001]] г. на ''Закона за териториално и селищно устройство'', разбирането на смисъла на термина може да бъде подпомогнато – макар и при различна от действащата терминология, с текста на член 104, алинея 2 от отпадналия вече ''Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство'': „Строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план - – със застроителен и регулационен план“. Трябва да се има предвид и пояснението в скобите в текста на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ''[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията]'': „Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището“. Тук, обаче, и терминът „землище“ е с остарелия му вече смисъл на „извънселищна територия“, който не съответства на „[[землище]]“ според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 ''Закона за административно-териториалното устройство на Република България''].</ref> или [[землище|землищни]] и строителни граници и необходимата социална<ref>Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията],„Социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.</ref> и инженерна<ref>Терминът „инженерна инфраструктура“ се обхваща от „техническа инфраструктура“, който термин – съгласно § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията], означава „система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“.</ref> инфраструктура. <ref>Член 3, алинея 2 от [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България].</ref>

Наименуването на новосъздавано населено място, както и промяната на името на съществуващо такова се извършва с [[указ]] на [[президент]]а на [[Република България]].

По данни в [[ЕКАТТЕ]], въз основа на записите в „Служебен документ за създаване на населените места“ от [[1878]] г. ''манастири – населени места'' първоначално са [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]], [[Клисурски манастир (Видинска епархия)|Клисурският манастир]] ([[община Вършец]]), [[Преображенски манастир|Преображенският манастир]], [[Рилски манастир|Рилският манастир]] и [[Троянски манастир|Троянският манастир]]. След присъединяването впоследствие на част от тях към други населени места<ref>На основание на [[указ]]и на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание на Народна република България]].</ref>, само '''''Клисурският манастир''''' и '''''Рилският манастир''''' остават със статут на населени места и само те фигурират като такива в [[ЕКАТТЕ]].