Уикипедия

Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м 1877 – 1878; форматиране: 7x нов ред, 7x тире-числа, 5x тире, 2x А|АБ, 2x заглавие-стил, 46 интервала, кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{Военен конфликт
|име= Бойни действия на Кавказкия фронт
|конфликт= [[Руско-турска война (1877-1878)]]
|картина=
|описание=
|период= 12 / [[24 април]] - – 8 / [[20 февруари]] [[1878]] г.
|място=
|причина=
|повод=
|територия= [[Кавказ]]
|резултат= Победа за Русия
|страна1= Русия
|страна2= Османска империя
|командир1= княз [[Михаил Николаевич]], генерал от кавалерията [[Михаил Лорис-Меликов]]
|командир2= [[Ахмед Мухтар паша]]
|сила1= Действуваща Руска армия на Кавказ
|сила2= Анадолска армия
|жертви1=
|жертви2=
}}
 
{{Шаблон:Руско-турска война от 1877-1878}}
 
'''Бойните действия на Кавказкия фронт''' между [[Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]] от 12 / [[24 април]] [[1877]] г. до 8 / [[20 февруари]] [[1878]] г. са спомагателни за хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]]
[[Картинка:Kaukasus.jpg|ляво|мини|Кавказ]]
==Кавказки район на военните действия==▼
 
▲==Кавказки район на военните действия==
Военните действия се развиват в района на [[Черноморско крайбрежие|Черноморското крайбрежие]], Северен [[Кавказ]], Източен [[Кавказ]], [[Дагестан]], Западното Закавказие, Кутаиска губерния и Североизточна [[Мала Азия]]. Орографски районът представлява пет планински вериги в посока изток-запад. Пресечени са от три паралелни меридионални планински вериги. Пространствата между веригите са плата, сред които важно значение за военните действия придобиват ''Ардаханското'' и ''Карското'' плато. Сред долините, включени между веригите, голямо значение имат ''Баязетската'', ''Ереванската'' и ''Пасинската'' долина. Речната мрежа е насочена към [[Черно море]] (река Чорок), [[Каспийско море]] (река Кура) и [[Персийски залив|Персийския залив]] (река [[Ефрат]]). Пътната мрежа е почти неразвита в териториите на Османската империя. Главен комуникационен възел е [[Ерзерум]]. Природните условия не спомагат за развръщане на многочислени военни съединения.
 
===Руски сили на Кавказкия фронт===
Ред 32:
В навечерието на войната силите на Действуващата Кавказка Руска [[армия]] са около 120 000 войника, 25 000 конници и 350 оръдия. Обединени са в две главни групировки :
 
* Действуващ корпус, командир генерал от кавалерията [[Михаил Лорис-Меликов]] (52 586 войника и 160 оръдия). Съставен е от : Главни сили, командир, [[генерал-лейтенант]] [[Василий Хейман]] (28 434 войника и 92 оръдия); Ахалцински отряд, командир [[генерал-лейтенант]] [[Фьодор Девел]] (13 477 войника и 36 оръдия); [[Еревански отряд]], командир [[генерал-лейтенант]] [[Арзас Тергукасов]] (11 675 войника и 32 оръдия).
* [[Рионски отряд]], командир [[генерал-лейтенант]] [[Иван Оклобжио]] (24 126 войника и 96 оръдия). Подразделя се на Кобулетски, Гурийски и Кутански отряд.
 
Главнокомандващ на Действуващата Кавказка Руска армия е великият [[княз]] [[Михаил Николаевич]], фактически главнокомандващ е генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов. В хода на войната силите са усилени с 40-а Пехотна [[дивизия]] и I-а Гренадирска Пехотна дивизия. Личния състав е добре обучен, храбър и самопожертвувателен.
 
Руското командване изхожда от разбирането за решаващото значение на военните действия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и второстепенната роля на Кавказкия фронт. Като задача на частите поставя осуетяване на прехвърлянето на противникови сили на Балканския полуостров. При планирането на военните действия се преувеличават силите на противника. Предвидено е овладяване на територия до един-два прехода от границата и нейното задържане, провеждане на разузнавателни акции. Развоя на действията е според постигнатите резултати. Вероятното настъпление е към Ардахан, [[Карс]] или в дълбочина с обхождане на противниковите крепости.
Ред 42:
[[Картинка:Mukhtar Pasha.jpg|дясно|мини|150px|Ахмед Мухтар паша]]
В навечерието на войната османските сили са обединени в Анадолска армия, командир [[Ахмед Мухтар паша]], до 70 000 войника. Съставена е от :
* Карски отряд от 3 [[дивизия|дивизии]] (47 [[табур|табура]]а, 11 [[ескадрон|ескадрона]]а и 6 [[батарея|батареи]]).
* Ардахански отряд (10 табура и 2 батареи).
* Алашкерски отряд (12 табура, 4 ескадрона и 2 батареи).
Ред 50:
В началото на действията, Анадолската армия е групирана в :
* Главни сили, командир [[Ахмед Мухтар паша]] (25 000 войника и 36 оръдия).
* Гарнизон на Карс, командир Февзи паша (12 000 войника).
* Отряд на Измаил паша (10 000 войника и 12 оръдия).
* Вански отряд, командир Фалик паша (12 000 войника и 16 оръдия).
Ред 59:
 
==Бойни действия==
 
===Настъпателни действия на Руската армия===
Руските сили на Кавказкия фронт предприемат настъпателни действия с [[Обявяване на Руско-турската война (1877- – 1878)|обявяване на войната]]. Протичат според руския план за военните действия. [[Превземане на Ардахан|Превземането на Ардахан]] (5 / [[17 май]] [[1877]] г.) довежда османските сили до бързо отстъпление. Командването на Действуващия Руски корпус надценява противника и не използва изненадата, за да насочи ударите си срещу главните му сили. Османското командване се съвзема. Увеличава и прегрупира силите си. Руската [[Битка за Карс|обсада на Карс]] (27 май / [[8 юни]] - – 28 юни / [[10 юли]]) не довежда до желаните резултати. Ереванския Руски отряд (командир [[генерал-лейтенант]] [[Арзас Тергукасов]]) проявява най-голяма активност и прониква в противниковото разположение на турска територия. Успешната [[Битка при Драмдаг|битка при Драмдаг]] (4 / [[16 юни]]) и [[Битка при Даяр|битка при Даяр]] (9 / [[21 юни]]), са последвани от неуспеха в [[Битка при Зевин|битката при Зевин]] (13 / [[25 юни]]) и изтегляне на руските сили на изходните позиции при държавната граница.▼
 
▲Руските сили на Кавказкия фронт предприемат настъпателни действия с [[Обявяване на Руско-турската война (1877-1878)|обявяване на войната]]. Протичат според руския план за военните действия. [[Превземане на Ардахан|Превземането на Ардахан]] (5 / [[17 май]] [[1877]] г.) довежда османските сили до бързо отстъпление. Командването на Действуващия Руски корпус надценява противника и не използва изненадата, за да насочи ударите си срещу главните му сили. Османското командване се съвзема. Увеличава и прегрупира силите си. Руската [[Битка за Карс|обсада на Карс]] (27 май / [[8 юни]] - 28 юни / [[10 юли]]) не довежда до желаните резултати. Ереванския Руски отряд (командир [[генерал-лейтенант]] [[Арзас Тергукасов]]) проявява най-голяма активност и прониква в противниковото разположение на турска територия. Успешната [[Битка при Драмдаг|битка при Драмдаг]] (4 / [[16 юни]]) и [[Битка при Даяр|битка при Даяр]] (9 / [[21 юни]]), са последвани от неуспеха в [[Битка при Зевин|битката при Зевин]] (13 / [[25 юни]]) и изтегляне на руските сили на изходните позиции при държавната граница.
 
===Действия на Османска армия на руска територия===
[[Картинка:DefenceOfBayazet.jpg|дясно|мини|310п|Отблъскване турска атака при Баязет. худ. Лев Феликсович Лагорио]]
Инициативата преминава в османските сили. Ахмед Мухтар паша насочва силите на Ванския отряд към Ереванска губерния. На 23 юни / [[5 юли]] разкъсва отбраната на ''Зорския проход'' и навлиза във вътрешността на губернията. Малък и героичен руски гарнизон удържа при [[обсадата на Баязет]] и я разкъсвя на 28 юни / [[10 юли]]. Темпа на османската атака е забавен и е отбита от части на Ереванския Руски отряд на 6 / [[18 август]] в битката при Игдир. Към средата на м. август е предприето настъпление с главните османски сили. С изненадващ удар, нанесен през нощта на 13 / [[25 август]] е оладяна руската позиция при Башкадиклер, след което започва затишие. Използвано е от руското командване за усилване и прегрупиране на частите.
 
===Второ руско настъпление на Кавказкия фронт===
От м. септември главното внимание на руското командване е насочено към превземане на ''Авлиар-Аладжакската позиция''. Решаващо значение имат [[битка при Аладжа|вторите боеве за Авлиар-Аладжакската позиция]], които изиграват ролата на прелом в развоя на войната (1 / 13 - – 3 / [[15 октомври]]). Опита на османските сили да осигурят отбраната на гр. Карс и да атакуват с всичките сили на Анадолската армия гр. Ерзерум е решително пресечен. Войскова група с командир генерал-лейтенант [[Иван Лазарев]] започва [[битка за Карс|втората обсада на Карс]]. Главните сили на Действуващия Руски корпус (генерал-лейтенант [[Василий Хейман]]) са насочени от генерал от кавалерията [[Михаил Лорис - Меликов]] към османската отбранителна позиция между ''Пасинската и Ерзерумската долина''. Битката при прохода ''Деве бойня'' довежда до разгром на противниковите сили (23 октомври / [[4 ноември]]). Но е пропуснат момента за превземането на гр. Ерзерум в битката на 28 октомври / 9 ноември. Руските части се оттеглят на зимни позиции по планината ''Деве бойня'' и ''Алашкертската долина''. Нощния щурм срещу крепостта Карс завършва с превземането на града и разгром на противниковите сили (6 / [[18 ноември]]). На османските сили на Кавказкия фронт е нанесен непоправим удар, последиците от който не могат да се преодолеят до края на войната.▼
 
▲От м. септември главното внимание на руското командване е насочено към превземане на ''Авлиар-Аладжакската позиция''. Решаващо значение имат [[битка при Аладжа|вторите боеве за Авлиар-Аладжакската позиция]], които изиграват ролата на прелом в развоя на войната (1 / 13 - 3 / [[15 октомври]]). Опита на османските сили да осигурят отбраната на гр. Карс и да атакуват с всичките сили на Анадолската армия гр. Ерзерум е решително пресечен. Войскова група с командир генерал-лейтенант [[Иван Лазарев]] започва [[битка за Карс|втората обсада на Карс]]. Главните сили на Действуващия Руски корпус (генерал-лейтенант [[Василий Хейман]]) са насочени от генерал от кавалерията [[Михаил Лорис - Меликов]] към османската отбранителна позиция между ''Пасинската и Ерзерумската долина''. Битката при прохода ''Деве бойня'' довежда до разгром на противниковите сили (23 октомври / [[4 ноември]]). Но е пропуснат момента за превземането на гр. Ерзерум в битката на 28 октомври / 9 ноември. Руските части се оттеглят на зимни позиции по планината ''Деве бойня'' и ''Алашкертската долина''. Нощния щурм срещу крепостта Карс завършва с превземането на града и разгром на противниковите сили (6 / [[18 ноември]]). На османските сили на Кавказкия фронт е нанесен непоправим удар, последиците от който не могат да се преодолеят до края на войната.
 
==Прекратяване на военните действия==
Настъпването на зимата по ''Кавказкия хребет'' блокира комуникационните пътища. Двете срани остават на заетите позиции. [[Одринско примирие|Одринското примирие]] между Русия и Османската империя потвърждава руската победа на Кавказкия фронт. Османската империя предава на Русия по силата на примирието гр. [[Ерзерум]], а по [[Санстефански мирен договор|мирният договор от Сан-Стефано]] още гр. [[Батуми]] и гр. [[Карс]]. [[Берлински договор|Берлинският договор]] разширява и утвърждава резултатите от войната.
== Галерия ==▼
 
▲== Галерия ==
<center><gallery>
Картинка:LorisMelikov Aivazovsky.jpg|Генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов
Line 83 ⟶ 80:
Картинка:Oklobzhio Ivan Dmitrievitch.jpg|Генерал-лейтенант Иван Оклобжио
Картинка:Devel fedor danilovitch.jpg|Генерал-лейтенант Фьодор Девел
Картинка:Святополк-Мирский - великий князь Михаил Николаевич - Лорис-Меликов.jpg|Дмитрий Святополк-Мирски - – великия княз Михаил Николаевич - – Михаил Лорис-Меликов
Картинка:Trinity Coloumn.JPG|Паметник на славата, Троицки площад, Санкт Петербург
</gallery></center>
 
== Източници ==
<references />
* Георгиев Георги, Освободителната война 1877- – 1878, ДИ "П„П.Берон"Берон“, София, 1986, с. 70- – 80, 98- – 99, 107, 124- – 125, 158- – 159; Хроника на войната, с. 7- – 40
 
[[Категория:Руско-турска война (1877 – 1878)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бойни_действия_на_Кавказкия_фронт_в_Руско-турската_война_(1877_–_1878)“.